Матера е Европейска столица на културата-2019 заедно с Пловдив
Градът на камъните, известен и като италианския Холивуд заради естествените си декори за филми с библейска тематика, е като величествена катедрала в пустинята. Той смайва с перфектна симбиоза от архитектура и природа, но стъписва и заради друго. Матера е единственият град провинция в Италия (нещо като бившите окръзи в България) без собствена железница.
До Матера влакове на Националните жп линии не стигат. На всичкото отгоре Матера се намира в Базиликата, която пък е единствената област в Италия без собствено летище.
Затова и мнозина се запитаха веднага след провъзгласяването през октомври 2014 г. на Матера за културна столица – как милионите туристи от цял свят, които посещават всяка година културните столици на Европа, ще достигнат до града на камъните?
И въпреки това градът, който е под закрилата на ЮНЕСКО като културен паметник със световно значение, привлича открай време много туристи, които не се спират пред трудностите около достигането му. А според предвижданията към 60-хилядния град през 2019 г. ще потекат стотици хиляди туристи.
В действителност спирка “Матера” , на няколко километра от центъра на града, съществува и тя е цялата от камък. Има и дълъг 29 км циментен път, който минава пред криптата, опасва хълмовете наоколо, пресича цялата долина Базенто и навлиза в тунел, дълъг 11 км под местността Манферана. Всичко това обаче стои в подобно положение от 1986 г., когато Държавните железници на Италия си дават сметка, че не са в състояние да свържат Матера с Неапол. Вина за това имат както зле преценените инженерни проекти, затруднени от глинестите терени и подземните газове, така и от факта, че една след друга фалират всички фирми, които се заемат с изпълнението им.
Според Държавните железници ще бъдат необходими поне още 150 млн. евро, за да се завърши проектът, но няма откъде да ги вземат. Организационният комитет за Матера 2019 вече дори не се интересува от този проект. За сметка на това е заложил в програмата си инвестиции в инфраструктурата, като ще удвои пътните ленти, водещи от Бари към Матера.
Друг проект е свързан с директните автобусни връзки от летището на Бари (център на област Пулия) до Матера. В момента те са 3 на ден, но се предвижда да станат 15 и да стигат до Града на камъните за 50 минути.
Друг начин да се достигне до Матера е чрез старите дизелови вагончета “Фиат”, които идват от Бари, лъкатушейки сред маслинени и бадемови дървета по коловози от 1915 г.
Трудно е да си представим обаче как с тях ще бъдат превозени милиони туристи. В момента има 13 подобни вагона и за изминаването на 70 км разстояние с 15 спирки по пътя са им необходими 100 минути. Повечето пътници седят по пода или пък са прави. Пътуването с тях е като връщане във времето – дори плащането на билетите (9,90 евро отиване и връщане) не може да стане нито чрез банкомат, нито с кредитна карта, а само кеш.
От град Потенца, център на област Базиликата, достигането до Матера е още по-проблематично – с автобус, който трябва да се смени 4 пъти, отиват 3 часа и 55 минути.
Затова и мнозина се питат как Европа ще бъде заведена до европейската столица на културата през 2019 г.
Въпреки това Матера, която спечели надпреварата с другите италиански конкуренти за културна столица с мотото Open The Future (“Отвори бъдещето”), разполага с конкретен план за 2019 г. А според него превръщането ѝ в културна столица ще струва 52 млн. евро.
Градът на камъните, смятан едно време за “срама на Италия” заради окаяното положение на каменните пещери, които са служели за жилища, смята да се реваншира достойно.
Въпросът е обаче не какво е представлявал, а как ще се промени и в какви дрехи ще се облече за 2019 г. Идеята е Матера да се превърне в огромна сцена на открито, която да домакинства на всякакви инициативи – спектакли, пърформанси и др. Той ще стане нещо като нова концепция за музей и отворено училище по дизайн. Ще извади на бял свят и проекта на световноизвестния архитект Ренцо Пиано от 1984 г. “Арката на Прометей”, свързана с подвижен театър.
За всичко онова, в което ще се превърне Матера, ще отговаря Джозеф Грима, артистичният директор на Матера 2019 г. Роденият през 1977 г. в Авиньон архитект днес живее в Генуа и е един от художествените директори на Чикагското биенале на архитектурата Той смята да заложи на програма от нискотарифни проекти, които ще преосмислят и покажат по нов начин урбанистиката на града.
