Archivi tag: италия

ВИЛА ПАМФИЛИ Е РИМСКИЯТ ВЕРСАЙ

 

 

pam1313

Villa Pamphilj е най-големият  и най-красивият парк в Рим

Разхождайки се из парка „Вила Памфили“ (Villa Pamphilj), имате чувството, че сте в зелен рай, който е много далече от римския хаос и трафик. Тук не се чуват клаксони, не мирише на смог, а напротив – навсякъде ухае на ароматна растителност и цветя.Може да се катерите по алеите и из хълмовете и цял ден – пак няма да обходите огромния парк, който заема 180 хектара. Той е не само най-прелестното зелено пространство в Рим.

VillaPaVatre1
“Вила Памфили“ е и най-големият парк, който ви предлага много алтернативи за прекарване на свободното време.
Тук може да дойдете на джогинг, на пикник, на разходка с велосипед, да играете футбол на игрището, да тренирате на спортните съоръжения на открито, да гледате спектакъл в театъра, да празнувате рождения ден на детето си на едно от пригодените за това пространства, да се наслаждавете на лебедите в езерото, да обядвате или вечеряте в заведението на парка, да разглеждате фонтаните и статуите.

VillaPamVatre2
Прелестта е в огромни количества и се сипе през всички сезони. Паркът сменя цветовете си от различни тоналности на зелено до цикламено и златисто жълто и кафяво.
Въпреки че в парка може да се влезе от няколко места, главният вход е откъм Via di Porta San Pancrazio (Виа ди Порта Сан Панкрацио). Той се намира на върха на хълма Джаниколо (Gianicolo) , близо до площад „Гарибалди“ (Piazza Garibaldi).
Входове има и откъм Via Aurelia Antica, Via Leone XIII, Via della Nocetta, Via Vitellia.

v1
През 1630 г. Панфило Памфили купува лозе и свързаното с него casino, или малка сграда. Когато през 1644 г. Джовани Батиста Памфили става папа с името Инoкентий III, към собствеността на фамилията се прибавят и нови части. Автори на вилата, наподобяваща малък дворец, са Алесандро Алгарди и художникът Джовани Франческо Грималди.

pam44
По същото време се изгражда и т.нар. Казино дел Бел Респиро (Casino del Bel Respiro), което е замислено като място за излагане отвън и във вътрешната му част на антични скулптури. Всяка от тях се намира в собствено архитектурно пространство.

v2
През 1849 г. „Вила Памфили“ става и театър на кървави битки за защитата на Римската република от частите на Наполеон III.
През 1960 г.паркът се пресича по средата от изградения в чест на Олимпиадата в Рим Олимпийски път. Паркът става собственост на римското кметство, което го отваря за публика през 1971 г.

pam2121
Най-красивата сграда в парка е тази на Casino del Bel Respiro, наричана и сградата на статуите. Бароковата сграда, в която изобилстват статуи, блести и с т.нар. си Тайни градини (Giardini segreti).
Пред нея се намират и два красиви фонтана, а продължавайки надолу, от лявата страна може да се види капелата „Дориа Памфили“.

Paraklis

v4

 

v6

 

v5

 

 

 

 

МУЗАТА НА РАФАЕЛО

for1

La Fornarina, Фурнаджийката, е една от най-загадъчните картини на Рафаело, на която е изобразена музата му. Намира се в галерията на римския Палацо Барберини

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело Санцио La Fornarina не спира да буди въпроси и загадки. Почти нищо не се знае за нея, с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Palazzo Barberini? Дъщеря на фурнаджия или скъпо платена куртизанка?

Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата си. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява.

for2

Малко обаче са сигурните неща, които се знаят за нея. Едно от тях, е че по тъмните и дълбоки очи на тази жена художникът буквално губи ума си. Много книги и научни изследвания около това, коя точно е жената в картината, са изписани през вековете, и въпреки това мистериите остават.

