Оригиналната статуя на Давид на Микеланджело се намира в Галерията на Академията във Флоренция

Който веднъж види Давид на Микеланджело, може и да не гледа повече никакви други древногръцки или древноримски статуи, възкликва художникът и експерт по изкуство Джорджо Вазари, след като вижда най-перфектната скулптура на всички времена.

Микеланджело  не само надминава всичко, създадено от древните скулптори, но и създава шедьовър, който би бил кулминацията на всеки творчески гений.И всичко това, когато Микеланджело Буонароти е едва 26-годишен.

В действителност и днес хиляди туристи влизат в Галерията на Академията във Флоренция, където е “Гигантът”, както наричат Давид, и дори не поглеждат останалите картини и скулптури.Огромният къс мрамор, от който е изваян Давид, се намира навремето в склада на “Опера дел Дуомо”.

Там той лежи захвърлен в продължение на 25 г. след неуспешните опити на двама скулптори – Агостино ди Дучо и Антонио Роселино, които са викнати, за да издялат статуя на цар Давид от него.

Мраморният блок е с ужасно качество, а на всичкото отгоре е и полуразрушен заради провалилите се опити на Ди Дучо и Роселино да се справят с него.

Така двамата скулптори се отказват да изваят Давид не само заради колосалните размери, искани за статуята – над 5 м. височина, а и заради некачествения материал.

Мраморът е пълен с дефекти, наподобяващи шупли, или малки дупчици. По принцип те  са нещо обичайно за мрамора, добиван от скали, но при мраморния материал, предоставен за статуята, те са още повече.

На всичкото отгоре гигантската статуя на гол мъж  трябвало да се опре на много по-тясна основа – само на краката си, а не върху широка и стабилна база.

Така стигайки до краката, двамата скулптори се отказват от начинанието си.

Микеланджело на практика е извикан, за да поправи грешката на други. През 2003 г.,  по време на реставрирането на статуята, се вижда как геният е изпълнил с гипс много от тези шупли.

Микеланджело създава творбата си между 1501 и 1504 г.

Въпреки че е само на 26 г., той вече е изключително популярен заради уникалния си талант във ваенето на мрамор. Нещо повече – на тази възраст той вече е най-известният и най-скъпоплатеният скулптор на своето време.

Когато скулпторът започва творението си, той като че ли носи вътре в себе си някакво мистично упование, че фигурата на Давид вече съществува вътре в мраморния блок.

Изследвайки суровия материал, “преслушвайки” го старателно, той сякаш чува и вижда къде точно и в какво положение стои Давид вътре в него.

Така пласт по пласт, сантиметър по сантиметър, след упорита 4-годишна работа Микеланджело просто “освобождава” Давид от мраморния му затвор.

Микеланджело пресъздава библейския герой в момент, в който той се подготвя да се изправи срещу Голиат.

Специална комисия, в която влизат Ботичели, Леонардо да Винчи, Перуджино, Липи, Гирландайо, Пиеро ди Козимо, се събира, за да реши къде точно да постави статуята.

Филипино Липи предлага тя да стои до портата на Палацо Векио на Пиаца дел Синьория.

Леонардо да Винчи обаче предлага тя да седи до стената на ложата в сградата и да бъде поставена в ниша, “за да не пречи на официалните церемонии”.

Хипотезата на историците е, че Леонардо иска по-маргинална локация за статуята, за да не може да бъде оценена в пълния й блясък. Открай време отношенията между двамата гении са белязани от непрекъснати полемики и завист.

Леонардо критикува стила на Микеланджело заради “анатомичните му екцесии”.

В крайна сметка комисията приема становището на Филипино Липи и поставя статуята на открито пред Палацо Векио, за да могат всички да й се възхищават в целия й блясък.

40 души са ангажирани в пренасянето на статуята, продължило 4 дни.

За творбата си Микеланджело е заплатен с 400 фиорини (една златна монета фиорино тежи 3,54 г. и е 24 карата).

През 1872 г. обаче заради лошото състояние, в което се намира изложената на открито статуя, се решава тя да бъде преместена в Галерията на Академията. Там тя остава затворена за хорските очи за 9 г., или  по време на изграждането на трибуната на галерията. Едва после е открита отново за посещения.

