Archivi tag: италианско вино

11 НАЧИНА ДА БЪДЕМ КАТО ИТАЛИАНЦИТЕ

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

  1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
  2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
  3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
  4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
  5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
  6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
  7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
  8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
  9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
  10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
  11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

АМАРОНЕ Е ВИНОТО НА ГОЛЕМИТЕ

amaroneVatre

Какво е общото между Барак Обама, Джордж Буш, Бил Клинтън, Никола Саркози, Жак Ширак, Романо Проди, Силвио Берлускони и Владимир Путин? Това съвсем не е началото на някой виц.
Отговорът е, че всички те имат една и съща страст – по италианското вино „Амароне“ (Amarone).
Произхождащото от зоната до града на Ромео и Жулиета червено вино е единият от трите най-престижни италиански еликсира.
Другите два са „Бароло“ (Barolo) и „Брунело ди Монталчино“ (Brunello di Montalcino).
През 2007 г. френският президент Саркози и испанският премиер Сапатеро още преглъщат последните хапки от изисканата си вечеря при римския си домакин Романо Проди, когато тогавашният италиански премиер ги изненадва с неочаквани дарове.
Бутилки „Амароне“ от серията „Анери 2000“ (Aneri 2000), известно като виното на Големите, отиват в ръцете на двамата лидери.
Не е ясно после кога и в чия компания e отпит 15-градусовият нектар, който има качеството да се съчетава перфектно и със солено, и със сладко.
Сигурното е обаче, че и Саркози, и Сапатеро днес са сред най-запалените фенове на виното от зоната на Верона.

amarone2
През 2004 г. подобни бутилки от строго лимитираната серия „Анери 2000“ бяха подарени и на 26-та световни лидери, събрали се на Капитолийския хълм в Рим за годишнината от подписването на Европейската конституция.
Тогавашният домакин на срещата Силвио Берлускони дари всичките си гости с екземпляри на „Амароне“, които могат да се сравнят по ценност с рядка серия „Ферари“.
Сред получателите на скъпоценния дар е и тогавашният френски президент Ширак.
Въпреки това световният успех за прословутата серия „Анери 2000“ на „Амароне“ датира още от преди това.
Славата му се разнася и до Джордж Буш младши, който си поръчва от виното за Белия дом, което е опитал преди това на срещата на Г-7 в Генуа през 2001 г.
Пак тогава в агитката запалени фенове на „Амароне“ се записва и Владимир Путин, който се заразява от Силвио Берлускони.
Италианският премиер предава страстта по кървавия еликсир на руския лидер по време на обед в римската „Вила Дория Памфили“. Путин си отнася в Москва 6 бутилки от реколта ’99.
От уста на уста, „Амароне“ стига до масата и на японския император, който го сервира в Токио през 2005 г.

amarone3
Скъпоценното питие обединява през юни 2007 г. и Джордж Буш баща и Бил Клинтън, които го отпиват бавно, наслаждавайки се на всяка глътка, на вечеря в нюйоркския Four Seasons Club.
Сред редовните клиенти на „Амароне“ е и сегашният президент Обама, който вдига често тостове с веронското вино при тържествени случаи.
С „Амароне“ обаче вдигат тост по време на встъпването си като президенти на Републиката и Карло Адзелио Чампи, и Джорджо Наполитано след това.
„По-добре една бутилка за една кралица, отколкото много бутилки за един контейнер“, е мотото на Джанкарло Анери, който произвежда само строго ограничено количество „Амароне“.
Анери прави само по 6000 бутилки годишно и познава поименно всеки от клиентите си.
Други бижута на „Амароне“ излизат и от избата „Алегрини“.
През август 2003 г. високопоставените гости на операта „Кармен“ на веронската „Арена“ отпиват от този нектар, когато съвсем неочаквано за всички сред най-добрите му познавачи се оказва Герхард Шрьодер.
Тогавашният председател на ЕК Романо Проди предлага от виното на германския лидер, който обаче смайва всички с познанията си на тосканските, пиемонтските и веронските еликсири.
Дали е излязъл от бъчвите на една или друга изба обаче виното „Амароне“ омайва винаги с кадифената си прегръдка при отпиване.

