Archivi tag: италианско вино

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

АРЕЦО – ТОСКАНСКАТА ПЕПЕЛЯШКА

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

 

РИМСКИТЕ ЗАМЪЦИ

zamКастели Романи (Castelli Romani), или Римските замъци – как да видим знатни вили, езера и красива природа близо до Рим

Със сигурност мнозина си мислят, че зад името Римски замъци, както е в превод Кастели Романи (Castelli Romani), се крият средновековни и загадъчни замъци от рода на шотландските.

Не, това не е така – става въпрос за огърлица от 13 села и градчета, обединени с това име. Общото между тях е, че се намират на юг от Рим, на Албанските възвишения, и че всичките са много красиви.

Още от времето на Римската империя те са любимо място за отдих и разхлада. Днес пак са сред най-предпочитаните места за релакс на съвременните римляни, които ги предпочитат за уикендите си заради красивата природа, вкусните специалитети и доброто вино.

Всички те се намират на разстояние 25-40 км от Рим. На всичкото отгоре в тях е пълно с прелестни вили и знатни сгради, много от които са творения на най-известните художници и архитекти от Ренесанса.

Фраскати (Frascati) е най-близката до Рим община. Тя грабва с извисяващата се нависоко Вила Алдобрандини (Villa Aldobrandini) от XVI в. и с прелестните й градини в италиански стил. От терасата пред Фраскати Рим се вижда отдолу разстелен като на длан.

park and villa Aldobrandini in Frascati, Castelli Romani, Italy
Ако предпочитате по-средновековен тип градчета, то тогава вашето място е Гротаферата (Grottaferrata). Там се намира гръцкото абатство “Сан Нило”, основано през 1004 г. от монаси от византийската по онова време Калабрия.

Кастели Романи са прочути в Италия обаче и заради красивите си езера с вулканичен произход като Кастел Гандолфо (Castel Gandolfo), където е лятната папска резиденция.

cast1

Тя изглежда като надвесена над намиращото се под нея езеро Албано. То предлага прекрасна алтернатива за разхлада през лятото. Тогава плажовете му се изпълват с туристи и местни хора, които се припичат на слънце и се къпят във водите му.

cast2

Кварталчето пред самата папска резиденция пък е изпълнено с приятни заведения, в които могат да се опитат местни специалитети и вино.

cast3

На няколко километра от общините Албано и Марино, които са близо до Кастел Гандолфо, се намира китното градче Неми.

nem1То носи името на едноименното езеро. По-малко е от Албано и не притежава плажова ивица като него. Погледнато отгоре, езерото е много красиво.

nem4На бреговете на Неми се намира и Музеят на древноримските кораби, изграден по времето на Мусолини. В него се съхраняват два антични римски кораба, намерени на дъното на езерото.

Няма начин да не се насладите с пълни шепи на красотата на колоритните улички на Неми, ако решите да се разходите из селото или да вечеряте в един от неговите ресторанти.

nem2

Неми е прочуто и с дивите си ягоди, които може да намерите по всяко време на годината под формата на пресни плодове, сокове, сладки, курабии, торти и какво ли не още.nem5

Да хапваш от вкусната кухня на Неми, съзерцавайки красивото езеро в краката ти – е, какво повече му трябва на човек!

Кастели Романи са известни в област Лацио с превъзходната си кухня и бялото си вино, което излиза от лозята на селата му.nem6

Ако искате да се храните като местните хора, вечеряйте  на всяка цена в т.нар. фраскетте (fraschette). Това са хaрактерните за тези места заведения, които често се намират в едновремешни изби.

На всяка цена опитайте от местно произведения зехтин, сирена, салами и разбира се, от свинския пушен колбас поркета (porchetta). Най-известното селище с фраскете и поркета е безспорно Арича (Ariccia).ari1

В Арича освен това се намира и красивият Палацо Киджи (Palazzo Chigi), чиято фасада е дело на Бернини. В красивите салони на двореца навремето са снимани много сцени от филма “Гепардът” на Лукино Висконти.

ari2

Дворецът е отворен за посещения, а част от него се дава под наем и за сватбени церемонии.

До Арича се намира и селото Дженцано (Genzano), където до последно живя кинозвездата Анита Екберг.

От Кастели Романи са част и селата Монте Порцио Кантоне, Монтекомпатри, Рока Приора, Колона, Рока ди Папа.