Статуята се смята открай време за идеал на мъжката красота в изкуството, за перфектността в най-висшата й форма. По подобен начин се смята за идеал на женската красота “Венера” на Ботичели.

Експертите по изкуство определят Давид за най-красивия шедьовър на изкуството, създаден досега.

ВИЖ ОЩЕ

Гениалният Микеланджело

Във Флоренция за 2 дни

Площадът на Микеланджело

Какво може да се види безплатно във Флоренция?

Флоренция, Рим и Венеция са трите италиански града, които трябва да се видят поне веднъж в живота.

Флоренция е приказка по всяко време на годината и е своеобразен музей на открито, който може спокойно да се обиколи пеша.

Концентрацията на дворци, палати, статуи, исторически сгради и градини е толкова висока, накъдето и да се обърнете, че ви се завива свят от красота.

Ако сте решили да пътувате нискотарифно, ето няколко съвета какво може да се види безплатно във Флоренция.

1. Катедралата “Санта Мария дел Фиоре” (Santa Maria del Fiore)

Тя е по-известна с името Ил Дуомо (Il Duomo). Проектирана е през 1296 г. от Арнолфо ди Камбио. С името си отнася към  лилията, хералдическият символ на Флоренция. Грандиозната катедрала е задължителен етап във всяка туристическа визита на града. До катедралата се извисява величествено камбанарията, висока 82 м., дело на Джото. Ил Дуомо може да се разгледа от 10 до 17 часа. Входът е безплатен.

 2. Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria)

Чаровният площад символ на Флоренция се намира в историческия център на града и е близо до най-известната италианска галерия на изкуството “Уфици” (Uffizi), до Палацо Векио (Palazzo Vecchio) и до Понте Векио  (Ponte Vecchio).

В центъра на площада се намира статуята на Козимо I, възседнал кон, както и Фонтанът на Нептун (Fontana di Nettuno) от 1575 г. Неслучайно Пиаца дела Синьория се смята за един от най-красивите площади в света. Тук концентрацията на произведения на изкуството е изключително висока.

3. Розовата градина (Il Giardino delle Rose)

Това е една от най-романтичните зони във Флоренция. Тя се намира на две крачки от Сан Николо, между Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) и Форте Белведере ( Forte Belvedere). Градината е отворена за посетители от 1895 г. и във вътрешността й може да се види и японска градина, реализирана от арх. Ясуо Китаяма. Тя е отворена три месеца в годината от 8 до 20 часа.

4. Безплатен пешеходен тур из града

Ако искате да се насладите 100% на красотите и на чаровните ъгълчета на Флоренция, възползвайте се от услугите на Florence Free Tour.  По време на този тур може да се разходите гратис с екскурзовод, който да ви покаже и разкаже площадите, историческите сгради, статуите. Всеки ден от църквата “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) потеглят два тура – в 11 часа започва Renaissance Tour, а в 14 часа – Medici Tour. Те са по 2 часа и са безплатни, но ако искате, накрая може да оставите малък бакшиш.

5. Паркът “Вила Фавард” (Parco Villa Favard)

Със сигурност след дългия тур имате нужда от приятен релакс. В такъв случай може да отдъхнете час-два в парка “Вила Фавард” в центъра на града, а също и да си направите малък пикник. Паркът е отворен всеки ден от 8 до 20 часа.

6. Базиликата “Санто Спирито” (Santo Spirito)

Базиликата “Санто Спирито” се намира в квартала “Олтрарно” на едноименния площад. Тя е сред най-важните църкви в града и е един от последните проекти на Брунелески. В продължение на векове църквата е принадлежала на Августинския орден. Може да се посещава всеки ден, с изключение на сряда. От понеделник до събота на площада може да се разгледа и колоритният пазар със сергии.

7. Понте Векио (Ponte Vecchio)

Мостовете са част от пейзажа на Флоренция, но Понте Векио се смята открай време за един от символите на града. С дюкянчетата и магазинчетата си по протежение на т.нар. Corridoio Vasariano мостът е очарователен по всяко време, но най-вече по смрачаване. Гледката от него към града е невероятна!

