Archivi tag: италианско вино

ИТАЛИАНСКОТО РОЗЕ

roseV2

Розето е секси вино за всякакви поводи

Розовото вино, известно с името розе, е феноменът на момента. Това е виното, което е най-модно, атрактивно и сексапилно поне в три страни, които разбират от висококачествени нектари– Франция, Италия и Испания.
Ако допреди години розовото вино се смяташе за плебеят на масата, където знатното място заемаше най-вече братовчедът му с червен цвят, то сега то е много тренди. Все повече е на почит обаче не само в страните традиционни производителки, а и в цял свят.
Днес почти никой не мисли за розето като за неприлично объркани в едно червено и бяло вино. За зони като френската Прованс, която се простира на 240 км. по Лазурния бряг, включвайки Екс ан Прованс, Арл, Авиньон, Кан, Марсилия и Сен Тропе, розовото вино е символ.
Като такова обаче то се смята вече и в много италиански зони като Саленто (в Пулия) и Сицилия, където излиза от избите под формата на шедьовър. Розето се смята най-вече за идеална разхлаждаща напитка през лятото, но и през зимата има своя секси чар.
От доста време от мода то се е превърнало вече в необходимост за мнозина, свикнали с изискания му и елегантен вкус.
За разлика от бялото и червеното вино, розето е перфектно за хиляди комбинации благодарение на особената си структура.
Приятният му розов цвят пък го превръща винаги в желан и атрактивен партньор на масата.

roseV1
От десетина години световното производство на вино розе е в непрекъснат подем. С други думи, няма криза за розето.
Европа е безспорният стожер, тъй като държи 75 % от световното производство. Франция, Италия и Испания пък са трите стълба в европейското производство. Напоследък обаче глава надига и Португалия.
Със сигурност обаче световният лидер е Франция, тъй като прави 28 на сто от розовото вино.
Втора е Италия с 21 на сто, следват САЩ и Испания с 18 на сто.
Франция няма конкуренти и в консумацията на розово вино. Тя пие толкова много розе, че не е в състояние да задоволява нуждите си, затова е принудена да внася и отвън.
Франция и Съединените щати консумират заедно 50 на сто от цялото вино розе. Като потребители на розовия нектар следват Великобритания, Русия, Китай и Италия, всяка от които пие по близо 6% от световния „запас“ от розе.
Въпреки че италианците пият от него много по-малко от французите, те произвеждат огромно разнообразие от най-висококачествени розови вина.

ПРОВАНС Е КРАЛИЦАТА НА РОЗЕТО
Френската зона с неоспорим чар освен с кристално море, незабравими аромати и приказни места може да се похвали и с най-кубавото розе в света.
Тук се правят 150 млн. бутилки ровово вино годишно, или 38 на сто от продукцията му във Франция. Това е единствената зона в света, която е специализирана в производството на розе.
88 от всеки 100 произведени бутилки вино в зоната са розови на цвят.
За Прованс обаче розето е не само напитка, а и стил на живот.
За последните 20 г. неговата консумация в тази френска зона се е удвоила.
Пиенето на розе днес може да се съчетае идеално както с бързото ядене, типично за динамичния живот, така и с всички наслади и релакс, които предлага кухнята, приготвена по правилата на slow food.
Приятно охладената бутилка с вино розе е перфектната „годеница“ и в първия, и втория случай.
КАК СЕ ПРАВИ РОЗЕ
Процесът на производство на розово вино е посредата между този на белия и на червения нектар.
Единствено розовото шампанско се прави от смесване на червено и бяло шампанско.
Розовото вино се прави от червени сортове, които се изтискват, като люспите се оставят да киснат в гроздовата мъст толкова, колкото е достатъчно, за да се получи желаният цвят.
Обикновено се оставят максимум до 24 часа. Затова и крайният продукт има една или друга тоналност – тя може да бъде по-интензивна или пък по-бледа.
Веднъж щом се добие желаният цвят, виното се отделя от люспите и ферментацията продължава в стоманени съдове.
В по-късен етап виното се прелива, за да стане бистро на цвят.
След период на отлежаване розето се филтрира и се бутилира.
Розовите вина обикновено се пият още като млади. По този начин ароматите им се възприемат по възможно най-добрия начин.
Розовото вино е първото вино в историята. В древността гроздовите люспи са били оставяни да киснат много кратко и по тази причина вината са узрявали некачествено и лошо. За да им се придаде по-хубав аромат, към вината са били прибавяни различни аромати и подправки.
Идеалният начин на сервиране на розовото вино е при температура от 10-12 градуса, или колкото на бялото вино. Ако виното е некачествено, дефектите му обикновено се прикриват, като се сервира ледено студено.
Не е рядкост розовото, по подобие на бялото вино, да причинява известно главоболие у пиещия го. Това е така, тъй като не съдържа танин, който е антиоксидант и заради това производителите му използват сулфити за стабилизирането му и за по-добрата му консервация.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