Рафаело я изобразява в творбата си около 1518 г. Мнозина смятат, че това е Маргерита Лути, дъщеря на фурнаджията Франческо, живял в народния квартал “Трастевере” на Виа Санта Доротея 19.

Един ден Рафаело, който минава оттам, вижда надвесилото се от прозореца момиче и остава като поразен. Влюбва се до полуда в младата жена.

Казват, че тя му остава вярна и след смъртта му. От мъка по него отива в манастира “Сант’Аполония”, където остава до края си.

Според изследователя на изкуството Джорджо Вазари обаче Рафаело вижда любимата си за пръв път по поречието на Тибър. Там Фурнаджийката среща за пръв път погледа на художника, къпейки се гола в реката.

Други изследователи обаче смятат, че Ла Форнарина не е дъщеря на фурнаджия, а куртизанка, избрала за свой псевдоним, както било модно да се прави по онова време,  въпросното име, с което картината става известна.

Според изследователи Рафаело я вижда, докато се оглежда за клиенти от прозореца на дома си, а не с романтично зареян поглед, както мислят други от изследователите на художника.

Според мнозина именно въпросната млада жена стои и зад други женски персонажи, изобразени от Рафаело в картини като La Velata (на снимката), Trionfo di Galatea и Madonna Sistina.

velata

Картината La Fornarina е купена от знатната фамилия Барберини и за пръв път е регистрирана в имуществото й през 1642 г.

Намиращата се в Палацо Барберини картина на Рафаело е като скъпоценно бижу, което може да се види на първия етаж в галерията.

Музата на Ботичели – Симонета Катанео

Как да видим безплатно Караваджо в Рим

 

МОТОРЧЕТО VESPA

v1Моторчето Vespa е един от култовите предмети на дизайна в Италия.

Одри Хепбърн и Грегъри Пек препускат прегърнати и щастливи със своята “Веспа” във филма “Римска ваканция” на Уилям Уайлър.

Със сигурност всички киномани помнят прочутата сцена с мотора, а самият той е вече нещо като легенда.

“Веспа” е само един от култовите предмети в историята на италианския дизайн. Заедно с наподобяващата мишка едновремешна кола “Фиат 500” и с кафеварката “Мока” тя е икона, която е надхвърлила отдавна епохата на индустриалния бум в Италия от 50-те години на миналия век. Всички те са част от най-доброто и стилното от Made in Italy.
“Веспа”, “Фиат 500” и “Мока” са пример за италиански дизайн, завладял масите и превърнал се в ежедневие в цял свят.

“Веспа” – очарователното моторче на “Пиаджо”

Основаната през 1884 г. в Генуа компания на Риналдо Пиаджо първоначално е посветена на корабно обзавеждане, жп вагони, мотори и трамваи.

С избухването на Първата световна война обаче навлиза и в самолетната сфера – бизнес, от който се храни в продължение на десетилетия.
“Рай за двама” – тази реклама навремето продаде милиони двуколесни скутери.
След Втората световна война синовете на Риналдо – Енрико и Армандо, бързо усещат накъде духа вятърът на промишлената революция.

Енрико Пиаджо надушва, че е необходимо да се наблегне най-вече на сферата на индивидуалната мобилност.
Така се ражда скутерът “Веспа” – продукт на ниска цена за широко потребление. Във фабриката в град Биела се изгражда модел на мотоскутер по подобие на малките мотоциклети за парашутисти.

Прототипът с името MP5 е наречен “Патето” заради странната си форма. Той не се харесва особено на Енрико, който натоварва инженер Корадино д’Асканио да го преобрази.

Прототипът никак не допада и на самолетния проектант. Той го смята за неудобен и с твърде трудни за сменяне гуми.

v4

На всичкото отгоре непрекъснато цапа дрехите заради предавателната си верига. Самолетният инженер Д’Асканио успява да намери разрешение за всички тези проблеми.