ОЩЕ

Прокълнатият замък

Президентският дворец Куиринале

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

ИТАЛИАНСКОТО РОЗЕ

roseV2

Розето е секси вино за всякакви поводи

Розовото вино, известно с името розе, е феноменът на момента. Това е виното, което е най-модно, атрактивно и сексапилно поне в три страни, които разбират от висококачествени нектари– Франция, Италия и Испания.
Ако допреди години розовото вино се смяташе за плебеят на масата, където знатното място заемаше най-вече братовчедът му с червен цвят, то сега то е много тренди. Все повече е на почит обаче не само в страните традиционни производителки, а и в цял свят.
Днес почти никой не мисли за розето като за неприлично объркани в едно червено и бяло вино. За зони като френската Прованс, която се простира на 240 км. по Лазурния бряг, включвайки Екс ан Прованс, Арл, Авиньон, Кан, Марсилия и Сен Тропе, розовото вино е символ.
Като такова обаче то се смята вече и в много италиански зони като Саленто (в Пулия) и Сицилия, където излиза от избите под формата на шедьовър. Розето се смята най-вече за идеална разхлаждаща напитка през лятото, но и през зимата има своя секси чар.
От доста време от мода то се е превърнало вече в необходимост за мнозина, свикнали с изискания му и елегантен вкус.
За разлика от бялото и червеното вино, розето е перфектно за хиляди комбинации благодарение на особената си структура.
Приятният му розов цвят пък го превръща винаги в желан и атрактивен партньор на масата.

roseV1
От десетина години световното производство на вино розе е в непрекъснат подем. С други думи, няма криза за розето.
Европа е безспорният стожер, тъй като държи 75 % от световното производство. Франция, Италия и Испания пък са трите стълба в европейското производство. Напоследък обаче глава надига и Португалия.
Със сигурност обаче световният лидер е Франция, тъй като прави 28 на сто от розовото вино.
Втора е Италия с 21 на сто, следват САЩ и Испания с 18 на сто.
Франция няма конкуренти и в консумацията на розово вино. Тя пие толкова много розе, че не е в състояние да задоволява нуждите си, затова е принудена да внася и отвън.
Франция и Съединените щати консумират заедно 50 на сто от цялото вино розе. Като потребители на розовия нектар следват Великобритания, Русия, Китай и Италия, всяка от които пие по близо 6% от световния „запас“ от розе.
Въпреки че италианците пият от него много по-малко от французите, те произвеждат огромно разнообразие от най-висококачествени розови вина.

ПРОВАНС Е КРАЛИЦАТА НА РОЗЕТО
Френската зона с неоспорим чар освен с кристално море, незабравими аромати и приказни места може да се похвали и с най-кубавото розе в света.
Тук се правят 150 млн. бутилки ровово вино годишно, или 38 на сто от продукцията му във Франция. Това е единствената зона в света, която е специализирана в производството на розе.
88 от всеки 100 произведени бутилки вино в зоната са розови на цвят.
За Прованс обаче розето е не само напитка, а и стил на живот.
За последните 20 г. неговата консумация в тази френска зона се е удвоила.
Пиенето на розе днес може да се съчетае идеално както с бързото ядене, типично за динамичния живот, така и с всички наслади и релакс, които предлага кухнята, приготвена по правилата на slow food.
Приятно охладената бутилка с вино розе е перфектната „годеница“ и в първия, и втория случай.
КАК СЕ ПРАВИ РОЗЕ
Процесът на производство на розово вино е посредата между този на белия и на червения нектар.
Единствено розовото шампанско се прави от смесване на червено и бяло шампанско.
Розовото вино се прави от червени сортове, които се изтискват, като люспите се оставят да киснат в гроздовата мъст толкова, колкото е достатъчно, за да се получи желаният цвят.
Обикновено се оставят максимум до 24 часа. Затова и крайният продукт има една или друга тоналност – тя може да бъде по-интензивна или пък по-бледа.
Веднъж щом се добие желаният цвят, виното се отделя от люспите и ферментацията продължава в стоманени съдове.
В по-късен етап виното се прелива, за да стане бистро на цвят.
След период на отлежаване розето се филтрира и се бутилира.
Розовите вина обикновено се пият още като млади. По този начин ароматите им се възприемат по възможно най-добрия начин.
Розовото вино е първото вино в историята. В древността гроздовите люспи са били оставяни да киснат много кратко и по тази причина вината са узрявали некачествено и лошо. За да им се придаде по-хубав аромат, към вината са били прибавяни различни аромати и подправки.
Идеалният начин на сервиране на розовото вино е при температура от 10-12 градуса, или колкото на бялото вино. Ако виното е некачествено, дефектите му обикновено се прикриват, като се сервира ледено студено.
Не е рядкост розовото, по подобие на бялото вино, да причинява известно главоболие у пиещия го. Това е така, тъй като не съдържа танин, който е антиоксидант и заради това производителите му използват сулфити за стабилизирането му и за по-добрата му консервация.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