МОНТЕПУЛЧАНО – ТОСКАНА ЗА ЕКСПЕРТИ

Какво да видим в Тоскана извън традиционните маршрути? Монтепулчано предлага най-доброто от нея – пейзажи, изкуство и вино

Монтепулчано е Тоскана за напреднали. Въпреки че е известно като родния край на едно от най-продаваните тоскански вина по света, Монтепулчано не е място за масови туристи.

Тук идват пристрастените по красотата на Тоскана пътешественици, които ценят висококачественото вино и кухня, и които вече са минали по задължителни маршрути като Флоренция и Сиена.

Ако сте гледали тв сериала за Медичите с Дъстин Хофман, или пък “Новолуние”, романтичния фентъзи филм с Робърт Патенсън и Кристен Стюърт – да, те са снимани тук. В Монтепулчано са снимани и някои сцени от “Английският пациент”, но и куп други ленти.

Монтепулчано е чудесно предложение за потапяне в Тоскана, ако се намирате в Рим и имате един свободен ден.  След около два часа път виждате как пред вас се извисява очарователното градче. То е кацнало на висок 600 м хълм.

Ако се озовете пред тази гледка,  значи вече сте минали и по един от най-панорамните пътища в Тоскана, на който около вас се редуват маслинови горички, лозя и  кипариси.

Подобно на близките Пиенца и Сан Куирико д’Орча, и Монтепулчано се намира в прелестната Вал д’Орча.

Монтепулчано съществува още от етруски времена. Историята на селището обаче е здраво свързана и с разгарялата се векове наред война между Сиена и Флоренция. Вземайки надмощието над него, те можели да си гарантират контрола над Валдикиана и Вал д’Орча.

Жителите на Сиена и Флоренция спорели разпалено за Монтепулчано до 1232 г., когато в крайна сметка Сиена завладяла градчето. Това станало, след като сринала защитните му стени.

И след този момент обаче страстите не стихнали. Флорентинците не отстъпвали, така че войната продължила.

Същевременно в Монтепулчано се формирала и местна буржоазия от търговци, занаятчии и земеделци. Търговците обаче дръпнали доста напред, в сравнение с останалите, тъй като се облагодетелствали от близостта до най-важните пътни оси.

КАКВО ДА ВИДИМ

Влизайки от главната порта (Порта ди Грачано), се озовававате пред основната улица – Ил Корсо.

Тя се катери непрекъснато в посока към центъра – така стигате до Пиаца Гранде, големия площад. Преди да го достигнете, със сигурност ще минете през колоната на Марцоко – тя е на Пиаца Савонарола. До нея е и църквата “Сан Бернардо”.

От дясната страна на улицата се редуват най-различни ренесансови сгради.

Няма как Ил Корсо да не ви очарова  – представете си как през ренесансово време по него са се разхождали елегантни господа. Той концентрира и най-доброто в сферата на изкуството и кухнята.

Излишно е да казваме, че за любителите на виното и добрата храна градчето предлага рог на изобилието – в който и ресторант или енотека да влезете, няма да сгрешите.

Преобладават заведенията, предлагащи вино и “талиере” (дървена дъска) с местни шунки и сирена. Няма нищо по-приятно от това да си бъбрите на вино и тосканска шунка, седнали на дървена маса в някое от тези заведения.

И пристрастените по изкуството не могат да се оплачат – в църквата “Сан Агостино” от XV в. има творби на Антонио дел Полайо, Джовани ди Паоло и др. На малкото площадче “Микелоцо” обърнете поглед нагоре – ще видите Ла Торре ди Пулчинела с типичната глава с маска, която отброява часовете.

Така стъпка по стъпка, оглеждайки се непрекъснато наляво и надясно, за да не пропуснете някоя красота, стигате до Пиаца Гранде- това е центърът на града и на суматохата.