8. Църквата “Орсанмикеле” и музеят към нея (La Chiesa di Orsanmichele)

Тази прекрасна църква се намира близо до Палацо Векио и до Ил Дуомо и първоначално се е наричала “Сан Микеле ин Орто”. Прекрасни са нейните 14 параклиса, декорирани по всички правила на флорентинското изкуство от XV и XVI век. Сред художниците, извикани да направят това, са Донатело и Брунелески.  Входът е безплатен всеки ден от 10 до 17 часа.

9. Централният пазар (Il Mercato Centrale)

Той се намира в историческия център на града и е задължителен етап за всеки любопитен турист, който иска да се наслади не само на изкуство и история, а и на традиции и занаяти. Разположеният върху 3000 кв.м. площ пазар е отворен от 10 часа до полунощ.

10. Някои колекции от галерията “Уфици” (Uffizi)

Всяка година на определени дати могат да се видят безплатно някои картини на “Уфици” с помощта на  турове с екскурзоводи. Визитите могат да се направят само след резервация онлайн сутрин от 9,30 и от 11,30, или пък следобед от 14 и от 16 часа.

Става въпрос за колекцията “Контини Бонакоси”, която включва близо 50 творби – мебели, керамики и картини на Джовани Белини, Джироламо Саволдо, Ел Греко, Бернини, Веласкес и Гоя. Те са разположени в различни пространства на галерията между Виа Ламбертеска и Киасо Барончели.

И във Флоренция, както и в другите градове на Италия, е възможно да се видят безплатно всички държавни музеи всяка първа неделя от месеца.

Във Флоренция това може да стане с “Уфици”, Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia, там е оригиналната статуя “Давид” на Микеланджело), Палацо Пити (Palazzo Pitti), Боболи (Boboli).

След като видите Флоренция нискотарифно, трябва да направите задължително това и с Рим и Венеция.

Сасикая, перлата на тосканските вина

Как да видим Милано за 2 дни

Гениалният Микеланджело – I

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

Вижте коя е пряката наследничка на най-красивата дама от Ренесанса и муза на Ботичели Симонета Катанео

Симонета Санкристофоро Катанео е 26-годишно момиче от Генуа, което днес работи в престижна италианска галерия за изкуство в центъра на Лондон. Малцина от клиентите на галерията обаче знаят коя всъщност е красивата и изящна като статуетка Симонета.

Тя е пряката наследница на родената през  XV век в Генуа Симонета Катанео – музата на художника Сандро Ботичели.

Със сигурност лицето на “онази” Симонета, увековечено в шедьоври като “Пролет” и “Раждането на Венера”, е един от най-популярните образи на жена от Ренесанса въобще. Мнозина смятат музата на Ботичели за най-красивата дама на Ренесанса  и за първия секссимвол в изкуството.

Въпреки популярността си в цял свят, навремето картината “Раждането на Венера” не е била известна. Тя предизвиква всеобща възхита едва през 1815 г., когато е изложена в галерията “Уфици” във Флоренция, където се пази и днес.

И прапраправнучката на Симонета Катанео, която носи същото име,  е родена в Генуа. Тя завършва мениджмънт на изкуството в Милано, но веднага след това заминава за Лондон. Кариерата й в изкуството започва чрез стаж в аукционната къща Christie’s в секцията за импресионизъм и модерно изкуство.

После Симонета отива на стаж в конкурента – аукционната къща Sotheby’s. Следващата стъпка е в световноизвестната галерия Gagosian, където опознава сферата на изкуството от друг ъгъл. Чак след това започва работа в италианската галерия Ronchini, която се намира в центъра на Лондон. Както разказва за Sofiarim.com самата Симонета, английският пазар на изкуството е много по-интернационален от италианския, така че засега предпочита за кариерата си  Лондон.

Според Симонета за пръв път в детството си научава коя е от баба си, която  й подарява репродукция на картината “Пролет” на Ботичели.

“Разказа ми как момичето в дясната част на творбата, което изобразява пролетта и е облечено в рокля на цветя, е наша предшественичка. Каза ми, че е била муза на Ботичели и е била една от най-известните дами през XV век.”