Поставя скоростната кутия на кормилото, за да улесни управлението. Измисля каросерия, защитаваща облеклото на водача от цапане. Той има възможност да управлява седнал удобно и сигурно на седалката, а не както при предишните видове двуколки – с риск за равновесието си върху високи колела.

Новият модел на Д’Асканио вече няма нищо общо с “Патето”.

С помощта на дизайнера Марио д’Есте инженерът поставя началото на първия проект за “Веспа” (в превод – оса), който е патентован през април 1946 г.

ves6

Първите реакции на публиката след представянето на “Веспа” са доста противоречиви. Въпреки това Енрико Пиаджо пуска 2000 бройки от моторчето в серийно производство. Дебютът му е в римския голф клуб.
Енрико Пиаджо опитва да разпространява модела си чрез производителите на мотора “Гуци”, но те отказват, защото го смятат за твърде неуспешен. “Веспа” обаче прави чудо в края на 1947 г.

Ако през 1946 г. произведените моторчета са малко над 2000, през 1948 г. те са вече близо 20 хил.

През 1950 г. цял свят аплодира италианското чудо с прекрасен дизайн. Клубове “Веспа” се раждат в Азия и Америка.

Скутерът започва да се прави във фабрики в 13 държави, а се продава в 114. През 1956 г. се произвежда милионният мотор. До днес пък са произведени над 16 млн. скутера. “Веспа” става символ. Линията му е мека и елегантна, двигателят му замърсява малко, дисковите му спирачки са сигурни.

“Веспа” се превръща в обект на обожание и след като се лансира в киното, където става символът на “Долче вита”.

ves7

Чуждестранните журналисти говорят за Италия като за “страната на “Веспа”. Одри Хепбърн и Грегъри Пек, яхнали “Веспа” в “Римска ваканция”, са само началото на плеядата кинозвезди, фенове на моторчето.

Вездесъщата “Веспа” прави компания в различни филми на Ракел Уелч, Урсула Андрес, Жералдин Чаплин, Мила Йовович, Марчело Мастрояни, Джон Уейн, Хенри Фонда, Гари Купър, Жан-Пол Белмондо, Антонио Бандерас, Джуд Лоу, Жерар Депардийо…

ЛУКС И СПА В ПУЛИЯ

mass7Masseria Ancella е божествен хотел със СПА в селска ферма до Остуни

Възможно ли е стара и занемарена поща да се превърне в луксозен хотел със спа? Ако отидете  в Пулия, ще видите, че това е действителност.

Идвайки в зоната на Остуни, единият от Белите градове, трябва да изберете за престоя си или труло, или типична селска masseria.

Само така може да вкусите перфектно от онзи магически микс от море, маслинови гори и трули, който е характерен единствено за южната италианска област и за никоя друга зона в света.

mass2

Разположената на няколко километра от Белите градове Masseria Ancella е най-доброто свидетелство как селският чар може да бъде поставен в услуга на модерния лукс и комфорт, който всеки търси по време на ваканция.

mass3

Старата селска ферма, която в момента е spa resort, е разположена насред полето на Монталбано ди Фазано, на две крачки от Остуни.

На практика това е едновремешен пощенски офис от XVIII в.. трансформиран в чаровен хотел с десетина стаи. Тук може да избирате дали да спите в оригинално труло с конус или пък в стая с овален таван в основната постройка.

mass1

Всичко това е заобиколено отвън от градина с басейн, където  кактуси и маслинови дървета съжителстват в красива зелена композиция.

Всеки елемент и в интериора, и в дизайна е идеално изпипан в унисон с типичния италиански вкус към детайлите.

mass6

В хотела витае топла домашна атмосфера. Всички мебели и предмети в общия салон, в ресторанта, в градината и в стаите (всяка е различна от останалите) е като от едно време.

Въпреки това обаче тук мирише на лукс и на елегантност.

mass8

Като допълнениние – има и спа център, разположен в подземието, където може да се опита и винотерапия.

Това е единствената масерия със спа в цяла Пулия, чиито козметични продукти се правят изцяло от грозде и шира.

mass

Различнитев видове разкрасителни терапии и масажи са на базата на полифеноли, извлечени от местните сортове примитиво и неграмаро. Те са с отлично антиоксидантно действие.

mass4

 

Виж още

Градът на трулите Алберобело

ЗАЩО РИМ Е ТОП?

RimTopV

Защо Рим е най-хубавият град в света въпреки недостатъците си? Защо всички го обичат, въпреки че не спират да го критикуват?

Когато през 1996 г. известният експерт енолог Лука Марони измисли своя индекс “приятност” в дегустацията на виното, повечето от тогавашните специалисти в Италия реагираха скептично. Никой не си беше представял преди, че за дадено нещо може да се съди не заради качествата му, а и по степента на удоволствието, което изпитва дегустиращият. И то по подобие на останалите критерии се изчислява по специална формула.

Много скоро обаче индексът “приятност” се утвърди не само при оценяването на вина. Мнозина започнаха да изчисляват какъв е той при тази или онази дама, на това или онова място.

Може да критикувате Рим по много показатели – сигурност, ефикасност, транспорт, чистота… Но няма спор – това е градът с най-високия индекс “приятност”. Няма друго място в света, чиято физическо-химическа формула да създава толкова приятни усещания едновременно и за петте сетива – зрение, слух, мирис, вкус и допир.

От доста време кризата е основание мнозина да отлагат приятните неща за бъдещето.

Кой обаче може да каже, че е ваксиниран срещу негативни и неочаквани промени утре? А кой се чувства гарантиран, че когато разполага с повече пари, ще има също и здраве, и време, и възможности?

Изводът е, че малките инжекции “приятност” не трябва да се отлагат. Една тридневна доза удоволствия в Рим съвсем не е толкова скъпа, колкото някои си въобразяват. В замяна може да зареди с адреналин за месеци напред.

Но защо всички, които живеят в Рим, го обичат, въпреки че го критикуват непрекъснато?

И как така, ако го напуснат по някаква причина, се връщат в него, веднага щом могат?
Ето някои от причините за това според коментатора на в. “Стампа” Масимо Грамелини.

FontanV

  1. Светлината.    Много са клишетата за Рим – например, че се работи малко и чe се спи много. В действителност в 7 сутринта околовръстният път на Рим е презадръстен от служители, които бързат да пристигнат първи пред офиса, за да измъкнат под носа мястото за паркинг на колегата си.  Но едно от клишетата за Рим е напълно вярно – в Рим светлината е уникална. На 100 км на север тя е твърде слаба, на 100 км на юг пък е твърде силна. В Рим е перфектна. Ромоло и Ремо сигурно са били кинооператори.
  2. Централността.    Със сигурност всеки, който се е разхождал сред руините и задръстванията в Рим, се е почувствал в центъра на Вселената, в място, на което всичко, което ти се случва. се превръща веднага в история. Вече не е така, но усещането за това остава.
  3. Липсата на провинциализъм.    Рим е съвкупност от крайни квартали, но е и истински метрополис, в който нищо и никой не се чувства  НЕ на място. Можеш да се разхождаш по централната Виа дел Корсо по пижама или пък да вървиш 10 минути на заден ход на Пиаца Навона и на никого това няма да му се стори смешно. Даже напротив, никой няма да го забележи. В Рим непукизмът е своеобразен вид толерантност.

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

ОСТРОВ ФАВИНЯНА – ПРЕЛЕСТ ДО СИЦИЛИЯ

Фавиняна е част от Егадския архипелаг до Сицилия

Няма смисъл да ходите до Малдивите. Остров Фавиняна е с цветове, които ви заслепяват с яркост и  красота и е само на един час полет от Рим.

На всичкото отгоре Трапани, най-близкият сицилиански град, е свързан с останалите летища на Ботуша чрез нискотарифни полети. Пътуването до него може да ви струва и 30-40 евро в едната посока.

Фавиняна е главният от Егадските острови, на запад от Сицилия. Дългият 9 и широкият 4 км.остров е с формата на пеперуда, която по средата е разделена от планинското възвишение Санта Катерина.

Ако обичате морето, морската фауна, зеленината, цветята, е, значи сте улучили точното място. Избегнете август, когато е пълно с туристи. През останалото време на годината може да се насладите с пълни шепи на прелестите на острова.

Дори май и септември  са подходящи за събиране на тен и за къпане в прозрачните води – тогава може да попаднете на изключително изгодни оферти за хотели. Фавиняна може да се види и през студените сезони – природните му хубости са толкова много, че дори и през зимата и есента може да им се насладите подобаващо. Кухнята, в която изобилстват рибните ястия, е превъзходна.

Как се стига

Основен пункт на пристигане на туристите е летището на Трапани. Друг вариант е това на Палермо, но то е по-далече. Оттам се взема автобус до пристанището на Трапани, след което се качвате на ферибот – има на всеки час.

Най-добрият начин на придвижване на самия остров Фавиняна е велосипедът. На всяка крачка има магазини и офиси, които предлагат велосипеди под наем по 5 евро за цял ден.

Ако пребивавате на Фавиняна през лятото и искате да обиколите острова с лодка или моторница, ще видите, че такива се наемат на пристанището. Най-изгодно е, ако се включите в група от 10-15 души. Много от собствениците предлагат и обед на борда.

За хотел, къмпинг или стаи под наем може да видите сайтовете на egadivacanze  и campingegad.В центъра на Фавиняна е пълно с ресторанти и заведения за хранене. Разбира се, задължително е да се опита от специалитетите с риба тон. Допреди години на Фавиняна се ловеше през всеки май риба тон.

До морето може да се стигне в много пунктове от острова. Обикаляйки с велосипеда си, може да спрете на един от платените плажове или пък на някой от свободните плажове, които са указани с табели из острова.Безпорно най-красивото крайбрежие на острова е това на Cala Rossa. Кристално чистите води, синият им цвят, който варира от небесен до тюрказен, са неповторима гледка.Другата прелест на Фавиняна е Cala Azzurra. Дъното на морето до брега е покрито с пясък и е плитко, но само малка част от брега е с пясък, останалата е скалиста.

Друг известен плаж е Cala Rotonda. Това е скалистият плаж, който е прочут като раят за любителите на гмурканията. Изключително диво и очарователно местенце.

Ако предпочитате комфорт на плажа, тогава изберете Lido Burrone. На плажа, който съчетава пясъчна със скалиста зона, може да се наемат легла и чадъри, има и бар-ресторант.

По време на престоя си на Фавиняна не може да не видите и едновремешната инсталация за лов и преработка на риба тон La Tonnara Florio.

Бившата фабрика е разположена на две крачки от пристанището. Днес е едно от най-предпочитаните места за организиране на сватбени церемонии или други събития.

ВИЖ ОЩЕ

Остров Сан Пиетро 

Еолийските острови

Егадските острови

10 НЕЩА ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ

%d0%bf%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be1Кои са нещата, които най-много впечатляват чужденеца в Италия?

1. Шумът

%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc1Това е може би първото нещо, което впечатлява всеки, който дойде за пръв път в Италия. В италианските градове е шумно и хаотично – италианците бърборят безспирно навсякъде и по всяко време. Ако дадено нещо може да се каже с 3 думи, те ще ви го кажат с 300. Много често аргументите в разговорите се налагат не с доводи, а с висок тон. В същото време чувате наоколо непрестанно свирещи  сирени на линейки и полицейски коли, клаксони на автомобилисти. С една дума – хаос.