Ако попаднете тук около Коледа, ще изживеете незабравими моменти. Монтепулчано е идеалното място за коледно пътешествие, защото на главния му площад се организира коледен пазар.

Не става въпрос обаче за поредната комерсиална проява, каквато предлага всеки град в дните преди Коледа.

В Монтепулчано се продават автентични тоскански специалитети и произведения на местни занаятчии. Всичко това е обгърнато от вълшебна коледна атмосфера под формата на светлини, звуци и цветове. Наоколо минават облечени в местни костюми танцьори и музиканти за радост на туристите.

С други думи, това си е стопроцентова тосканска Коледа. На всичкото отгоре в Монтепулчано има и замък на Дядо Коледа, в който всичко изглежда като излязло от приказките. Той се намира на няколко крачки от Пиаца Гранде.

Монтепулчано и неговата Пиаца Гранде са идеално място и за летните туристи – през лятото на площада се развихрят спектаклите на най-различни театрални трупи. През последната неделя от август пък се конкурират помежду си осемте контради (райони) на градчето – те търкалят из селото огромни бъчви.

Да не забравим -малко преди да стигнете до Пиаца Гранде, минавате и покрай зоната на избите, която може да се разгледа свободно.

Пиаца Гранде се превръща в това, което е, благодарение на Микелоцо през XV в. Целият площад е обграден от знатни сгради като например Палацо Комунале – сградата на кметството.

Целият му външен вид, вкл. и кулата, напомнят за прочутия Палацо дела Синьория във Флоренция, който сигурно вече сте виждали, щом се намирате в Монтепулчано.

Прекрасен е и Палацо Контучи, започнат през 1519 г. от Антонио да Сангало старши и завършен от Балдасаре Перуци, както и Палацо Нобили-Таруджи. Палацо дел Капитано също е очарователен с типичния си за XIV век вид.

В южната част на площада се намира незавършената сграда на Ил Дуомо – той е реализиран между 1592 и 1630 г.

Не пропускайте да се изкачите на кулата на Палацо Комунале. Панорамата, която ви предлага най-горната й тераса с камбаната на нея, е неповторима!

Ако попаднете тук през зимата, може да случите и на изключително любопитна гледка – пластове мъгла се стелят над всичко наоколо от сутрин до вечер като захарни облаци. Изглежда така, сякаш природата и сградите плуват.

Извън древните стени на градчето се намира църквата “Сан Биаджо” – това е шедьовър на Антонио да Сангало, който трябва на всяка цена да се види. Смята се за най-големият връх на ренесансовата архитектура на сгради с формата на гръцки кръст.

След като се разходите на воля из Монтепулчано и вдишате с пълни гърди от красотата му, седнете в някое заведение. Сега идва моментът да се насладите и на чаша червено вино “Нобиле ди Монтепулчано”.

Заедно с “Кианти” и “Брунело ди Монталчино” това е едно от трите най-известни тоскански вина в света.

КАК СЕ СТИГА ДО МОНТЕПУЛЧАНО

То е на два часа път с кола от Рим и на един час от Сиена.

Ако отивате с кола от Рим, вземете магистралата Рим-Флоренция А1 и излезте на изход Бетоле-Вал ди Киана. Поемете в посока Торита ди Сиена, след което ще видите указания за Монтепулчано.

Ако идвате от Сиена, вземете пътя Сиена-Бетоле в посока Арецо. Излезте на изход Синалунга.

Ако пътувате с влак, най-близкото селище с жп гара е Кюзи. Оттам вземете автобус за Монтепулчано.

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на Брунело

Арецо – тосканската Пепеляшка

Градът на Медичите

Мурано – островът на стъклото

 

