Вече не е възможно да се снимаш пред паметник с римлянин, преоблечен като гладиатор или центурион

Мнозина в миналото сигурно са се снимали срещу заплащане в Рим с преоблечени като гладиатори или центуриони италианци.

От доста време вече обаче това е невъзможно, след като римското кметство забрани дейността им.

Сега е почти невъзможно (изключения винаги има!) да видите пред Колизея, Фонтана ди Треви или Пантеона персонажи с древноримски облекла – те искаха по минимум 5 евро за всяка снимка с турист.

За всички псевдогладиатори и центуриони позирането в историческо облекло с туристите беше професия. Всеки от тях си докарваше средно по 2000 евро на месец за времето от сутрин до вечер пред паметниците на културата в Рим.  Римското кметство обаче прецени, че дейността на гладиаторите нанася щети и е опасна за  сигурността в града.

Вето тегне и над дейността на амбулантните търговци, които също не могат да продават сувенири пред паметниците. Забранена е и дейността на самозваните екскурзоводи, които предлагаха услугите си пред монументите.

Кои са всъщност центурионите?

Мнозина в Рим ги наричат гладиатори, въпреки че повечето от тях са облечени като легионери. През 2015 г. гладиаторите с право да упражняват занаята си пред Колизея бяха 10 на брой. Предишните години обаче техният брой достигаше 30, като повечето бяха нелегални. Много римляни още помнят  ръкопашния бой между законни и незаконни гладиатори пред входа на Колизея преди години. Заради тях стана необходима дори намесата на полиция под смаяните погледи на туристите.
Впоследствие стана възможно присъствието едва на десет гладиатори около Колизея, тъй като общински полицаи бдяха непрекъснато за нелегални центуриони.

Всеки от десетината гладиатори притежаваше лиценз от кметството за упражняване на занаята си. Младият Джани, който стоеше пред входа на Колизея, е наследил лиценза от баща си, който също е бил гладиатор. Броят на лицензираните гладиатори беше точно определен от кметската управа на Рим и трябваше да излезе един от кастата, за да влезе друг на негово място. Не беше ясно обаче колко вървеше един гладиаторски лиценз.

Занаятът на гладиаторите пък се упражнява в съвременен Рим от 1995 г. Сред първите от онова време е Джани от Кампаняно – село в околностите на Рим. Заедно с още няколко съмишленици той измисля този вид професия, за да храни семейството си.

Джани има съпруга и 3 деца и всички зависят от печалбите му на древен римлянин пред Колизея. В действителност идеята я дава навремето баща му. В началото всичко тръгва толкова добре, че Джани се задъхва от работа.

За да стигне до Колизея, Джани пътува всяка сутрин 45 минути от Кампаняно. В мазе, наето заедно с други негови колеги “центуриони” срещу 150 евро на месец, той навлича туниката, въоръжението и кожените си сандали на древен римлянин. Всеки набавя сам облеклото си, което струва около 1000 евро.

Ако обаче пред Колизея бизнесът не върви, легионерът подкарва в посока към площад “Венеция” или пък към близката църква “Сан Пиетро ин Винколи”. Там също гъмжи от туристи заради присъствието в нея на статуята на Мойсей, дело на Микеланджело.
За първия съвременен гладиатор пред Колизея се смята обаче евреинът Франко Дизени.
Преди да застане навремето облечен с туника и въоръжен с гладио пред амфитеатъра, Франко се е занимавал с шивашкото си ателие, специализирано в театрални костюми. Специалитетът му били древноримските туники.

Ателието затваря заради фалит, но на Франко не му се иска да се избави от костюмите. Така той облича един от тях, а други двама негови приятели, също евреи, надяват други два костюма.

За кратко време гладиаторите пред Колизея стават 40 на брой, като 25-има са евреи. Това са все хора, които нямат други възможности да печелят. Не всички обаче практикуват пред Колизея. Повечето заработват пред Фонтана ди Треви, на Пиаца ди Спаня или до Пантеона.

Първоначално всички упражняват занаята си с разрешителни от кметството. Те са по подобие на тези, които се издават и за уличните художници, които излагат картини на Пиаца Навона или над стълбището на Пиаца ди Спаня (Испанския площад). В един момент обаче кметството отнема разрешителните и мнозина от гладиаторите минават “в нелегалност”. Упражняват занаята си скришом, оглеждайки се непрекъснато за полицаи наоколо.