2. Кафето на крак

%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5%d0%b5%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%beВ Италия хората се срещат на кафе, но то се пие на крак на бара. Ако видите хора да го пият релаксирани на маса (там то струва поне с 30% повече), най-вероятно става въпрос за туристи. Запомнете – в Италия никога не се поръчва “еспресо”, или “кафе еспресо” – това го прави само чуждестранният турист.  Италианецът казва само “едно кафе”, защото се подразбира, че е еспресо.

3. Безкрайният обяд%d0%bf%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b01

Типичният обяд или вечеря в Италия включва предястие (мезета), първо (паста), второ (месо или риба – с или без гарнитура). Второто и третото не се ядат заедно! Следва салата по желание, десерт. Разбира се, всичко това се полива с вино, а накрая се пие кафе. Не правете като германските туристи, не поръчвайте капучино!

4. Сладката закуска%d1%84%d0%bb%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f1

На закуска италианецът винаги консумира кафе или капучино, към които прибавя кроасанова кифла или хрупкав сладкиш.  Капучиното се пие до 11 часа сутрин. След това го пият само чужденците в Италия.

5. Ядосаните автомобилисти%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5

Няма значение дали около вас има 2 или 20 коли. Техните шофьори винаги са нервни и бързат и са готови да надуят моментално клаксона, дори да закъснеете да тръгнете с половин секунда на зелен светофар. Ако не познавате италианските градове, по-добре е да ползвате такси, а не кола под наем. Таксиджиите също са италианци, така че знаят как да се справят с шофьорите по пътя.

6. Жестикулирането%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1

Жестикулирането е едно от нещата, които отличават италианеца в родината му и в чужбина. Вие разпознавате италианеца отдалече по начина, по който жестикулира, говорейки. Италианците са най-добрите разказвачи с жестове в света, затова може да ги разберете винаги и навсякъде, дори и да не знаете италиански.

7. Прегръдки и целувки %d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b81

В Италия се прегръщат и целуват за поздрав и хора, които никога преди това не са се виждали. За хората, които не са свикнали на подобна фамилиарност, може да се стори и странно, но в Италия се прави така. Нищо, че  следващият път, когато срещнете човека, който ви е целунал за поздрав, може и да не ви разпознае.

8. Семейството%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0

Фамилните обеди в неделя са класика в Италия – много повече на юг, отколкото на север. Те са много шумни и много горещи. Италианските родители обикновено са много либерални с малките деца – позволяват им да правят всичко навсякъде. Много често  дадено поведение може да се сметне за липса на възпитание в чужбина, но за италианските деца то е напълно нормално и се толерира от родителите им.

9. Разтегливото време%d1%80%d0%b8%d0%bc

Неслучайно Италия е родината на slow food. Италианците пият кафе бързо и на крак, но всичко останало се прави с много условни и разтегливи темпове. В Италия е нещо нормално всяко нещо да се отлага за после или за утре. Напълно в реда на нещата е и ако закъснявате за вечеря, за събитие, за среща. Винаги има уважителна причина за закъсненията – за нея дори  не се пита понякога.

10. Италианците правят всичко по-добре от останалите в ежедневието%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b5%d1%83%d0%bc

Те умеят да се обличат по-добре от всяка друга нация, защото носят вкуса и стила в кръвта си. Умеят да съчетаят дрехи, обувки и аксесоари най-добре. Готвят най-добре. Италианците са царе на дизайна. Имат чувство към естетиката така, както никоя друга нация по света, защото са израснали сред красота, лееща се навсякъде  (природа, изкуство, история, мода, дизайн, кухня, архитектура).

Човек, който е закърмен сред творби на Микеланджело, Рафаело, Бернини, Ботичели и сред антични руини на Древен Рим, има различно отношение към красотата от всеки останал по света.

 

ВИЖ ОЩЕ

Защо всички пътища водят до Рим?

Какво значи “чао”?

Италианският детайл