Матера е бил обект на унижения в миналото си, затова сега ще опита да се реваншира, смята Грима.
Първият проект за Матера 2019 г. е свързан с Open Design School – това няма да бъде педагогическа институция, а нещо като хоризонтален модел, който ще е обърнат към всички изкуства като театър, кино, балет, архитектура.
Вторият проект е свързан със създаването на нов тип музей – вместо да купува постоянни колекции, той ще се превърне в епицентър на регионална мрежа, която ще го захранва с всички музейни архиви в областта. Много често те остават скрити за очите на публиката. В Матера обаче ще се видят от всички.
Какво да видим в Матера
Матера се намира на 45 км от най-близките плажове.
Градът има девет хилядолетия история зад гърба си. Населението, което го е обитавало през вековете, е издълбало жилищата си директно в скалите и пещерите. През 50-те години на миналия век жителите на Матера са изкарани от домовете пещери заради окаяното им състояние. Бившият комунистически лидер Палмиро Толиати нарича Матера “срам за Италия”. Дълги години градът е символ на изостаналост, разруха, мизерия и невежество. Едва през 80-те години стартира мощна кампания за културното трансформиране на града, в която са въвлечени много интелектуалци и артисти.
Прелестен е “Ил Дуомо” от XIII в., изграден в романски стил. Изцяло реставрираната катедрала се издига величествено върху хълма на Чивита, където за пръв път навремето са се заселили хора. Заслужава да се видят и други черкви в историческия център като “Сан Джовани Батиста” и “Сан Доменико”. Красиви са и църквите в бароков стил “Сан Франческо д’Асизи” и “Санта Киара”, както и Палацо Ланфранки, изграден в края на XVII век.
Най-голямата прелест са обаче т.нар. Саси ди Матера, каменните пещери на Матера, обявени за културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО през 1993 г.
На практика това е произведение на изкуството, в чието сътворяване са участвали от каменната ера до днес хиляди творци. Целта им била да използват за живот онова, което им е предлагала природата.
Градчето от камънаци се състои от различни зони – Сасо Кавеозо, Сасо Баризано и Чивита. През който и сезон да отидете в Матера, спектакълът ви е осигурен. През пролетта и лятото камъните придобиват средиземноморско-пустинни тоналности. През есента и зимата пък стават сиво-кафява красота. Всичко това – на фона на мрачно небе, което придава на града романтично-меланхоличен вид.
Хлябът от Матера е древен специалитет на града и се добива от брашно от твърда пшеница.
Холивудските декори
Открай време Матера е известен като естествена сценография за много филми с библейски сюжети. Над 40 киноленти са снимани тук, включително “Страстите Христови” на Мел Гибсън с Христо Живков и Христо Шопов.
Първи разбира поезията на камъните обаче Пиер Паоло Пазолини – през 1964 г. в творбата си “Евангелието на Матея” той изкрещява, че изпразвайки града, се извършва престъпление и че напротив, земята на Матера е неустоимо красива.
Холивудските продукции, които потичат към града, го превръщат в модна туристическа дестинация. Така каменните жилища, които навремето комунистите искат да заличат, стават мотор на местната икономика и осигуряват работа чрез киното за много от местните жители и собственици на хотели и ресторанти.
Над 80 магазини и хотели са приютени днес в каменните помещения. Много от едновремешните жилища от туф, издълбани между XIII и XIV в. , също се реставрират. Привлекателни за туристите са и скалните църкви, приютявали латински и гръцки монаси, прогонени от Изтока. Величествени са и клисурите на Матера, дълги 18 км. В миналото Матера е принадлежал към териториите на Древна Гърция, а после става римска колония.
Материалът е публикуван във в.”24 часа” през 2015 г.
Едно обаче е сигурно – че още в началото на XVI в. Рафаело хвърля семената на онова, което векове по-късно ще стане известно като групово селфи (спомнете си селфито на звездите по време на “Оскари”-те).
12. Ако сте в Южна Италия или в Рим, не се учудвайте, ако човекът, с когото току-що сте се запознали, ви попита директно колко получавате и дали сте женен. В Северна Италия обаче са много по-дискретни в това отношение и не е прието да се говори за пари и семейно положение.
16. Във Венеция избягвайте да храните гълъбите на площад San Marco (“Сан Марко”). Ако не можете да устоите да дадете нещо за ядене на птиците, които понякога са повече и от хората на площада, ви застрашава глоба до 500 евро.
