Archivi tag: италия

ЦЪРКВАТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА В ТУСКАНИЯ

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

ТРУЛИТЕ НА АЛБЕРОБЕЛО

trul5Трулите на Алберобело в Пулия са под закрилата на ЮНЕСКО

Пулия е прекрасна по всяко време на годината. Из нея може да пътувате и без маршрут – където и да се озовете, ще се насладите на прекрасни селца, на пейзажи с маслинови гори и на калейдоскоп от цветове.trul4

Яркосиньото море е в прелестен микс със зелената природа и с белите цветове на къщите.

Очарователни са и трулите в долината Итрия. Алберобело – градът на трулите, е диамантът на Пулия.trul6

Ако днес човечеството разполага с културно-историческото бижу Алберобело и с неговите трули (trulli), това се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия.

За такъв се смята местният феодал Акуавива, живял през XVI в.1

Той измисля уникална система за неплащане на данъци на краля. Пуска слух сред селяните си, че раздава даром земи на онези, които сами си застроят жилища.

Условието е те да бъдат вдигнати по точно определен метод – на практика постройките били издигани спираловидно от варовиков камък без никакъв споечен материал и вместо покрив имали конус.trul8

Тази „иновативна“ система на строителство обаче целяла едно нещо – постройките изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища.

Когато обаче достигнел слух, че данъчни идват на проверка, трулите били бутани за часове.

По онова време те дори не били наричани трули. Терминът „труло“, идващ от гръцката дума tholos, или купол, бил измислен по-късно.2Днес само в Алберобело има около 1500 трули, но колко са те из цялата долина Итрия, не се води статистика.

Много от тях са превърнати в комфортни къщи или луксозни хотели – реставрирането им се финансира с европейски фондове.

Всеки конус, наподобяващ рог, на практика съответства на една стая.3Един тристаен „апартамент“ с три конуса струва от порядъка на 100 хиляди евро, но всяко труло си е истинска инвестиция като се има предвид огромния поток от туристи от цял свят.

Изключително любопитно за разглеждане е т.нар. Върховно труло в центъра на Алберобело.4

То е с 12 конуса и разполага дори с вътрешен двор с градина.

Всяко труло разполага със собствена „водопроводна“ система – като такава се смята кладенецът му, в който се събирала дъждовната вода от улеите на трулото.

В спалнята на Върховното труло още може да се види и уринаторът, който навремето присъствал във всяко труло.

Всяка сутрин отвън минавали тогавашните „комунални“ служби, за да съберат органичните отпадъци.

За разлика от Алберобело например в близкия град Матера всички човешки нужди се извършвали на открито пред каменните жилища, затова и процъфтявали епидемиите.

 

УМИРАЩИЯТ ГРАД

ci1В Италия всички наричат Чивита ди Баньореджо “Умиращия град”

Ако имате свободен ден, когато сте в Рим, и искате да видите нещо уникално във всяко едно отношение, то тогава идете до Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).

ci2

Свързаното единствено с тесен мост с останалата част от света градче ви грабва веднага – то прилича на излязло от приказките.
Когато през зимата е обвит в мъгла, Чивита наподобява призрак, плаващ в море от облаци. Той прилича на увиснало в нищото селище, тъй като единствено сградите му се извисяват в лунния пейзаж.
Чивита ди Баньореджо се намира на 80 км северно от Рим и е разположен върху скала от туф (вид мек вулканичен камък), която с течение на времето и под действието на ветровете, дъждовете и слънцето се рони и смалява непрекъснато.
По подобен начин е “изчезнало” малко по малко в миналото и мостчето, което е било единствената връзка със света.

ci6
Днес на неговото място има изграден тесен мост от железобетон.
Често повтарящите се земетресения и свлачища в миналото са си казали думата.
Днес е трудно и рисковано да се живее в Чивита. Въпреки това десет жители са останали верни на традициите на прадедите си и обитават и в момента заредените с очарование къщи.

ci11
Градчето пленява с изгледа си още отдалече. Той покорява обаче не само заради “провесеността” си в пространството, а и заради средновековния си чар.