Днешната Симонета завършва  класически колеж. Още  в средното училище започва да се задълбочава в историята на всичките картини, на които е изобразена Симонета Катанео.

“Разбира се, най-известната творба е “Раждането на Венера”. Много е важно да се подчертае обаче, че навремето Симонета е дала лицето си за Венера, но не е позирала за тялото й. Да позираш гола тогава е било равносилно на скандал.”

Въпреки известната си прабаба Симонета е ходила да я види в “Уфици”, където е картината на Ботичели, само два пъти.

“Разбира се, вълнувам се много, когато гледам картините със Симонета Катанео, защото си мисля как и аз нося нещо от нея.”

Но коя всъщност е музата на Ботичели – Симонета Катанео?

Тя произхожда от знатна фамилия от Генуа и се омъжва през 1468 г. за Марко Веспучи, братовчед на Америго Веспучи.

Америго, син на флорентински нотариус, се мести в Генуа, където се жени, но няма деца. След като се запознава с жената на братовчед си, остава поразен от красотата й. Америго Веспучи обаче съвсем не е единственият, чието сърце гори от любов по прекрасната съпруга на братовчед му.

След като се мести да живее във Флоренция със съпруга си Марко Веспучи, Симонета поразява сърцето и на Джулиано де Медичи.

Докато брат му Лоренцо Великолепни е ангажиран да управлява Флоренция, Джулиано е зает най-вече с конни надбягвания и опитва всячески да спечели възхищението и сърцето на Симонета. След една от победите си дори излага надпис “Несравнимата” за възлюбената си.

Симонета обаче е най-вече музата на гения Ботичели, който също пламти от платоническа любов по нея. Именно Симонета е богинята на цветята Флора в прочутата му картина “Пролет”.
Лицето на Симонета е и това на Венера в “Раждането на Венера”” – картина, поръчана от Джулиано де Медичи. Симонета дава лицето си и на многобройни мадони в картините на Ботичели. Одухотвореният от красотата художник я изобразява и в няколко портрета.

Симонета умира едва на 23 г. от туберкулоза и е погребана във фамилната капела на Веспучи в църквата “Онисанти” във Флоренция. Ботичели сам пожелава да бъде погребан по-късно в краката й.

Флоренция е родината на неженените италианци. Ако искате да се ожените за италианец, там е най-вероятно да срещнете свободен мъж или жена

Флоренция е градът с най-висок процент “свободни” мъже и жени, или с други думи, италианци без халки на пръста си.

Това означава, че ако копнеете да се ожените за италианец или италианка,  в града на Медичите имате най-много шансове да срещнете неженен кандидат.

Според статистиките на местното кметство за 2017 г. половината от  400-те хиляди жители са моми и ергени.

90 000  са хората, живеещи сами. Пак толкова на брой са и семейните двойки във Флоренция. За сравнение – през 2002 г.например неженените флорентинци са били 83 000.

Или обобщено – все повече жители на града на река Арно предпочитат да не се женят, а да “препускат” свободно.

Според експерти става въпрос за истинска “дрога” в града на красотата и Ренесанса.

Непрекъснато се увеличават хората, които предпочитат да бъдат свободни от брачните юзди и вместо това да общуват само на приятелски начала с представителите на другия пол.

Психолози обясняват флорентинския феномен и по друг начин – все повече жители са просто във вечно търсене на принца или принцесата, които ще пристигнат на бял кон. Така, чакайки на гарата, пропускат всички влакове , които отминават безвъзвратно под носа им.

Доста показателен факт е, че днес средната възраст на флорентинските мъже, които се женят за пръв път, е 37,4 г., а тази на жените – 34,8 г.

Това значи, че от 1990 г. тази възраст се е качила с около 7 години. Преди 17 г. мъжете са се женили на 30 г., а жените – на 27.

От 2005 г. броят на браковете във Флоренция е спаднал с 9%. От всичко това печели индустрията за т.нар. single – все по-голямо е производството на хранителни полуфабрикати в монопорции за супермаркетите.