Кои обаче са най-щедрите туристи? На този въпрос всички центуриони отговарят единодушно – англичаните и руснаците. На едно мнение са обаче и по въпроса за най-стиснатите туристи – французите. Японците пък са доста подозрителни и недоверчиви и почти не се доближават. Впоследствие гладиаторите разбират и защо е така – в много от японските пътеводители на Рим съветват туристите да стоят далече от римляните, защото… крадат.

Много от доскоро действащите легионери пред различните исторически монументи в миналото са се грижили за някоя от сергиите за сувенири, които също изпълваха площадите в Рим. Така умението да привличаш туристи, от които да печелиш, се прехвърля от една сфера в друга.

В действителност 80 на сто от “древните римляни”, работещи около монументите, са евреи. Такива са и 90 на сто от собствениците на сергиите за сувенири около паметниците. Това е така, защото са наследили занаята и сергиите си от бащите и дядовците си, а навремето в Рим това е било една от малкото дейности, които е можело да упражняват.

Част от материала е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Трулите на Алберобело

Наздраве с Мусолини

Изгодни ваканции в Италия

Фонтана ди Треви се смята за най-красивия фонтан в света

След 17-месечна реставрация римският Fontana di Trevi пак заблестя пред туристи и римляни. Работата по реставрирането приключи през 2015 г. и беше спонсорирана от групировката за висша мода Fendi.

26 реставратори участваха в работата по фонтана, проектиран от Никола Салви в началото на XVIII век. Реставрацията струваше общо 2,2 млн.евро и протече изцяло под контрола на Министерството на културните ценности. Фонтанът никога не е бил изцяло затворен. Туристите можеха да стигат до него по специален мост, за да хвърлят традиционната монета, което означава, че ще се върнеш в Рим.

Фонтанът e шедьовър на късния барок и  стана символ на Dolce Vita, след като в неговите води се къпа вездата Анита Екберг в едноименния филм на Федерико Фелини.

Fontana di Trevi е най-големият римски фонтан и е един от най- известните фонтани в света. Той е бил проектиран в стил рококо от Никола Салви, който печели конкурса, свикан от папа Климент XII през 1732 г. Завършен е 30 г.по-късно от Джузепе Панини и се смята за творение на късния барок.

Историята на фонтана е пряко свързана с изграждането на акведукта Vergine по времето на император Октавиан Август, когато военачалникът му Марк Агрипа отвежда течаща вода до Пантеона и до термите си.

Несъмнено е, че италианските Алпи са източник на чар за всички любители не само на снега, а и на планината по принцип.

Кратка ваканция в Алпите, която може да бъде и в съвсем икономични курорти, може да ви зареди с енергия и ентусиазъм за месеци занапред.

Алпите са най-високата планинска верига в Европа и се простират между Словения, Австрия, Лихтенщайн, Германия, Швейцария, Италия, Франция и княжество Монако. Монте Бианко, или Монблан, който е на границата между Италия и Франция, е най-високият връх със своите  4808 м.

Алпите са любимо място за ски и отдих на туристи от цял свят, които за почивката си отсядат не само в хотели, а и в комфортните алпийски chalet и ваканционни къщи.

Алпийската планинска верига се е формирала преди около 30-35 милиона години.

Ето няколко предложения за ваканции в италианските Алпи.

Алто Адидже – това е зона, идеална за ваканции на семейства и големи групи от приятели. Могат да се намерят изгодни алпийски къщи под наем, където може да се насладите на гостоприемство и на типичния алпийски дух и атмосфера.

Ето един сайт за къщи под наем в Trentino Alto Adige.

Ако предпочетете ваканция в Трентино, трябва да знаете, че това е идеалното място и за лятна, и за зимна ваканция със семейството или с приятелите ви. Тук природата наистина е надминала себе си. Пейзажите са неустоимо красиви между долините на Доломитите.

Ето един сайт за планински къщи под наем в Trentino.

Друга чаровна зона на Алпите е тази във Вале д’Аоста. Това е зоната, заобиколена с най-високите планински върхове и възвишения на Алпите. Панорамата ви спира дъха с прелестта си. Тук се намират и най-модерните ски съоръжения и писти, дълги стотици километри. Най-реномираните курорти са Cervinia, Courmayeur, Gressoney, Champoluc, La Thuille и са подходящи, ако искате да практикувате ски спорт.

Тук се намират и върховете Монте Роза, Монте Бианко, Гран Парадизо, Червино, където може да си правите трекинг и екскурзии, достигайки и 4000 м.височина.