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

САСИКАЯ Е ВИНО ЗА БЛАГОРОДНИЦИ

sassi1Sassicaia е едно от най-скъпите италиански вина в света

Само онзи, който не е запознат с качествата на тосканското вино „Сасикая“, може да си помисли, че 250 евро е твърде много за бутилка, когато  види подобна цена в менюто в ресторанта.
В специализираните магазини за вино може да намерите бутилка от „нормална“ реколта и само за 150 евро.
Ако обаче става въпрос за изключителна реколта от рода на 1985 или пък 1990 г., то тогава цената е няколко пъти по-висока.
„Сасикая“ е виненото превъплъщение на думата „превъзходство“.
Много експерти по нектари го смятат дори за най-божественото рубинено питие, което някога е било създавано на земята.
Казано накратко, това е виното, което по думите на специалистите се приближава най-много до перфектността.
„Сасикая“ се ражда през 60-те години на миналия век в Болгери, Тоскана. Негов създател е избата на имението Сан Гуидо.
„Сасикая“ се смята за предшественик на едни от най-добрите червени нектари, които си проправят път след това сред познавачите.
Според някои част от чара му се дължи и на екзотичното му име, което му придава загадъчност и тайнственост.
В действителност името идва от „саси“ (камъни). Каменистият планински терен, с който се характеризира земята в тосканското имение, изкарва на повърхността всяка година все нови и нови камъчета и какви ли не други фрагменти, които в крайна сметка допринасят за прекрасните качества на винения нектар.
Сортът, от който се прави виното днес, се засажда за пръв път през 1965 г, а три години по-късно рубиненият шедьовър достига до пазара.
Това е събитие с революционен ефект. Всички го определят като разкош и вино на бъдещето, като нова ера в света на нектарите.

sass1
За баща на виното може да се смята маркиз Марио Инчиза дела Рокета – той е първият, който усеща и разбира златните качества на каменистия терен.
Вино от него всъщност се е правело в знатния род Инчиза дела Рокета още от XVIII век.
Едва век по-късно обаче се прави първият задълбочен анализ на лозовите насаждения и на най-подходящите сезони за винификацията им.
Леополдо Инчиза е този, който през 1862 г. демонстрира пред многобройни тогавашни експерти, събрали се в замъка му, каталог с описани 175 вариации, плод на винените му експерименти.
Пет години след това Леополдо публикува нов каталог, описващ подробно колекцията му от сортове.
Под номер 92 той е означил Каберне совиньон, а под номер 145 – друг сорт, известен като Каберне франк. За тях Леополдо отбелязва, че и двата се използват за направата на виното бордо и че са най-ценните сортове, които той самият е въвел в имението си.
Каталогът на Леополдо с описаните подробно сортове в него се оказва като злато в ръцете на правнука му Марио Инчиза дела Рокета.
Почти век след смъртта на Леополдо младият Марио, студент в аграрния университет, се вдъхновява истински от четенето на каталозите на родственика си.
За разгарянето на страстта му обаче допринасят и честите му срещи с барон Ротшилд. Марио започва да присажда най-различни филизи от сорта за бордо – първо в семейното имение Рокета, а по-късно и до Болгери.
Оказва се, че на никого преди него не е хрумвала идеята да направи вино бордо на италиански терен.

sassi3
Изборът върху имението Сан Гуидо в Тоскана е и заради факта, че то наподобява с терена си този на Бордо във Франция. Мястото, където се отглежда сортът във Франция, е също толкова каменисто, както и това в Тоскана. С други думи, морфологичните характеристики на двата терена – във Франция и в Италия, са много близки.
След многобройни експерименти в крайна сметка идеалният терен за сорта каберне на Марио Инчиза се оказва този до Кастильончело. Червеният еликсир, който се ражда, изкачва всички световни класации.
Успехът му никак не е лесен, тъй като между 1948 и 1960 г. то все още е „частно“ вино, което се прави и консумира само в рамките на имението.
Тосканският маркиз обаче много скоро си дава сметка, че колкото повече отлежава, толкова виното става по-хубаво.
Както често се случва и с други знатни вина, изглеждащите на пръв поглед недостатъци с течение на времето се превръщат в силни страни.
Роднини и приятели окуражават непрекъснато Марио в експериментите му. Така той достига до съвършенство във винифицирането.

sassi4
Изборът на сорта каберне и използването на барик (дъбови бъчви от 225 л.) са иновации, въведени именно от маркиз Инчиза. Скоро те се разпространяват навсякъде в Италия.
Така се стига до 1985, която се смята за годината на чудото – тогава се ражда онова „Сасикая“, което всички в света определят единодушно за най-божественото вино, което някога е бил правено.
Болгери е зоната, където знатното вино се прави и до днес.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

Виж още

Ферари за 100 евро

Малка дамска чантичка

Топ тераси в Рим

РИМСКИТЕ ЗАМЪЦИ

zamКастели Романи (Castelli Romani), или Римските замъци – как да видим знатни вили, езера и красива природа близо до Рим

Със сигурност мнозина си мислят, че зад името Римски замъци, както е в превод Кастели Романи (Castelli Romani), се крият средновековни и загадъчни замъци от рода на шотландските.

Не, това не е така – става въпрос за огърлица от 13 села и градчета, обединени с това име. Общото между тях е, че се намират на юг от Рим, на Албанските възвишения, и че всичките са много красиви.

Още от времето на Римската империя те са любимо място за отдих и разхлада. Днес пак са сред най-предпочитаните места за релакс на съвременните римляни, които ги предпочитат за уикендите си заради красивата природа, вкусните специалитети и доброто вино.

Всички те се намират на разстояние 25-40 км от Рим. На всичкото отгоре в тях е пълно с прелестни вили и знатни сгради, много от които са творения на най-известните художници и архитекти от Ренесанса.

Фраскати (Frascati) е най-близката до Рим община. Тя грабва с извисяващата се нависоко Вила Алдобрандини (Villa Aldobrandini) от XVI в. и с прелестните й градини в италиански стил. От терасата пред Фраскати Рим се вижда отдолу разстелен като на длан.

park and villa Aldobrandini in Frascati, Castelli Romani, Italy
Ако предпочитате по-средновековен тип градчета, то тогава вашето място е Гротаферата (Grottaferrata). Там се намира гръцкото абатство “Сан Нило”, основано през 1004 г. от монаси от византийската по онова време Калабрия.

Кастели Романи са прочути в Италия обаче и заради красивите си езера с вулканичен произход като Кастел Гандолфо (Castel Gandolfo), където е лятната папска резиденция.

cast1

Тя изглежда като надвесена над намиращото се под нея езеро Албано. То предлага прекрасна алтернатива за разхлада през лятото. Тогава плажовете му се изпълват с туристи и местни хора, които се припичат на слънце и се къпят във водите му.

cast2

Кварталчето пред самата папска резиденция пък е изпълнено с приятни заведения, в които могат да се опитат местни специалитети и вино.

cast3

На няколко километра от общините Албано и Марино, които са близо до Кастел Гандолфо, се намира китното градче Неми.

nem1То носи името на едноименното езеро. По-малко е от Албано и не притежава плажова ивица като него. Погледнато отгоре, езерото е много красиво.

nem4На бреговете на Неми се намира и Музеят на древноримските кораби, изграден по времето на Мусолини. В него се съхраняват два антични римски кораба, намерени на дъното на езерото.

Няма начин да не се насладите с пълни шепи на красотата на колоритните улички на Неми, ако решите да се разходите из селото или да вечеряте в един от неговите ресторанти.

nem2

Неми е прочуто и с дивите си ягоди, които може да намерите по всяко време на годината под формата на пресни плодове, сокове, сладки, курабии, торти и какво ли не още.nem5

Да хапваш от вкусната кухня на Неми, съзерцавайки красивото езеро в краката ти – е, какво повече му трябва на човек!

Кастели Романи са известни в област Лацио с превъзходната си кухня и бялото си вино, което излиза от лозята на селата му.nem6

Ако искате да се храните като местните хора, вечеряйте  на всяка цена в т.нар. фраскетте (fraschette). Това са хaрактерните за тези места заведения, които често се намират в едновремешни изби.

На всяка цена опитайте от местно произведения зехтин, сирена, салами и разбира се, от свинския пушен колбас поркета (porchetta). Най-известното селище с фраскете и поркета е безспорно Арича (Ariccia).ari1

В Арича освен това се намира и красивият Палацо Киджи (Palazzo Chigi), чиято фасада е дело на Бернини. В красивите салони на двореца навремето са снимани много сцени от филма “Гепардът” на Лукино Висконти.

ari2

Дворецът е отворен за посещения, а част от него се дава под наем и за сватбени церемонии.

До Арича се намира и селото Дженцано (Genzano), където до последно живя кинозвездата Анита Екберг.

От Кастели Романи са част и селата Монте Порцио Кантоне, Монтекомпатри, Рока Приора, Колона, Рока ди Папа.

ОЩЕ

Прокълнатият замък

Президентският дворец Куиринале

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

ФЕРАГАМО – ВИНО 5 ЗВЕЗДИ

bo7

Марката за лукс облича холивудските звезди, но прави и едни от най-добрите тоскански вина

Мнозина в цял свят свързват името на италианската марка „Салваторе Ферагамо“ най-вече с луксозни костюми, обувки, чанти, дизайн и Холивуд.

Тя е обличала от Одри Хепбърн, Грета Гарбо и София Лорен, до Мадона (във филма “Евита”) и Мерил Стрийп (“The Lady”).

От над 20 г. обаче групировката за мода се е посветила и на производството на вино.
То няма нищо общо с компанията, която облича ценителите на най-доброто в сферата на дрехите и обувките с марката „Ферагамо“.
Правенето на божествени нектари е отделено от това на лукса и за него се грижи специална компания, която е поела и свързания с виното туристически сектор в холдинга.

bo3

Тя се ръководи от Салваторе Ферагамо, син от първия брак на сегашния собственик на марката за мода – Феручо Ферагамо.
Производството на вино фамилията Ферагамо е преплела с луксозния туризъм за богопомазани, който предлага в ексклузивния си курорт. В такъв е превърнала средновековното тосканско селце, нейна собственост.
За разгарянето на искрата по виното, която искри още от едно време у Феручо Фарагамо, собственик на марката, изиграва решаваща роля ловът, в който участва през 1985 г.
Мястото на действието му е тосканското имение „Ил Боро“ (Il Borro, в превод – ров), което по онова време е собственост на Амедей Савойски, херцог на Аоста и братовчед на Симеон Сакскобурготски. Ферагамо се влюбва от пръв поглед в разположеното в Тоскана имение.

bo5
Фамилията го взема под наем, а през 1993 г. го купува заедно с намиращото се в него кварталче от къщи и господарска вила, които са в окаяно състояние заради претърпените бомбардировки през Втората световна война.
Със същата стръв, която влага в изграждането на империята си за мода, Ферагамо се впуска и в новото си приключение – в реконструирането на средновековното селище и в поставянето на началото на винопроизводство в него.
„Ил Боро“ се връща към едновремешния си древен блясък. Погледнато отстрани, днес то прилича на жива картина от онези времена. Всичко е така, както е било едно време. Хармония цари навсякъде.

bo4
Възстановявайки напълно селището, Феручо Ферагамо реализира и мечтата си – да прави висококачествено вино.
Първата реколта е от 1999 г. и през 2001 г. от нея излизат 6700 бутилки с етикета „Ил Боро“ (Il Borro). Младата по онова време изба се утвърждава бързо на винарския небосклон. Само две години след дебюта реколта 2001 е оценена с 91/100 от Библията в сферата на виното, за каквато се смята американското издание Wine Spectator.
Днес имението заема 700 хектара в зоната на Валдарно, до град Арецо. Теренът е мечта за всеки, който се занимава с отглеждането на лозя, тъй като е резултат от водите на големите езера, които навремето са заемали цялата долина.
През 1993 г. след купуването на имението енологът на групата Николо д’Афлито прави внимателен анализ на предишните лозови насаждения. Те са изкоренени, а на тяхно място се засаждат 4 сорта, които са най-подходящи за конкретния терен – мерло, каберне совиньон, сира и пети вердо. Именно от тях се ражда виното „Ил Боро“.

bo1
Години след това се раждат и други три вина – „Полисена“, което се прави от 100% санджовезе, „Пиан ди Нова“, което се прави от сира и санджовезе, и „Ламеле“, за което се използва 100% шардоне.
Бизнесът с виното потръгва и носи милиони евро печалби на фамилията.
Избата е изградена изцяло под земята и наподобява подземна галерия, пълна с бъчви и бурета.
Всичко това е направено с цел да не се загрозява отгоре природния пейзаж и за да се избегне непрекъснатото сноване насам-натам на камиони.
В средновековното селце „Ил Боро“ до избата също не е възможно да се наблюдават грозни картини – няма видими нито една жица и електрически кабел, тъй като те са поставени под земята.
Въпреки това селцето си е истински петзвезден курорт и почивката в него е рай.
Разбира се, да продаваш вино с марката „Ферагамо“ не е трудно – с нея се отварят без проблем вратите и на най-луксозните ресторанти и хотели, които купуват нектарите.
Самите етикети вино обаче нямат нищо общо с името „Ферагамо“. В действителност никой от клиентите, които си поръчват от виното на дизайнера, не знаят, че е негово, гледайки менюто в даден ресторант.

Виж още

Амароне – виното на Големите

Сасикая – вино за благодродници