Затова е открай време любимо място за снимки на много режисьори от киното.
Чивита има дори свой кинофестивал.

ci5

Всяка година в градчето, до което се стига само пеша, се провежда международен Фестивал на моторите в киното.

Мотоциклети, супербързи коли, самолети и космически кораби, пресъздадени в най-различни филмови ленти, са главните герои на фестивала, който се провежда през юни.
Още Федерико Фелини през 1954 г. снима в Чивита сцени от филма си “Улицата” с участието на Джулиета Мазина и Антъни Куин. За него получава и първия си “Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

ci4

Костюмите, използвани във филма, могат да се видят в музея на асоциацията “Пиеро Таруфи” в градчето, който се намира в бившата кланица.
Уникалният Тото, смятан за един от върховете на италианското кино, се снима също в Чивита – във филма “Двамата полковници” на Стено (1962).
Пак тук се снима и филмът с Алберто Сорди “Общо въстание” (1970) на Луиджи Дзампа.

ci3
Чивита ди Баньореджо се намира в провинция Витербо. До него може да се стигне с кола от Рим по магистралата А1, след като се достигне отклонението за град Орвието.

Оттам, следвайки указанията за Чивита ди Баньореджо, туристите стигат лесно до спиращото дъха място.
Тясното пешеходно мостче е изградено през 1965 г. Въпреки че в миналото се е влизало само пеша в града, от известно време управата му разреши в определени часове жителите да преминават по него и с мотори, и велосипеди.
Издигнатото нависоко градче е заобиколено отвсякъде от Долината на деретата. От която и част на Чивита да се погледне надолу, се виждат стръмни и страховити оголени хълмове.

ci8

Те са образувани вследствие на непрекъснатата корозия още от античността. Долината на деретата е разположена между езерото Болсена на запад и долината на река Тибър на изток.
В действителност скалата, върху която е градчето, е съставена от два пласта, различни по възраст и произход. По-древната е с морски произход и съставлява основната част на скалата, която се поддава най-много на корозията.

ci10

Горните части пък са се формирали от лава и туф. Долината на деретата е дотолкова пострадала от корозията, че остава напълно оголена и дива и напролет, когато всичко останало наоколо цъфти.
Чивита ди Баньореджо е основана преди 2500 г. от етруските. В древността там се е прониквало през пет порти. Днес обаче портата Санта Мария е единственият вход към селището.

ci7
Средновековните къщи и църквата “Сан Донато”, които се намират във вътрешността на селището, преливат от чар. Интересни за разглеждане са и Палацо Весковиле, мелницата от XVI век, както и къщата, в която се е родил Свети Бонавентура.

ci9

Портата Санта Мария също смайва с двата лъва, които държат в лапите си глава на човек.

ВИЖ ОЩЕ

Венеция low cost

Белият град ЕУР

Римските замъци

ПРОЧИДА, СЛЪНЧЕВИЯТ ОСТРОВ

Какво да видим близо до Неапол? Малкият остров Прочида е на половин час от него и ще ви зареди с добро настроение за седмици занапред

Забравете хаотичните Капри, Иския, Позитано и Амалфи. Да, те са прекрасни, но са в клопката на туристическата индустрия – тя изсипва всеки ден в тях автобуси с  хора, от които изтисква пари.

Ако отивате до Неапол или Рим за няколко дни и искате да си напълните душата с море и колорит,  идете до Прочида.

Малкият остров, който е на половин час от Неапол,  не влиза в традиционните маршрути, защото е напълно непретенциозно място. В него всичко е много натурално и няма никакъв лукс.

За сметка на това има много цветове, настроение и неаполитанска атмосфера, непокварена от масовия туризъм . Местните хора са изключително сърдечни, защото все още не им е писнало от орди посетители.

За мнозина Прочида е просто междинната спирка на ферибота от Неапол за остров Иския, на която не слизат. Но както знаем, междинните спирки понякога се оказват доста по-приятни от крайната дестинация.

Достатъчна е една кратка обиколка из малкото островче, за да си дадете сметка за експлозията от слънце и колорит, която то представлява.

Катерейки се по неговите тесни улички, със сигурност ще попаднете в плен на чара им.

Всичко изглежда като част от една цветна мозайка, в която пред очите ви се редят бедни и пъстри къщички с шарено пране, а до тях наднича прелестна зеленина.

Прочида е рибарски остров, затова и тук няма да видите бляскави хотели и ресторанти.

Не забравяйте удобни обувки – от пристанището до горната част на острова, откъдето се откриват умопомрачително красиви панорами, е все едно да изкачите 23-етажна сграда.

За италианците Прочида е символ най-вече на две неща. Мнозина го наричат Островът на Артуро – като едноименния роман на Елза Моранте, бившата жена на Алберто Моравия. Действието в знаковата за италианската литература книга се развива изцяло в Прочида.

От друга страна, Прочида е островът, на който е сниман филмът “Пощальонът” на Майкъл Редфорд и Масимо Троизи. Той беше номиниран за 5 Оскара, въпреки че спечели само един за музиката на Луис Бакалов. Неаполитанският актьор Масимо Троизи почина 12 часа, след като приключи снимките на острова през 1994 г.

Не забравяйте да хапнете порция спагети с миди (8 евро) в Locanda del Postino на рибарското пристанище Marina di Corricella (Марина ди Коричела) – това е ресторантчето, в което Марио Руополо (Троизи) се влюбва в Беатриче (Мария Грация Кучинота). Филмът се вдъхновява от романа на Пабло Неруда “Пощальонът”.

И сцените на рояк други филми са снимани на острова – като се започне от “Франческа и Нунциата” със София Лорен и Джанкарло Джанини,  “Осъден в очакване на присъда” с Алберто Сорди, “Суперсвидетелката” с Моника Вити, и се стигне до “Клеопатра” с Елизабет Тейлър и “Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън и Джъд Лоу.

И ако след всичко това сте заинтересовани да посетите островчето, ето няколко съвета как се стига до него.

От Неапол до острова пътуват на всеки час фериботи или корабчета (aliscafi).  Фериботите тръгват от Calata di Massa на пристанището и пътуват час до Прочида (11 евро).

Корабчетата пък тръгват от Molo Beverello и пътуват 35 минути до острова (15 евро). Тук може да видите разписанието им.

Прочида е вулканичен остров, който спокойно може да обходите за ден и без да преспивате на него.  Той е най-малкият от островите в Неаполитанския залив – неговата повърхност е 4 кв.км.

Ако все пак решите да му се насладите както подобава, най-добре е да си потърсите хотелче или стая под наем в зоната на пристанището (Marina Grande) или до най-чаровната зона – рибарското пристанище Марина ди Коричела, където е пълно със заведения.

Ако обичате да вървите пеша, спокойно може да видите забележителностите и без транспорт. В противен случай може да си наемете на пристанището електрически велосипед (20 евро на ден) или моторче. На пристанището ще видите и спирка на градския транспорт, както и на таксита.

Със сигурност плажовете няма да ви харесат – те са малки и са с черен  пясък заради вулканичния произход на острова. Въпреки това имат своя чар, защото са диви и са обрасли с кактуси.

Най-лесно достъпният плаж пеша се намира недалече от Марина ди Коричела. За да слезете до него, трябва да минете по 186 стъпала.

Какво да видим?

Хубавото на Прочида е, че може да се шляете свободно и да дишате с пълни гърди от атмосферата му, без да се притеснявате, че ще пропуснете някой музей или шедьовър. Тук единствените шедьоври са природата, морето, простите и шарени постройки.

Единственото, което трябва на всяка цена да направите, е да стигнете до всички възможни belvedere, или места с панорамен изглед – те са указани навсякъде с табелки. Когато се озовете на тези пунктове, ще си дадете сметка за каква красота става въпрос – тя се стеле на талази в краката ви.

И ако все пак желаете списък с няколко забележителности, ето ги.

Марина ди Коричела – това е най-древното рибарско борго на острова. Изградено е като амфитеатър над морето с три реда къщички. Всяка от тях е боядисана в различен ярък цвят, за да се различава отдалече в морето от връщащия се от риболов рибар.

На същия цветен принцип са и пъстрите рибарски къщи на венецианското островче Бурано. Кварталчето на рибарите в Прочида е като плетеница от арки, куполи и стълбища.

До него човек може да стигне по море или ако се спусне  по едно от четирите стълбища от минаващата отгоре улица.

Терра Мурата (Укрепена със стени земя) – това борго се намира в най-високата част на острова, на височина 90 м.над морето и се вижда от Марина ди Коричела.

За да се изкатерите до него,  ще трябва да се поизпотите, но усилието си струва. През Средновековието тук са живели единствените жители на острова.

Около виещите се тесни улички са разположени цветни сгради от XVI в. Малко преди да навлезете в Терра Мурата, ще минете през мястото, от което се открива зашеметяваща панорама към морето и Марина ди Коричела. От другата страна на Терра Мурата има и друг пункт с прелестна гледка към морето.

Палацо д’Авалос е сградата, която доминира отвисоко кварталчето. Изградена е през XVI в.от кардинал Инико д’Авалос.

Впоследствие става палат на Бурбоните, а после военна школа и затвор.

Казале Вашело – това е едно изключително живописно борго с жилища, заключени около вътрешен двор. Изградено е през XVI в. – в него населението се криело от сарацинските нападения.

До този жилищен “комплекс” се стига само по две много тесни улички, които навремето били затваряни в случай на нападения.

Марина ди Киаиолела – тук се намира малкото туристическо пристанище, на което има доста ресторанти и хотелчета. Най-оживено е през лятото.

Островчето Вивара – то е свързано с тесен път с Прочида и въпреки миниатюрния си размер от 0,38 кв.км. и обиколка 3 км, е осеяно с пътеки и пътечки, има и богата растителност. Единствената сграда на островчето е ловджийска постройка от XVII в.

Какво да опитаме?

Разбира се, всякакви възможни ястия от прясна риба. Местен специалитет е салатата от лимони, която се яде като гарнитура към рибата или калмарите.

Типичен местен сладкиш е Езикът на свекървата.

ВИЖ ОЩЕ

Леванцо, островът на тишината

Бурано, шареният остров

Сан Пиетро, островът на щастието

Арецо – тосканската Пепеляшка

7 СУЕВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА В ИТАЛИЯ

%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%beКакво се прави за късмет в Италия на Нова година?

В новогодишната нощ изпращаме старата и посрещаме новата година с надежда тя да бъде по-добра.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc3

Ето кои са нещата за късмет, които правят на Нова година много от италианците, известни със суеверието си. Ако искате още повече здраве, любов, пари и щастие, пробвайте и вие.%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b3%d1%83%d1%82%d0%b01. Яжте леща за повече пари

Това е антична традиция, датира още от времето на древните римляни. Те си пълнели раниците с леща – тя символизирала монетите, които искали да спечелят през Новата година.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc4

2. Яжте сушени плодове и ядки

В Италия се ядат сушени плодове и ядки по време на новогодишната томбола, но вие може да ги ядете по всяко време – те са символ на просперитет. Италианците ядат 7 различни вида – лешници, орехи, фъстъци, бадеми, фурми, сушени смокини, стафиди.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d1%8f2

3. Вдигнете новогодишен тост

В никакъв случай не може да го пропуснете. В полунощ тостът се вдига с шампанско или друго пенливо вино – изхвърчането на тапата при отварянето на бутилката ще отнесе надалече лошите неща, а с наздравицата ще дойдат само хубави неща.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%be%d0%bd%d0%b0

4. Изхвърлете навън стари чинии

Изхвърлянето в полунощ през прозореца на стари вещи, най-вече чинии, е символичен акт, с който неприятните неща се оставят в миналото.%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bc

5. Яжте грозде

Помнете, че точно в полунощ, още преди да е свършило отброяването на 12 часа, трябва да изядете 12 гроздови зърна. Те са символ на плодородие и богатство. Докато ги ядете, трябва да си намислите три желания.%d1%80%d0%b8%d0%bc1

6. Облечете нещо червено

Червеният цвят е за късмет, затова носете някакъв червен елемент в облеклото си. В англосаксонските страни хората дори носят червени гащи, за да се защитят от проклятията на вещиците, насочени към интимните човешки части.%d1%80%d0%b8%d0%bc3

7. Носете нещо ново по себе си

Сутринта на 1 януари трябва да сте облечени с нещо ново – по този начин ще прогоните лошия късмет от себе си.%d1%80%d0%b8%d0%bc2

 

Снимките са от коледен Рим

 

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Рим за 3 дни

Маргута, улицата на Фелини

Умиращият град

 

РИМ ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД

19Вижте най-хубавата панорама на Рим – качете се на монументалния комплекс “Виториано”

Пиаца Венеция (Piazza Venezia) е като отправна точка в Рим за всички туристически маршрути и обиколки.14

Накъдето и да тръгнете, вие ще минавате все през площад “Венеция”.

Познатият като Олтара на Родината монументален комплекс “Виториано” (Il Vittoriano), който много римляни сравняват с пишеща машина или сметанова торта, е изграден между 1885 и 1911 г.12

Той се реализира в чест на Виктор Емануил Савойски, първият крал на Италия, и се смята за един от символите на Рим, колкото и да не се харесва на самите римляни.13

Именно пред този комплекс се извършват всички почетни патрули и военни паради за различни италиански празници.7

Монументът е символ на Рим като столица на Италия, на Обединението на Италия и на обичта на италианците към родината им.1

През 1923 г. в паметника са погребани мощите на Незнайния войн, а през 1935 г. архитект Армандо Бразини реализира зоната около Вечния огън и музея до нея.16

Ако искате да видите Рим от птичи поглед, има два варианта да направите това.2

Първият е да се изкачите по стълбището на “Виториано” и да стигнете безплатно до терасата, където има и кафе-бар.9

Оттам гледката към града и към Античен Рим е поразителна.18

Вторият начин да се насладите на Рим още по-отвисоко, е като вземете панорамния остъклен асансьор (билетът е 8 евро) и се изкачите най-горе на Terrazza dellе Quadrighe.3

Панорамата е величествена – виждате града на 360 градуса.11

Колизеят и Римският Форум са в краката ви, така както и Пиаца Венеция отдолу, и куполът на базиликата “Сан Пиетро” вляво.4

20

 

ВИЖ ОЩЕ

Топ панорами на Рим

Топ панорами на Античен Рим

Топ тераси на Рим

От купола на Сан Пиетро

 

ГРАДЪТ НА МЕДИЧИТЕ – II

ВТОРА ЧАСТ

Флорентинските богаташи са едни и същи и преди шест века, и днес.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

Интересен документ оставя на поколенията кадастърът на Флоренция през 1427 г., който каталогизира богатството и доходите на 10 000 глави на семейства в града. Шест века по-късно двама италиански изследователи от Банка д’Италия (Централната банка) – Гулиелмо Бароне и Сауро Мочети, преглеждат под лупа доходите на флорентинците през 1427 г. , както и тези, обявени в годишните декларации на жителите на Флоренция за 2011 г. , и ги анализират.

Резултатите са повече от изненадващи – оказва се, че едни и същи флорентински фамилии са много богати и преди, и сега, въпреки че са минали 20 поколения. Т.е. богатството на Флоренция се намира в същите ръце като преди 6 века, днешните династии във Флоренция са едновремешните от XV в.
Кръстосвайки данните за доходите на големи групи хора с 800 фамилни имена от 1427 г. и от днес, изследователите стигат до извода, че става въпрос по-скоро за своеобразна Флорентинска династия.

Затова и озаглавяват изследването си с латинското „In saecula saeculorum (во веки веков)– мобилност между поколенията в дълъг период”.
Днес мнозина смятат повишената мобилност между поколенията като признак за общество, което предоставя равни права. Т.е ако дядо ти е бил богат или беден, това не би трябвало да е определящо за теб сега.

Според двамата икономисти Италия, заедно със САЩ и Великобритания са обаче сред най-малко мобилните страни.
Бароне и Мочети определят резултатите от проучването си като особено изненадващи и на фона на друг факт – във вековете между 1427 г. и 2011 г. Флоренция е бил в центъра на огромни политически и икономически движения, преживял е индустриална революция, Обединението на Италия, демографски бум през XX в.

И въпреки всичко това, социално-икономическият статус е устоял един и същи в толкова голям период от време. Как е възможно това, питат се учените.
Най-вероятното бяснение според тях се крие в особената структура на обществото във Флоренция, която се състои от социални блокове.

От поколение на поколение индивидите се движат само във вътрешността на групата, към която принадлежат, с доходи, които могат да са по-високи или по-ниски от тези на родителите им, но които остават винаги в интервала на блока, към който се числят.
Двамата изследователи анализират някои професии, съществуващи и през XV, и през XXI в., които са характерни за средно-високите социални слоеве. Става въпрос за адвокати, банкери, лекари, фармацевти и златари.

Кръстосвайки имена на днешни представители на тези слоеве във Флоренция с тези на предполагемите им предшественици, изследователите стигат до извода, че възможността да практикуваш днес една от тези професии е много пъти по-голяма, ако и твоите прапрадеди са я практикували. Т.е.във Флоренция професионалните династии са се запазили във времето, което благоприятства съществуването на структура от блокове.

Те комуникират малко помежду си, на трудовия пазар и в обществото. Обобщено – наследниците на едновремешния елит са днешният елит във Флоренция.
А кой е той? Достатъчно е да се разходите из Флоренция и да прочетете имената на улиците и знатните сгради, за да си дадете сметка за най-важните фамилии – Барди, Перуци, Паци, Панчатики, Антинори, Джакомини, Гуичардини, Портинари, Фрескобалди, Албици…

Разбира се, ще се натъкнете и на Медичи. Най-богатият флорентинец навремето е обаче не представител на Медичите, а Пала Нофри Строци – той притежавал сумата от 162 906 флорини, следвал го Франческо Симоне Торнабуони със 109 333 флорини и т.н.
За сравнение – една златна монета флорин тежала 3.54 г и била 24 карата. Микеланджело например за статуята си Давид бил заплатен с 400 флорини.

Днес тя се оценява според различни методологии на 2,1-35 млрд.евро.
Като най-успешните династии през XV в. двамата изследователи посочват тези на банкерите – Барди, Медичи и Перуци.

Те основават банкови институции и из Европа – в Лондон, Женева, Брюж. Почти две пети от богатите през 1427 г. във Флоренция са занаятчии, или хората, които третират вълната и коприната. Предприемачите съставляват една пета от богаташите. Образованите „бюрократи“ от рода на адвокати, съдии, лекари и фармацевти (във Флоренция се намира и най-старата аптека в Европа), които са сред най-богатите, пък съставляват една десета.
Двамата изследователи стигат до извода, че и през XXI век в топ 5 на класацията са представителите на вълнената, копринената и обувната гилдия.

Във Флоренция е родена италианската висша мода – през 1951 г. е първото ревю. Градът е дал началото на много от най-успешните индустрии в модата. Във Флоренция са родени и ексклузивните италиански марки „Гучи“ и „Салваторе Ферагамо“, а те нямат нищо общо с модата на масовия лукс, в каквито се превърнаха много италиански марки като „Армани“ и „Версаче“.
Във Флоренция са родени и най-скъпите италиански вина „Сасикая“, „Орнелая“ и „Тинянело“. Никой от потомствените тоскански богаташи обаче не се е ангажирал през последните десетилетия в италианската политика, за разлика от някои новобогаташи от Милано и Рим. Въпреки това експресия на флорентинския лидерски дух беше в продължение на 1000 дни като премиер на Италия бившият кмет на града Матео Ренци.

Повечето от милионерите на Флоренция, така както и обикновените жители, застанаха зад Ренци на референдума за конституционни реформи на 4 декември 2016 г., който беше отхвърлен от останалите италианци. Двама видни тосканци – певецът Андреа Бочели и носителят на Оскар Роберто Бенини също подкрепиха Ренци.

Материалът е публикуван във в.”168 часа”

ЕТО ПЪРВА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Суверето, непознатата Тоскана

Сан Джиминяно – средновековният Манхатън

Кампиля Маритима – тосканско бижу

 

9 НЕПОЗНАТИ ФАКТА ЗА МАТЕРА

Пещерните жилища на Матера са под протекцията на ЮНЕСКО от 1993 г.

Матера е едно от най-античните селища в света. В нея природата и човекът моделират скали и територия от праисторически времена, издълбавайки в скалите пещери, които след това се превръщат в подслони, обори, кошари, маслобойни, домове, цистерни, църкви.

С изкопания материал след това се строят сгради на стъпаловидни нива и се свързват със стълбища.

Те минават над пещерите, създава се и система за събиране на дъждовната вода. Така се раждат двата пещерни квартала – Кавеозо ,на юг, и Баризано, на север. Заедно с централния квартал Чивита те заемат 36 хектара.

В тази пещерна реалност хората живеят до 1952 г. Тогава със специален закон правителството изнася 15 000 обитатели на пещерните жилища «саси» и ги пренася в нови квартали.

През 1986 г. с нов закон се започва тоталното реструктуриране на старите квартали. Раждат се уникални музеи, галерии, хотели, ресторанти. През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Саси ди Матера, Пещерните жилища на Матера, за световно културно наследство.

1.Матера не е град за селфи туристи, а за хора със задълбочени интереси в историята и културата.

До Матера не се прескача набързо, колкото да се щракне снимка и след това да се продължи към друга дестинация.

Това е така, защото идването до града е сложно и дълго, ако пътувате с кола, влак или автобус от който и да е град на Италия (от Рим например са близо 6 часа).

Затова тук пристигат наистина заинтересовани от Матера хора. Из града няма да видите тълпи от нискотарифни туристи.

Придвижването до Матера от София е много по-кратко – един час със самолет до летището на Бари, и един час с кола под наем до Матера, която е на 60 км.
2.Матера е най-сигурният град в Италия.

Тук престъпността е най-ниска, затова открай време Матера е в дъното на класацията по брой престъпления от общ характер, която се оглавява от Милано, Болоня, Римини, Торино и Рим.

Как се обяснява съществуването на подобен остров на спокойствието в Юга, пропит от мафия?

Някои казват, че е заради незаинтересоваността й от бедните градове, други пък твърдят, че престъпността е правопропорционална на масовия туризъм в тях.
3.Матера е един от най-бедните градове в Италия.

Средният БВП на глава от населението е 13 000 евро (в Милано например е 37 000 евро).

Въпреки това не виждате бедност из Матера – няма клошари, просяци или шляещи се имигранти, навсякъде е чисто, а сградите изглеждат като току-що реставрирани. Центърът е пълен със скъпи бутици.

Заведенията са изненадващо приятни, тъй като комбинират нови тенденции с исторически дадености. Перфектно реновирани каменни жилища са красиви места за музика и аперитиви.
4.Матера е сред общините с най-голяма повърхност в Италия.

Звучи парадоксално, но със своите 392 кв.км.територия Матера може да побере в периметъра си Торино и Милано.

Въпреки че има малко над 60 000 жители, улиците на града са оживени всеки ден от седмицата.

В историческия център, разположен вертикално, разстоянията се мерят не в километри, а в стъпала.

Ако попитате местен колко е разстоянието от едно място до друго, той може да ви отговори, че е 40 или 140 стъпала.
5.Матера е град на бавния туризъм, при който се харчат повече пари.

Тук е пълно с малки и изискани структури за богати туристи.

Катерейки се из града, се натъквате на пет и четиризвездни хотелчета, както и на много спа центрове, издълбани в пещерните жилища.

В идеално реставрирани масерии (местните ферми) отпреди няколко века двойната стая може да струва 600 евро на вечер, но предлага уникален лукс.

За периода 2010 -2017 г. броят нощувки в Матера е скочил със 176%, което е рекорд в Италия.

През последните 7 г.броят туристи е нарастнал със 152%.
6.Как да стигнем до Матера?
Матера не е свързана с Националните италиански железници, а Базиликата е единствената италианска област без летище. До края на 2018 г. трябва да бъде готова гарата на Апуло-луканските железници.

Удвоява се и регионалната жп линия от Бари до Матера, чрез която разстоянието между двата града ще се взема за 58 мин.
От София до Матера може да се стигне със самолет София-Бари. След това с автобус, регионален влак или кола под наем до Матера (60 км).
От италианските градове – със самолет или влак до Бари, а оттам с регионалните жп линии, автобус или кола под наем до Матера.

С кола от северните градове – по магистралата А1 или А30 до Потенца, а след това – по държавния път Базентана.
7.Къде да отседнем?
В Матера хотелите не са много, но има 386 структури от типа „Bed and Breakfast” и 325 ваканционни къщи и апартаменти.

Има цени за всички джобове – общото при всички тях е високото качество на предлаганите услуги.

Заради архитектониката на града много от туристическите структури са в исторически сгради или пещери.
8.Как да видим Матера през 2019?
Матера е почти готова за срещата си с 19.1.2019, когато ще бъде официално открита годината, в която ще бъде европейска столица на културата заедно с Пловдив.

На тази дата 2019 музиканти от Европа ще огласят италианската община.

Те ще бъдат част от 27 групи от ЕС и на 27 от област Базиликата. Стартът на всеки посетител ще бъде от Кава дел Соле, Скалната кариера на слънцето, която се намира на няколко км от града.

Там ще има сцени на открито и закрито, където ще се провеждат всички спектакли- всеки е предназначен за максимум 500 души. Оттам ще тръгват и автобуси, които ще извозват до сърцето на Матера.
„Матера 2019” няма да остави след себе си нови инфраструктури и сгради, както стана при предишни културни столици.

Тя ще ви даде единствено емоции и възможността да създавате култура „с ръцете си”.

Идеята на фондация „Матера-Базиликата 2019”, чийто директор е Паоло Вери, е да не бъдете зрител, а участник във всичко, което ще се случи в града.

Ако решите да посетите Матера през 2019, ще го направите, не за да се възхитите от красотата на Матера, а за да създадете и вие нещо в нея.

Веднъж пристигнали в града, няма да бъдете туристи, а ще станете временни граждани на общината.

Това ще стане с помощтта на временен паспорт от 19 евро. Той ви дава право да участвате в 5 събития дневно и задължението да оставите предмет, свързан с култура – например книга.

Ако не носите, ще трябва да я купите и да я подарите на града.
Над 300 събития са програмирани в рамките на 48 седмици. Всички спектакли и културни събития се въртят около пет теми – „Корени и пътища”, „Непрекъснатост и скъсване”, “Минало бъдеще», „Утопии и антиутопии”, „Размисли и връзки”. „Матера 2019” разполага за всичко това с бюджет от 48 млн.евро.
9.Какво е посланието на „Матера 2019”?
Един южен италиански град преобръща наопаки парадигмата на примирението и на вечно оплакващия се Юг. Отправя предизвикателство към бъдещето чрез младите и чрез културата като фактор за развитие. 2019 г.не е крайна цел, а начална точка за Матера.

ВИЖ ОЩЕ

Бурано – шареният остров

Какво да не правим в Италия

Какво да не правим в Рим