Ето един подходящ сайт за къщи под наем и шалета в зоната на Valle d’Aosta.

Тирол, известен с вечно заснежените си върхове, е перфектна дестинация за онези, които търсят сняг на всяка цена. Ски пистите му са с модерни съоръжения и са добре поддържани. Тук може да се насладите и на типичната тиролска атмосфера.

Ето къде има предложения за къщи под наем в Тирол в Австрия.

Ако искате да прекарате нискотарифна, но същевременно комфортна и незабравима ваканция в Алпите, ето и няколко съвета за подобни планински местности.

Low cost ваканция в Алпите

Сан Мартино ин Бадия – прекрасни панорами, високи върхове, безкрайни гори и поляни. Това е един от най-нискотарифните курорти. Ето един сайт за къщи под наем в San Martino in Badia.

Друго предложение е и Вал ди Нон, където също може да се насладите на природа, история и развлечения на по-изгодни цени. Тук може да видите предложения за къщи под наем във Val di Non.

Със сигурност Червиния е един от най-шик планинските курорти, но и там може да се прекара изгодна ваканция, стига да избегнете пиковите периоди. Ето сайт за апартаменти под наем в Cervinia.

ОЩЕ – ВИЖ ИЗГОДНИ ВАКАНЦИИ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

КАК ДА РЕЗЕРВИРАМЕ ИЗГОДНО В ИТАЛИЯ

КАКВО ДА ВИДИМ ЗА 2 ДНИ В МИЛАНО

Кога и как е най-изгодно да резервираме самолетни билети?

Кой е най-изгодният период да си купим билети за Париж или Ню Йорк? Кога са най-евтините полети до Лисабон? През кои месеци се пести най-много за самолетни билети за ваканции в чужбина?

Skyscanner ни съветва как да направим всичко това – той е мегатърсачката на полети по интернет. Сравнявайки цените на билетите от Италия към чужбина в периoда от януари 2013 до декември 2015 г.,  стига до извода кога е най-подходящият период за резервиране и купуване онлайн на билети.

Кога да пътуваме

Най-икономичният месец за пътуване от Италия е ноември, когато билетите струват около 16% по-малко от средната цена. Най-икономичната седмица е номер 47 (последната от ноември), когато дa летиш от Италия е с 20 на сто по-евтино от обикновено.

Кога да резервираме

Най-добрият момент да резервираме е 20 седмици преди заминаването – пести се средно с 11% от средната цена на билета. Кулувайки билет 7-10 седмици преди пътуването, се пести средно с 10%.

Кога да резервираме полет в Италия

Ако резервирате национален полет в Италия месец преди заминаването, може да спестите 17,4%. Най-изгодният месец за полет в Италия е февруари – той е по-изгоден със 17%, в сравнение със средната годишна цена. Август е най-скъпият месец – средно с 30% по-високи са цените тогава..

Най-изгодната седмица на годината е третата седмица на януари, докато най-скъпата е седмицата на Коледа.

Полети на къси разстояния

За кратките полети най-добрият период на резервации е 9 седмици преди заминаването – пести се с 15%. Най-изгодният месец е ноември, особено третата седмица (-23,6%). Най-скъпият е август (+30%).

Полети на дълги разстояния

Най-много се пести, когато се резервира 4 месеца и половина преди заминаването. За предпочитане са пътуванията през май, за избягване са тези през август, когато билетите са най-скъпи.

Как да резервираме изгодно ваканционни къщи в Италия

Как да пътуваме изгодно в Италия

Vintage предмети и плочи с хитове отпреди десетки години се продават като топъл хляб в Италия

Jungle life, I’m far away from nowhere, пееше през 1985 г. групата “Балтимора” в песента си Tarzan Boy. Малцина в Европа, със сигурност почти никой в България не знаеше, че станалото абсолютен хит в класациите парче беше всъщност италианско.

Наследници на древните римляни изпълняваха и много от другите дискохитове на върха на европейските класации, без обаче някой да предположи това. Освен че ги пееха на английски, много от тях дори си измисляха артистични псевдоними с английско звучене. Всичко това се правеше с една цел – да пробият на музикалния пазар през 70-те и 80-те години, доминиран от англоезичните певци.

Много от италианските дискохитове на английски от онези времена могат да се чуят всекидневно по радиостанциите на Ботуша днес. Носталгия по по-доброто и недалечно минало владее не само модата, дизайна, интериора, а с всичка сила и музиката. Винтидж манията тресе тотално италианците.

Много от тях плащат и по 30 евро за една винилна плоча с дископарчета вместо 15 за един компактдиск, дават и по 200 евро за палтенце от оказион, който в Италия се нарича винтидж магазин, въпреки че могат да си купят и ново за два пъти по-ниска цена. Дигитални електроуреди последно поколение се продават като топъл хляб, ако са с винтидж дизайн, т.е. ако наподобяват старовремски.
В Италия процъфтяват и винтидж локалите, които освен музика от 70-те и 80-те години предлагат и всякакъв вид култови предмети от онези времена.

Но кои са италианските певци, дегизирани като англоезични, които подпалваха дискотеките не само на Запада, а и на бившите соцстрани?

Сабрина Салерно, по-известна като Сабрина, пожъна успех из цяла Европа през 1987 г. с хита си Boys, Boys, Boys (Summertime Love).

Мнозина, гледали видеоклипа, още помнят как сексапилната брюнетка с оскъден бански, който едва побираше пищните ѝ форми, пийваше коктейл на ръба на басейна и играеше с надувaеми топки около нея, подпявайки рефрена на песента си. Родената през 1968 г. в Генуа певица, която всъщност е отгледана от баба си и дядо си в Сан Ремо, е открита от Клаудио Чекето. Той е продуцент на много от най-известните изпълнители от онези времена. Въпреки че Сабрина навремето се подвизава и като актриса, и като водеща на шоу програми по италианската телевизия, нейното амплоа си остава най-вече това на певицата с експлозивните форми. Превърналата се в сексикона на 80-те години Сабрина продаде 20 млн. диска, спечели и World Music Award.

Сабрина записа и други успешни дискове след въпросния хит, изпя парчета дори заедно с конкурентката си по сексапил от онези времена Саманта Фокс.

I Like Chopin, хитът, който помнят всички българи, пълнили дискотеките през 80-те години, също е на италианец.

Зад името Газебо (или Газибо, както го произнася самият той) се крие роденият през 1960 г. Пол Мацолини, който днес живее в къща недалече от дома на покойния Борис Христов в Рим. Станалото абсолютен хит в Европа през 1983 г. парче продаде над 10 млн. копия в Европа и седмици наред оглавяваше музикалните класации на много страни по света.

Пол Мацолини е роден в Ливан и е син на италиански дипломат и хърватка с американско гражданство. Пол владее пет езика. Навремето се пробва в различни жанрове, сред които джаз, рок и пънк. Едва след срещата си с италианския продуцент Пол Мичони обаче записва сингъла Masterpiece. Година по-късно Газебо публикува и I Like Chopin, след което животът му се преобръща наопаки заради бума, който постига.

Газебо пише след това и текста на песента Dolce Vita, която изпълнява Раян Парис и която оглавява много европейски класации по онова време. Газебо записва и други албуми, а през последните години се изявява и като продуцент. Той има и дискографско студио в римската си къща. Златните му времена обаче безспорно са тези на песента с пианото и с Шопен.
В Италия е пълно с магазини за винтидж предмети.

Self Control е друг хит от българските, а и от европейските дискотеки от 80-те, който се изпълнява от италианец. РАФ – зад тези инициали се крие роденият през 1959 г. в малко село в Пулия Рафаеле Риефоли. Той дължи успеха си на дискосцената на факта, че през 80-те години се мести от Флоренция в Лондон.

Абсолютния си хит Self Control обаче записва с френска дискографска къща през 1983 г. За кратко време парчето оглавява музикалните чартове не само в Европа, а и в Америка. В края на същата година успешният сингъл е последван от цял албум с името RAF. В него са и други две топпарчета – Change Your Mind и Hard. Вместо да се възползва от стоварилия се като манна небесна успех обаче, РАФ се обръща към италианската музика.

Той започва да пише за други италиански изпълнители, сред които Джани Моранди и Умберто Тоци. Заедно с Тоци изпълнява песента “Дженте ди маре”, която става хит в цяла Европа

РАФ се отдава изцяло на песните в стил Сан Ремо. За Италия промяната на вълната му е окей, но не и за европейските сцени, които го забравят тотално.

Tarzan Boy е хитът, който проби в европейските музикални класации през 1985 г. Той е рожба на един италиански проект – групата “Балтимора”. Неин фронтмен е британският танцьор и певец Джими Макшейн, но неин създател е италианецът Маурицио Баси, който свири на йониката.

Групата се ражда в Милано в средата на 80-те в резултат на желанието на Баси да даде началото на свой проект. Баси среща Джими, по онова време фелдшер за ирландския Червен кръст, и остава поразен от чара и таланта му. Маурицио го прави веднага лидер на групата си. Гласът на Джими обаче не е сред най-върховните, заради което се налага да пее винаги на плейбек.

Маурицио привлича и други четирима италианци към групата си, сред които Джорджо Кочилово, който по онова време работи с музиканти от рода на “Матиа Базар”, Тото Кутуньо, “Рики е Повери”, Мина и др. През 1985 г. “Балтимора” дебютира с албума си Living in the Background, в който е и превърналият се в хит Tarzan Boy. Албумът постига небивал успех най-вече в САЩ, където е по първите места в класациите за 6 месеца.

Песента озвучава по-късно и много рекламни клипове. Починалият през 1995 г. от СПИН Джими Макшейн е гей, затова и мнозина смятат, че Tarzan Boy всъщност говори за неговата хомосексуалност.

ЩО Е ТО ВИНТИДЖ

За Vintage или винтидж предмет говорим, когато искаме да подчертаем стойността и качествата на даден продукт, произведен поне 20 г. преди настоящия момент. Той може да се отнася и към други епохи и векове, доста по-далечни от сегашния.

Предметите, които се определят като винтидж, се смятат за култови по различни причини, сред които са по-високите им качества от тези на други предмети от тяхната или от следващата епоха. Винтидж предметите отразяват културата и нравите на своята епоха.

Винтидж всъщност идва от старата френска дума vendenge, която пък произлиза от латинската vindemia и означава вино от добра и успешна реколта. Впоследствие започва да се прилага не само за добри вина, а и за предмети, които заради значението и качествата си се превръщат в култови.

В модата, разбирана като историческо и културно богатство, също се говори за винтидж дрехи, бижута и аксесоари. Винтидж дрехата обаче няма нищо общо с дрехата втора ръка. В случая важното е не това, че даден предмет е бил използван от други в миналото, а че с течение на времето е придобил стойност заради качествата си и заради невъзможността да бъде възпроизведен в модерната епоха. Много от винтидж предметите се смятат за икони на своята епоха.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

Как е най-изгодно да се пътува между Рим и Милано? Кой е най-евтиният превоз между големите италиански градове?

Отскоро и в Италия, по подобие на други страни в Европа, е възможно да се пътува нискотарифно с автобус. Това може да стане чрез компанията за автобусен транспорт  low cost  “Мегабус”.

Билетите, които предлага за транспорт между големите италиански градове, са възможно най-евтините. Разстоянието между Рим и Милано например може да ви струва 4-5 евро. За билет от Неапол до Милано (770 км ) пък билетът може да ви излезе и 9 евро.

На практика нискотарифният автобусен превоз е много по-изгоден и от влаковете, и от самолетите. По-евтин е дори от услугите на Bla Bla Car (при тях се споделя с други пътници пътуването в кола между две дестинации).

Разбира се, времето за придвижване чрез “Мегабус” е по-дълго, отколкото това с влака, но автобусът е за хора, които искат да спестят. Билетите винаги се купуват онлайн на сайта на компанията – виж тук.

На всяка спирка в даден град има пауза от 40 минути. Те са необходими, за да слязат пътниците за този град и за да се качат други на тяхно място. Затова и придвижването от Рим до Милано (560 км) варира между 9 ч. 40 мин. и 10 ч.40 мин.

В Рим автобусите тръгват от автогара “Тибуртина” (Piazzale Mazzoni), а в Милано пристигат на автогара “Лампуняно” (Lampugnano).

Ако нямате ограничения във времето и датите, може да изберете възможно най-изгодния билет – така, както се прави и при резервациите за нискотарифните самолетни компании.

Туристите, които разполагат с време,  могат да разгледат Италия изгодно, наслаждавайки се на пейзажите по пътя.

С нискотарифните автобуси може да се спести за пътуванията из Италия между Рим, Флоренция, Болоня, Милано, Генуа, Ла Специя, Падуа, Пиза, Сиена, Торино, Венеция, Неапол.

Има обаче и международни дестинации. По два пъти на ден например има превози от Милано за Лондон (през Торино и Париж).

ОЩЕ

Топ панорами на Рим

Вила Памфили, римският Версай

Виа Маргута, улицата на Фелини