amarone4
По изисканост и деликатност мнозина го сравняват с веронски джентълмен.
В действителност за божествения вкус на виното допринасят сортовете корвина (от 70 до 40%), рондинела (от 20 до 40%) и молинара (от 5 до 25%).
Те се раждат в зоната Валполичела (Valpolicella).
Въпреки че името „Амароне“ произхожда от „амаро“ (горчив), виното е меко, нежно и сладко. То се нарича така, за да се отличи от сладкото „Речото“ от Валполичела, от което произхожда.
„Амароне“ е в действителност по-горчиво „Речото“.
Казват, че горчивият вариант на „Амароне“ е бил опитан едва през 1936 г., по време на дегустацията на останалото в стара бъчва вино, забутана в ъгъла на малка изба във Валполичела.
Сладко и горчиво обаче се преплитат открай време във вкуса на кадифеното вино.
За червеното и превъзходно италианско вино, „по-предпочитано и от „Бордо“, пишат и парижки експерти през 1845 г.
За сладкото и добре отлежало вино „Амароне“ разказва още през XVI век и веронският историк Торело Сараяна.
Истинският си ренесанс обаче „Амароне“ постига през XX век – дотолкова, че веронският нектар не стига в достатъчно количество до всички точки на света, където днес е сред най-желаните вина.
„Амароне“ е енергично и живо, но същевременно и кадифено меко вино.
Не съществува месо, което да може да му устои.
Перфектна комбинация за меките му като прегръдка глътки обаче са и зрелите сирена, саламите, луканките, дивечът.
Ако обаче вечерята ви е на базата на риба и рибни деликатеси, бяло вино е идеално за отпиване в този случай. „Амароне“ просто можете да го запазите за след вечерята, когато се отпуснете удобно във фотьойла.
Тогава просто ще благословите онзи, който го е измислил.
„Амароне“ е и вино за медитация.

Метод на производство
Изключително важно е гроздето, от което се прави „Амароне“, да бъде добре узряло и достатъчно изсъхнало.
Гроздовите зърна, узрели добре не само отвън, а и отвътре, се подбират едно по едно. Това става през първите две седмици на октомври.
Гроздовите зърна в кълна трябва да са широко разделени едно от друго, за да може въздухът да циркулира свободно между тях. След това те се поставят върху приспособления, наподобяващи дървени скари с процепи, за да може въздухът да прониква добре между съхнещите зърна.
Всеки следващ етап в производството се следи строго от специални апаратури, които трябва да предпазят гроздето от образуването на мухъл и загниване. Изсушаването му трае 120 дни, но понякога и повече – до тоталното изпаряване на водата в него.
В началото на февруари гроздето започва да се притиска и мачка. Дълго трае и процесът на накисването на люспите. Много бавна е и ферментацията при ниска температура, понякога тя достига и 50 дни.
Това е необходимо, за да може захарите да се превърнат в алкохол. Ако във финалния продукт присъствието на захарите е под 4 г. на литър, той е „Амароне“.
Ако обаче те са над 4 г. на литър, виното е „Речото“.
Минималният алкохолен градус на „Амароне“ е 14.
От винификацията до бутилирането на виното трябва да изминат минимум 2 години, които се броят от 1 декември на годината на реколтата.
Годините са 4, като се броят от 1 ноември на годината на реколтата, за „Амароне“ от типа Riserva.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

МОНТЕПУЛЧАНО – ТОСКАНА ЗА ЕКСПЕРТИ

Какво да видим в Тоскана извън традиционните маршрути? Монтепулчано предлага най-доброто от нея – пейзажи, изкуство и вино

Монтепулчано е Тоскана за напреднали. Въпреки че е известно като родния край на едно от най-продаваните тоскански вина по света, Монтепулчано не е място за масови туристи.

Тук идват пристрастените по красотата на Тоскана пътешественици, които ценят висококачественото вино и кухня, и които вече са минали по задължителни маршрути като Флоренция и Сиена.

Ако сте гледали тв сериала за Медичите с Дъстин Хофман, или пък “Новолуние”, романтичния фентъзи филм с Робърт Патенсън и Кристен Стюърт – да, те са снимани тук. В Монтепулчано са снимани и някои сцени от “Английският пациент”, но и куп други ленти.

Монтепулчано е чудесно предложение за потапяне в Тоскана, ако се намирате в Рим и имате един свободен ден.  След около два часа път виждате как пред вас се извисява очарователното градче. То е кацнало на висок 600 м хълм.

Ако се озовете пред тази гледка,  значи вече сте минали и по един от най-панорамните пътища в Тоскана, на който около вас се редуват маслинови горички, лозя и  кипариси.

Подобно на близките Пиенца и Сан Куирико д’Орча, и Монтепулчано се намира в прелестната Вал д’Орча.

Монтепулчано съществува още от етруски времена. Историята на селището обаче е здраво свързана и с разгарялата се векове наред война между Сиена и Флоренция. Вземайки надмощието над него, те можели да си гарантират контрола над Валдикиана и Вал д’Орча.

Жителите на Сиена и Флоренция спорели разпалено за Монтепулчано до 1232 г., когато в крайна сметка Сиена завладяла градчето. Това станало, след като сринала защитните му стени.

И след този момент обаче страстите не стихнали. Флорентинците не отстъпвали, така че войната продължила.

Същевременно в Монтепулчано се формирала и местна буржоазия от търговци, занаятчии и земеделци. Търговците обаче дръпнали доста напред, в сравнение с останалите, тъй като се облагодетелствали от близостта до най-важните пътни оси.

КАКВО ДА ВИДИМ

Влизайки от главната порта (Порта ди Грачано), се озовававате пред основната улица – Ил Корсо.

Тя се катери непрекъснато в посока към центъра – така стигате до Пиаца Гранде, големия площад. Преди да го достигнете, със сигурност ще минете през колоната на Марцоко – тя е на Пиаца Савонарола. До нея е и църквата “Сан Бернардо”.

От дясната страна на улицата се редуват най-различни ренесансови сгради.

Няма как Ил Корсо да не ви очарова  – представете си как през ренесансово време по него са се разхождали елегантни господа. Той концентрира и най-доброто в сферата на изкуството и кухнята.

Излишно е да казваме, че за любителите на виното и добрата храна градчето предлага рог на изобилието – в който и ресторант или енотека да влезете, няма да сгрешите.

Преобладават заведенията, предлагащи вино и “талиере” (дървена дъска) с местни шунки и сирена. Няма нищо по-приятно от това да си бъбрите на вино и тосканска шунка, седнали на дървена маса в някое от тези заведения.

И пристрастените по изкуството не могат да се оплачат – в църквата “Сан Агостино” от XV в. има творби на Антонио дел Полайо, Джовани ди Паоло и др. На малкото площадче “Микелоцо” обърнете поглед нагоре – ще видите Ла Торре ди Пулчинела с типичната глава с маска, която отброява часовете.

Така стъпка по стъпка, оглеждайки се непрекъснато наляво и надясно, за да не пропуснете някоя красота, стигате до Пиаца Гранде- това е центърът на града и на суматохата.

Ако попаднете тук около Коледа, ще изживеете незабравими моменти. Монтепулчано е идеалното място за коледно пътешествие, защото на главния му площад се организира коледен пазар.

Не става въпрос обаче за поредната комерсиална проява, каквато предлага всеки град в дните преди Коледа.

В Монтепулчано се продават автентични тоскански специалитети и произведения на местни занаятчии. Всичко това е обгърнато от вълшебна коледна атмосфера под формата на светлини, звуци и цветове. Наоколо минават облечени в местни костюми танцьори и музиканти за радост на туристите.

С други думи, това си е стопроцентова тосканска Коледа. На всичкото отгоре в Монтепулчано има и замък на Дядо Коледа, в който всичко изглежда като излязло от приказките. Той се намира на няколко крачки от Пиаца Гранде.

Монтепулчано и неговата Пиаца Гранде са идеално място и за летните туристи – през лятото на площада се развихрят спектаклите на най-различни театрални трупи. През последната неделя от август пък се конкурират помежду си осемте контради (райони) на градчето – те търкалят из селото огромни бъчви.

Да не забравим -малко преди да стигнете до Пиаца Гранде, минавате и покрай зоната на избите, която може да се разгледа свободно.

Пиаца Гранде се превръща в това, което е, благодарение на Микелоцо през XV в. Целият площад е обграден от знатни сгради като например Палацо Комунале – сградата на кметството.

Целият му външен вид, вкл. и кулата, напомнят за прочутия Палацо дела Синьория във Флоренция, който сигурно вече сте виждали, щом се намирате в Монтепулчано.

Прекрасен е и Палацо Контучи, започнат през 1519 г. от Антонио да Сангало старши и завършен от Балдасаре Перуци, както и Палацо Нобили-Таруджи. Палацо дел Капитано също е очарователен с типичния си за XIV век вид.

В южната част на площада се намира незавършената сграда на Ил Дуомо – той е реализиран между 1592 и 1630 г.

Не пропускайте да се изкачите на кулата на Палацо Комунале. Панорамата, която ви предлага най-горната й тераса с камбаната на нея, е неповторима!

Ако попаднете тук през зимата, може да случите и на изключително любопитна гледка – пластове мъгла се стелят над всичко наоколо от сутрин до вечер като захарни облаци. Изглежда така, сякаш природата и сградите плуват.

Извън древните стени на градчето се намира църквата “Сан Биаджо” – това е шедьовър на Антонио да Сангало, който трябва на всяка цена да се види. Смята се за най-големият връх на ренесансовата архитектура на сгради с формата на гръцки кръст.

След като се разходите на воля из Монтепулчано и вдишате с пълни гърди от красотата му, седнете в някое заведение. Сега идва моментът да се насладите и на чаша червено вино “Нобиле ди Монтепулчано”.

Заедно с “Кианти” и “Брунело ди Монталчино” това е едно от трите най-известни тоскански вина в света.

КАК СЕ СТИГА ДО МОНТЕПУЛЧАНО

То е на два часа път с кола от Рим и на един час от Сиена.

Ако отивате с кола от Рим, вземете магистралата Рим-Флоренция А1 и излезте на изход Бетоле-Вал ди Киана. Поемете в посока Торита ди Сиена, след което ще видите указания за Монтепулчано.

Ако идвате от Сиена, вземете пътя Сиена-Бетоле в посока Арецо. Излезте на изход Синалунга.

Ако пътувате с влак, най-близкото селище с жп гара е Кюзи. Оттам вземете автобус за Монтепулчано.

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на Брунело

Арецо – тосканската Пепеляшка

Градът на Медичите

Мурано – островът на стъклото

 

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

АРЕЦО – ТОСКАНСКАТА ПЕПЕЛЯШКА

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

 

РИМСКИТЕ ЗАМЪЦИ

zamКастели Романи (Castelli Romani), или Римските замъци – как да видим знатни вили, езера и красива природа близо до Рим

Със сигурност мнозина си мислят, че зад името Римски замъци, както е в превод Кастели Романи (Castelli Romani), се крият средновековни и загадъчни замъци от рода на шотландските.

Не, това не е така – става въпрос за огърлица от 13 села и градчета, обединени с това име. Общото между тях е, че се намират на юг от Рим, на Албанските възвишения, и че всичките са много красиви.

Още от времето на Римската империя те са любимо място за отдих и разхлада. Днес пак са сред най-предпочитаните места за релакс на съвременните римляни, които ги предпочитат за уикендите си заради красивата природа, вкусните специалитети и доброто вино.

Всички те се намират на разстояние 25-40 км от Рим. На всичкото отгоре в тях е пълно с прелестни вили и знатни сгради, много от които са творения на най-известните художници и архитекти от Ренесанса.

Фраскати (Frascati) е най-близката до Рим община. Тя грабва с извисяващата се нависоко Вила Алдобрандини (Villa Aldobrandini) от XVI в. и с прелестните й градини в италиански стил. От терасата пред Фраскати Рим се вижда отдолу разстелен като на длан.

park and villa Aldobrandini in Frascati, Castelli Romani, Italy
Ако предпочитате по-средновековен тип градчета, то тогава вашето място е Гротаферата (Grottaferrata). Там се намира гръцкото абатство “Сан Нило”, основано през 1004 г. от монаси от византийската по онова време Калабрия.

Кастели Романи са прочути в Италия обаче и заради красивите си езера с вулканичен произход като Кастел Гандолфо (Castel Gandolfo), където е лятната папска резиденция.

cast1

Тя изглежда като надвесена над намиращото се под нея езеро Албано. То предлага прекрасна алтернатива за разхлада през лятото. Тогава плажовете му се изпълват с туристи и местни хора, които се припичат на слънце и се къпят във водите му.

cast2

Кварталчето пред самата папска резиденция пък е изпълнено с приятни заведения, в които могат да се опитат местни специалитети и вино.

cast3

На няколко километра от общините Албано и Марино, които са близо до Кастел Гандолфо, се намира китното градче Неми.

nem1То носи името на едноименното езеро. По-малко е от Албано и не притежава плажова ивица като него. Погледнато отгоре, езерото е много красиво.

nem4На бреговете на Неми се намира и Музеят на древноримските кораби, изграден по времето на Мусолини. В него се съхраняват два антични римски кораба, намерени на дъното на езерото.

Няма начин да не се насладите с пълни шепи на красотата на колоритните улички на Неми, ако решите да се разходите из селото или да вечеряте в един от неговите ресторанти.

nem2

Неми е прочуто и с дивите си ягоди, които може да намерите по всяко време на годината под формата на пресни плодове, сокове, сладки, курабии, торти и какво ли не още.nem5

Да хапваш от вкусната кухня на Неми, съзерцавайки красивото езеро в краката ти – е, какво повече му трябва на човек!

Кастели Романи са известни в област Лацио с превъзходната си кухня и бялото си вино, което излиза от лозята на селата му.nem6

Ако искате да се храните като местните хора, вечеряйте  на всяка цена в т.нар. фраскетте (fraschette). Това са хaрактерните за тези места заведения, които често се намират в едновремешни изби.

На всяка цена опитайте от местно произведения зехтин, сирена, салами и разбира се, от свинския пушен колбас поркета (porchetta). Най-известното селище с фраскете и поркета е безспорно Арича (Ariccia).ari1

В Арича освен това се намира и красивият Палацо Киджи (Palazzo Chigi), чиято фасада е дело на Бернини. В красивите салони на двореца навремето са снимани много сцени от филма “Гепардът” на Лукино Висконти.

ari2

Дворецът е отворен за посещения, а част от него се дава под наем и за сватбени церемонии.

До Арича се намира и селото Дженцано (Genzano), където до последно живя кинозвездата Анита Екберг.

От Кастели Романи са част и селата Монте Порцио Кантоне, Монтекомпатри, Рока Приора, Колона, Рока ди Папа.

ОЩЕ

Прокълнатият замък

Президентският дворец Куиринале

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

ИТАЛИАНСКОТО РОЗЕ

roseV2

Розето е секси вино за всякакви поводи

Розовото вино, известно с името розе, е феноменът на момента. Това е виното, което е най-модно, атрактивно и сексапилно поне в три страни, които разбират от висококачествени нектари– Франция, Италия и Испания.
Ако допреди години розовото вино се смяташе за плебеят на масата, където знатното място заемаше най-вече братовчедът му с червен цвят, то сега то е много тренди. Все повече е на почит обаче не само в страните традиционни производителки, а и в цял свят.
Днес почти никой не мисли за розето като за неприлично объркани в едно червено и бяло вино. За зони като френската Прованс, която се простира на 240 км. по Лазурния бряг, включвайки Екс ан Прованс, Арл, Авиньон, Кан, Марсилия и Сен Тропе, розовото вино е символ.
Като такова обаче то се смята вече и в много италиански зони като Саленто (в Пулия) и Сицилия, където излиза от избите под формата на шедьовър. Розето се смята най-вече за идеална разхлаждаща напитка през лятото, но и през зимата има своя секси чар.
От доста време от мода то се е превърнало вече в необходимост за мнозина, свикнали с изискания му и елегантен вкус.
За разлика от бялото и червеното вино, розето е перфектно за хиляди комбинации благодарение на особената си структура.
Приятният му розов цвят пък го превръща винаги в желан и атрактивен партньор на масата.

roseV1
От десетина години световното производство на вино розе е в непрекъснат подем. С други думи, няма криза за розето.
Европа е безспорният стожер, тъй като държи 75 % от световното производство. Франция, Италия и Испания пък са трите стълба в европейското производство. Напоследък обаче глава надига и Португалия.
Със сигурност обаче световният лидер е Франция, тъй като прави 28 на сто от розовото вино.
Втора е Италия с 21 на сто, следват САЩ и Испания с 18 на сто.
Франция няма конкуренти и в консумацията на розово вино. Тя пие толкова много розе, че не е в състояние да задоволява нуждите си, затова е принудена да внася и отвън.
Франция и Съединените щати консумират заедно 50 на сто от цялото вино розе. Като потребители на розовия нектар следват Великобритания, Русия, Китай и Италия, всяка от които пие по близо 6% от световния „запас“ от розе.
Въпреки че италианците пият от него много по-малко от французите, те произвеждат огромно разнообразие от най-висококачествени розови вина.

ПРОВАНС Е КРАЛИЦАТА НА РОЗЕТО
Френската зона с неоспорим чар освен с кристално море, незабравими аромати и приказни места може да се похвали и с най-кубавото розе в света.
Тук се правят 150 млн. бутилки ровово вино годишно, или 38 на сто от продукцията му във Франция. Това е единствената зона в света, която е специализирана в производството на розе.
88 от всеки 100 произведени бутилки вино в зоната са розови на цвят.
За Прованс обаче розето е не само напитка, а и стил на живот.
За последните 20 г. неговата консумация в тази френска зона се е удвоила.
Пиенето на розе днес може да се съчетае идеално както с бързото ядене, типично за динамичния живот, така и с всички наслади и релакс, които предлага кухнята, приготвена по правилата на slow food.
Приятно охладената бутилка с вино розе е перфектната „годеница“ и в първия, и втория случай.
КАК СЕ ПРАВИ РОЗЕ
Процесът на производство на розово вино е посредата между този на белия и на червения нектар.
Единствено розовото шампанско се прави от смесване на червено и бяло шампанско.
Розовото вино се прави от червени сортове, които се изтискват, като люспите се оставят да киснат в гроздовата мъст толкова, колкото е достатъчно, за да се получи желаният цвят.
Обикновено се оставят максимум до 24 часа. Затова и крайният продукт има една или друга тоналност – тя може да бъде по-интензивна или пък по-бледа.
Веднъж щом се добие желаният цвят, виното се отделя от люспите и ферментацията продължава в стоманени съдове.
В по-късен етап виното се прелива, за да стане бистро на цвят.
След период на отлежаване розето се филтрира и се бутилира.
Розовите вина обикновено се пият още като млади. По този начин ароматите им се възприемат по възможно най-добрия начин.
Розовото вино е първото вино в историята. В древността гроздовите люспи са били оставяни да киснат много кратко и по тази причина вината са узрявали некачествено и лошо. За да им се придаде по-хубав аромат, към вината са били прибавяни различни аромати и подправки.
Идеалният начин на сервиране на розовото вино е при температура от 10-12 градуса, или колкото на бялото вино. Ако виното е некачествено, дефектите му обикновено се прикриват, като се сервира ледено студено.
Не е рядкост розовото, по подобие на бялото вино, да причинява известно главоболие у пиещия го. Това е така, тъй като не съдържа танин, който е антиоксидант и заради това производителите му използват сулфити за стабилизирането му и за по-добрата му консервация.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“