Туристическите компании също предлагат все повече пакети за единични туристи.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция нискотарифно

Във Флоренция за 2 дни

IL GIARDINO DI NINFA е оазис от цветове и аромати

Някои наричат Градината на Нинфа (Il Giardino di Ninfa) най-романтичната градина в света, други я сравняват със средновековен Помпей, трети пък казват, че е триумфът на парка в английски стил.
Разхождайки се из намиращата се на 60 км южно от Рим до град Латина градина, човек се пита непрекъснато докъде стига естествената прелест и къде точно започва човешката намеса. В осемте хектара на Нинфа природата е надминала себе си, но и човекът не ѝ е останал длъжен. Тук няма нищо случайно. Всеки цвят, тоналност, цвете, храст, дърво или ручей, колкото и да изглеждат хаотични и разпръснати, са много точно изчислени и комбинирани на местата си.
Тук става въпрос за контролиран безпорядък, в който природа и човек вървят непрекъснато ръка за ръка, без ни най-малко да предположите за това.
В уникалната градина има и извори, и ручеи, и средновековни руини, останали от съществуващото навремето селище Нинфа. Тук изкуство и природа съжителстват буквално във всеки стрък и дори бурен – те са съчетани помежду си от човешката ръка по такъв начин, че да бъдат в хармония през всеки сезон и при всяка смяна на цветовете.

Една от особеностите на градината в английски стил, спазена и тук, е, че в нея не се следват геометрични правила и симетрии. Растителността следва единствено естествения си ход и модел, рисувайки собствени фигури и създавайки игра от светлини и сенки, в които фантазията и въображението се леят на воля.
Култивираните от човека растения се вписват сред тези, родени спонтанно в природата. Всичко това е част от хармонията от извори и рекички, под които също прозират зелени градини.
Цветовете им са нереално ярки – на моменти обработените с фотошоп снимки от списания изглеждат само като евтини реклами.
Открай време Градината на Нинфа е вдъхновение за поети и художници. Намиращият се в подножието на Монти Лепини (Лепинските възвишения- Monti Lepini) парк е бил извор на вдъхновение за Вирджиния Улф, Труман Капоти и Алберто Моравия.

Как точно се ражда този райски кът?
Античното градче Нинфа, сред чиито руини днес се намира градината, е било като ябълка на раздора между различни знатни фамилии. Няколко пъти разрушаван, а после реконструиран, градът е купен през 1298 г. от фамилията Каетани. В продължение на 100 г. след това обаче тя води непрекъснати битки за него с фамилията Борджия. В края на XIV в. Нинфа запада и заради маларията, поразила населението. Едва в края на XIX в. фамилията Каетани се заема с облагородяване на терена и с пресушаване на блатата. Успоредно с това започва и да реставрира руините, да засажда кипариси, букове и какви ли не още дървесни видове. Най-различни видове рози разкрасяват пейзажа, който придобива все по-романтичен вид. Джелазио Каетани е човекът, който през 1920 г. се превръща в мотора на операцията по реставрирането на терена. Негова помощничка е майка му – англичанката Ада Уилбрахам, смятана за главен градинар на Нинфа.

След това пък с красотата на градината се заема снаха ѝ, американката Маргерит Шапин, а после и дъщеря ѝ Лелиа Каетани. Именно благодарение на тях градината придобива настоящия си чар, в който властват спонтанността, неформалността и липсата на геометрия. След смъртта на Лелиа през 1977 г. градината преминава в ръцете на фондация, която и в момента се грижи за нея.
Днес Градината на Нинфа е колоритен оазис, в който можете да се насладите и на замък, и на руини, и на мостчета, и на реки, и на камбанарии. Към всичко това се прибавят и над 1300 ботанически вида.
Посещенията са най-приятни през април и май, когато градината омайва със заря от цветове.
Градината е отворена за туристи само в определени дни от всеки месец, които могат да се видят на сайта на фондацията, грижеща се за нея –fondazionecaetani.org.
Визитите са възможни само в групи под ръководството на екскурзовод. След едночасовата разходка из парка посетителите са длъжни да го напуснат веднага.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“24 ЧАСА“.

Топ панорами на Древен Рим

Как да видим Милано за 2 дни

Какво да не правим в Италия