ДИЗАЙНЕРИ ПРАВЯТ ВИНО

moda11Производството на вино е на мода сред дизайнерите

Защо правенето на вино е открай време популярно в средите на модните дизайнери? Отговорът съвсем не е труден.
Дефилетата на висша мода са били съпътствани винаги от коктейли и вечери, в които главни герои са не само дизайнерите и топмоделите, а и скъпите бутилки с вино, които се изпиват.
Безкрайното пиене, което върви от началото до края на всяка седмица на модата в Милано или Рим, носи море от печалби и за производителите на вино.
В повечето случаи то е пенливо – особено търсено е „Франчакорта“ във версии Брут, Екстра Брут, Розе, Сатен, Пас Дозе.

fr1
Истински хит през последните години са обаче марковите бутилки вино. Много често освен подписа си под колекциите, дизайнерите, участващи в ревютата, са подписали и нектарите, които се леят след тях.
Фамилията Марцото например, която по-рано притежаваше марката „Валентино“, прави вино от 1935 г.
Началото поставя граф Гаетано Марцото, който по онова време купува имение в Портогруаро, до Венеция. Днес обаче знатната фамилия притежава 8 лозя в най-различни части на Италия. От техните изби се лее червено, бяло и пенливо вино, както и ракия, които се продават в 40 страни по света с етикета „Санта Маргерита“.
Ако обаче си роден и закърмен в Тоскана, не може виното да не е в кръвта ти, пък дори да се занимаваш с мода.
Такъв е случаят и с дизайнера Роберто Кавали, който от над 30 г. притежава имение в зоната на Кианти. Днес фамилната земеделска фирма се управлява от сина на дизайнера – Томазо. Той прави вино от сортовете мерло, каберне фран, каберне совиньон, пети вердо и аликанте.

ca1

По подобие на колекциите за мода и тези на виното от избата „Кавали Тенута дели Деи“ варират от година на година.

Прочути с качествените си тоскански вина са и членовете на фамилията за висша мода Ферагамо.
Вино и мода са свързани и в марката „Дизел“. Собственикът и основател Ренцо Росо е син на земеделци. Днес той притежава имение до град Виченца, известно като „Дизел фарм“. От нея се раждат бутилки с бяло и червено вино – „Росо ди росо“, „Бианко ди росо“, „Неро ди Росо“, „Мерло“, „Каберне“, „Шардоне“.
Известни за познавачите на нектари са и бутилките на „Пиани роси“, тосканската изба на Стефано Синчини, шеф на марката обувки „Тод’с“. Две червени вина излизат от нея – „Росо слус“ и „Росо Пианироси“.
Не липсват обаче и инициативи под знака на модата и виното.
Мнозина още помнят виното, „облечено“ с маркови дрехи на сицилианската изба „Феуди дел Пишото“. През 2007 г. собственикът й Паоло Панерай реши да облече бутилките си с творения на различни модни дизайнери – Валентино, Мисони, Алберта Ферети, Блумарин, Джанфранко Фере.

pes

Ето къде са аутлетите на висша мода до Рим

Вижте къде са най-добрите аутлети на висша мода в Италия

ВИНОТО НА ПАПАTA

gregnolinoVatre
Портакомаро е малко селце близо до град Асти (Asti) в Северна Италия и доскоро малцина в Италия знаеха за съществуването му.
След като кардинал Берголио стана папа Франциск (papa Francesco) обаче то влезе в хрониките на всички световни медии. Причината за това е, че е родното място на бащата на папата, който е тръгнал за Аржентина именно от незврачното село с тухлени къщи.
В 2000-то Портакомаро д’Асти почти всички са далечни роднини на папата.
Дядото на Хорхе Марио Берголио навремето живее в една от най-отдалечените от селото къщи – тя се намира в малкото кварталче Брико Марморито, разположено на хълма до него. Именно от нея през 1929 г. излиза и бащата на папата – Анджело Джовани, за да се отправи за Аржентина.
Десетилетия наред жителите на Портакомаро се гордеят най-вече с факта, че са дали началото на виното „Гриньолино“ (Grignolino).
Днес обаче те са горди, че са дали начало на фамилията на папа Франциск. Берголио говори диалекта, който се използва в Асти и който е бил на практика първият език, научен от него в детството му.
Днес до Брико Марморито има и кварталче, наречено Брико Берголио, по подобие на фамилията на папата, чиито представители са живели по-късно там.
Папа Франциск е горд с пиемонтския си произход, за който често говори и в речите и обръщенията си.
Когато преди осем години в предишния конклав неговата кандидатура за папа отстъпва пред тази на кардинал Рацингер, той отива в Портакомаро, за да види роднините си. На изпроводяк братовчед му Делмо му подарява бутилка вино „Гриньолино“. Десетилетия преди това такова вино е правел и дядото на папата.
То толкова се харесва на Берголио, че той започва да поръчва редовно да му го пращат в Аржентина заедно с други местни хранителни продукти.
Така „Гриньолино“ става любимото вино на папата.

groz
Но какъв е произходът на този червен нектар?
Според една от легендите името на виното произлиза от глагола „гринье“, който на местен диалект означава „усмихвам се“. Жителите на Портакомаро са категорични, че това е в перфектен унисон с духа на папата днес, който при едно от обръщенията си към вярващите на площад „Свети Петър“ дори ги призова да не бъдат тъжни.
Днес консорциумът от винопроизводители в град Асти обмисля да посвети на папа Франциск един от етикетите си вина. Желанието е папата да даде името си на вино „Москато д’Асти”, което също се прави в земите, откъдето произхожда семейството му.
Тяхната слава на винопроизводители идва обаче най-вече от рубиненочервения нектар „Гриньолино“.
Това е типично пиемонтско вино, което се пие по време на основните ястия. Прави се от сорта гриньолино. Към него може да бъде прибавено до 10 % и грозде от сорта фрейза.
Днес „Гриньолино“ се произвежда в трийсетина общини до Асти, в област Пиемонт. Най-реномирано е обаче виното, което се прави в Портакомаро, Монкалво и Грацано Бадольо.

loze2
„Гриньолино“ е изискано и фино вино и може да се консумира по време на всички ястия, но най-добре се усеща в комбинация с типичните предястия и първи ястия за Асти. Сред тях са саламите, които се правят по тези места, постните супи и мазните бульони.
Прекрасен е и съюзът с ястията от ориз (ризото). Чудесен фон за „Гриньолино“ са и печеното пиле, както и пилешкото месо със сос, мешеното пържено, типично за региона и др.
Истинска симфония за небцето е и „Гриньолино“ в комбинация с риба на скара, подправена със зехтин и местни подправки. Някои пък го пият, замезвайки с печено бяло месо или със солени торти (по подобие на българската баница) с пълнеж от зеленчуци.
„Гриньолино“ е сухо червено вино с изключително приятен и деликатен, макар и леко нагарчащ вкус.
Ароматът му не е особено силен, напомня полски цветове и череши. Това е много „топло“ и меко вино Алкохолните му градуси са 11 и се сервира на температура 15-16 градуса. То се пие като младо вино, до година от събирането на реколтата от грозде.
За пръв път за „Гриньолино“ се заговаря през XVIII век. Твърди се обаче, че от този сорт още през XVI век са се правели светли на цвят вина.
Първоначално виното се прави в много по-обширна от днешната зона. Разпространяването на заболявания по лозите в миналото обаче свиват производството му само до региона, където се отглежда в момента.
Един от най-известните почитатели в миналото на „Гриньолино“ е Джовани Ланца, премиер на Италия от 1869 до 1873 г. Самият той е произвеждал от това вино.
Друг фен на виното бил крал Умберто I от Савойската династия, който го предпочитал пред всичко останали вина.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

 

11 НАЧИНА ДА БЪДЕМ КАТО ИТАЛИАНЦИТЕ

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

  1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
  2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
  3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
  4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
  5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
  6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
  7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
  8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
  9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
  10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
  11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО