Archivi tag: италия

АРЕЦО – ТОСКАНСКАТА ПЕПЕЛЯШКА

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

 

ТЕРМИТЕ НА ДИОКЛЕЦИАН

dioklezian3Термите на Диоклециан са най-големият древноримски СПА център и един от най-красивите археологически музеи в Рим

Ако искате да разберете как древните римляни са си угаждали и как са се наслаждавали на живота и на релакса, предлаган от водата, то тогава трябва на всяка цена да посетите Термите на Диоклециан в Рим (Terme di Diocleziano).dioklezian1

Това е най-грандиозният термален комплекс, или казано на съвременен език – най-голямото СПА (от Salus Per Aquam, или здраве посредством вода) в Древен Рим.
Термите се простират на територия от 13 хектара между хълмовете Квиринал и Виминал (Quirinale и Viminale).dioklezian2Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал.

За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр.dioklezian4Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи.

Подобно и на други древноримски сгради, и те  били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим.dioklezian5

Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за  обяздване на коне.

Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал  общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.dioklezian6
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело.
През 1562 г. по поръчка на папа Пий IV геният реализира в тях базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири кристиани“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri Cristiani). Дава началото и на изграждането на Certosa.dioklezian7
Първоначално комплексът  бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.
На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления.dioklezian8
Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република.dioklezian10Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“.dioklezian9
От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.

Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум.dioklezian13
Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.dioklezian14
Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули.
Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се насладите и на визитата си в Епиграфския музей, който също се намира там.dioklezian15
Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят.
Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.

dioklezian16ВИЖ ОЩЕ

Ето къде са безплатните СПА центрове в Италия

Белите градове на Пулия

Соренто – градът на лимоните

ДРЕВНОРИМСКИТЕ САРАИ

Богатите римляни обитавали домус, а бедните – инсула

Нищо ново под слънцето днес – в миналото богатите древни римляни обитавали големи вили, наподобяващи сараи, а бедните – многоетажни сгради, подобни на блокове.

Богатството на едновремешните обитатели на Римската империя обаче се виждало и от това, къде ходели по нужда.

Докато заможните разполагали със собствени помещения с пейка с една дупка, бедните ходели на общeствени тоалетни, в които сядали и десетки един до друг на каменни пейки с дупки.
Древният Рим заемал площ около 1280 кв км, или почти колкото днешната историческа част на Вечния град.

Ясно е, че около 1,5-те милиона обитатели не можели да се вместят в него, още повече че в пространството му имало и улици, площади, обществени сгради, базилики, пазари, паркове, градини, терми и др.

Как древните римляни се справяли с липсата на пространство за живеене?

Като изграждали блокове, или разположени едно върху друго жилища. Всеки от тези „апартаменти” бил наричан инсула (insula).

Подобни древноримски кооперации са открити при разкопките на древноримското пристанище Остия, близо до Рим, в началото на XIX век. Има много такива и до хълма Палатин в Рим.

За разлика от тях, останките от богаташки древноримски къщи могат да се видят в Помпей и Херкулан, до Неапол. Този тип вила за богопомазани била известна като домус (domus).
Народните жилища от типа инсула, където живеели хората от простолюдието в Рим, били отворени към улицата, както се прави и днес с блоковете.

Понякога блокчетата били залепени едно за друго, понякога били изолирани. Имало и такива, свързани помежду си чрез вътрешен двор, или нещо от рода на днешните затворени комплекси. Те имали врати, стълбища и прозорци, гледащи и навън, и навътре към двора.
В периода след III в.пр.Хр. блоковете обикновено се правели на три етажа. Те обаче били изложени на рисковете от срутвания и пожари.
Същевременно древноримските вили, в които живеели богатите, били здрави и стабилни постройки.

Обикновено били изграждани от тухли и смес от пясък, чакъл, вода и цимент, и имали само един етаж.

Такава била градската къща на богатия римлянин. Тя нямала никога прозорци към външната част, а само към вътрешния двор.

Извънградската вила пък имала по-различна конструкция, съобразена със земеделските нужди.

Вилата била разположена хоризонтално – така били наредени една до друга различните помещения в нея. Първо бил вестибюлът, после централната стая (атриум), откъдето се влизало и в другите стаи – спалнята, залата за банкети, в която гостите можели да се хранят излегнати на легла.

Имало и други странични стаи, както и стая, наподобяваща салон. Богаташите наемали стаите, разположени във външната част на вилите си, на търговци и занаятчии. В най-вътрешната част на вилата пък имало парк и овощна градина. Не липсвали и фонтани и малки басейни.
Предполага се, че първите домус се родили през VIII в.пр.Хр. – оттогава поне датират историческите данни за съществуването им.

Стените на тогавашните вили били направени от влажна глина, пресирана върху клони, докато покривите на къщите били направени от големи клони, покрити със слама.
След VI в.пр.Хр.къщите следвали етруския модел на изграждане, според който жилището се изграждало около предверието, в което през процеп отгоре влизали светлина и дъждовна вода, събирана за нуждите на домакинството.

В градината също се събирала дъждовна вода в цистерни за нуждите й. В продължение на поне три века стените били изграждани от туф.
За разлика от останалите помещения в къщата, кухнята била винаги малка стаичка. Тя нямала постоянно разположение – понякога в предната част, понякога в дъното на жилището.

Общото било обаче, че винаги била малко и тъмно помещение.
Банята била винаги прикрепена към кухнята и обслужвала господарското семейство.

14 акведукти пренасяли 1 млрд.литри вода до Рим всеки ден, в това число и до фонтаните и басейните й.

Всяка къща си имала собствена канализация, чрез която се снабдявала с вода от акведуктите.

При Траян (98-117 г.) водата била доведена до десния бряг на река Тибър. Дотогава римляните черпели вода единствено от кладенците.

След това станало възможно към акведукта да се вържат и разклонения, но всеки римлянин трябвало да плаща абонамент за личните и земеделските си нужди, за да черпи от водата.
Римската баня (балнеум) била копие на римските терми. В някои от богаташките вили можело да се види дори библиотека, както и солариум, служещи за развличане на гостите.
От това къде ходел на тоалетна, се виждало и колко е богат римлянинът. Заможните имали самостоятелни тоалетни във вилите си domus.
Римляните много държали на личната хигиена, както и на грижата за тялото си – те заемали много време от ежедневието им.

Този аспект западнал с идването на варварите и на християнството, за които грижата за тялото била грях и излишна прищявка.

В каталога от римски монументи, редактиран през IV век, могат да се изброят над 150 тоалетни в Рим. Те били известни с името latrine.

Едва много столетия по-късно личната хигиена отново била издигната в култ. През Средновековието например да се къпеш повече от един път годишно било смятано едва ли не за грях. През XVII и XVIII век богатите се поливали обилно с парфюм, за да прикрият миризмата на мръсно. Едва в началото на XX век се почувствала нужда от канализация и наличие на течаща вода по домовете.
В Древния Рим пък жителите се миели почти всеки ден в многото терми и басейни. Като „миещи препарати” използвали сода, камък, луга.

Както жените, така и мъжете, се мажели след баня с различни ароматни олиа, за да миришат на хубаво.

Частните бани и тоалетни били привилегия на богатите, докато останалите римляни посещавали обществените тоалетни. Те били разположени често до някоя голяма порта и били защитени от дъжд, но проветриви.

Първите обществени латрине датирали от имперския период. Изходните води от домашните тоалетни се извеждали с големи теракотени тръби към обща яма, наричана черен кладенец.

В общите тоалетни хората се срещали не само по нужда, а и за да си бъбрят. Римляните не изпитвали срам, нито пък необходимост да крият интимния си живот. Не ги дразнели и лошите миризми.

Някои експерти поддържат тезата, че в общите тоалетни римляните се делели според пола и възрастта, а други смятат, че подобно деление не е правено. Помещенията с клозетите били обикновено правоъгълни или с формата на полукръг, а седалките били покрити с мрамор с дупки по протежение на стените. Римляните си давали сметка, че личната хигиена е основно нещо за здравето. Неслучайно думата хигиена идва от името на Dea Igea.

Римляните не смятали изхождането за нещо срамно, затова и дори се молели на някое от божествата, по време на нуждите си, за да ги извършат по-добре – на Sterculius и на Crepitus.

Едва по-късно, при християнството, ходенето по нужда се превърнало в нещо срамно. Римлянките пък имали свое божество, което ги защитавало по време на цикъла им – Dea Mena.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала “Апия Антика”

Древноримските шпиони

Непознатата Тоскана

КАСТИЛЬОНЕ ДЕЛА ПЕСКАЯ

c3Къде на море в Тоскана? Кастильоне дела Пеская (Castiglione della Pescaia) е перфектното място

Кастильоне дела Пеская е идеалното място в Тоскана, където може да загребете с пълни шепи чисто синьо море, бели плажове, гори от пинии, средновековни кварталчета, прекрасна кухня и вино. c10Това е крайбрежието, от което трябва задължително да вкусите, ако вече сте се наситили на културната си програма във Флоренция и Сиена.c7

За много българи името на тази община в Централна Италия сигурно е непознато. За италианските ценители на качествената ваканция на море обаче то е в топа на предпочитанията. Неслучайно в Кастильоне имат вили едни от най-богатите жители на Тоскана и на съседен Лацио.c1

Всяко лято го избират за почивката си на море и много известни личности от италианската политика и шоубизнес.c4

Кастильоне дела Пеская се намира на няколко километра северно от град Гросето и на около 200 км.северно от Рим. На практика то е част от известната с красивата си природа зона Маремма (Maremma).c8

Още приближавайки Кастильоне, се потапяте в зелен оазис от средиземноморски пинии.c22

Ароматните горички стигат до самите плажове, обгърнати с дюни. На фона на всичко това грее тюркоазено синьото море.c21

Погледната от високата част на градчето, където се извисява замъкът на Алфонсо д’Арагона, панорамата спира дъха.c13

Букетът от искрящите цветове на морето, пясъка, къщите и яхтите в пристанището са истинска наслада за окото.c11В Кастильоне има плажове за всеки вкус и джоб – тук може да намерите такива с най-модерните услуги и структури, но също и диви плажове, на които за сянката и хладината може да разчитате на зелените пинии, в случай че нямате чадър. c12Вече няколко години наред плажовете и морето на Кастильоне дела Пеская са сред най-чистите в Италия, според класацията на Лигата за опазване на околната среда.c14

Кастильоне предлага и хотелски структури по мярка – тук са едни от най-реномираните хотели в Тоскана, но е пълно и с къмпинги, снабдени с всякакви удобства.  c17Мнозина от курортистите предпочитат да се придвижват с велосипеди – алеи за велосипедисти има почти навсякъде из общината.c6

Вечер пък може да се катерите из улиците на морския средновековен квартал – ресторанти, заведения, барове предлагат всякакъв вид кухня. Подобно на Кастильоне, в който зелената природа и морето се прегръщат, и кухнята му е като микс от морски и планински специалитети.c5

Опитайте рибните ястия, но не забравяйте да вкусите и от типичните специалитети на тосканската зона Маремма, сред които преобладават гозбите с глиганско месо и пастата с рагу от глиган.c15

Близо до Кастильоне се намират едни от най-известните терми в Италия – тези на Сатурния.

За любителите на културата и историята на етруските също има развлечение – достатъчно е да пропътувате 15-ина километра, за да видите бившето етруско селище Ветулония, където има и етруски некропол.c9

В никакъв случай не пропускайте обаче и Пунта Ала. На разположения на няколко километра северно от Кастильоне нос се намират едни от най-луксозните хотели и вили на италианската буржоазия от Тоскана и Лацио. Туристическото пристанище на Пунта Ала пращи от прелестни яхти. Отпивайки коктейл или хапвайки риба в някое от луксозните заведения на фона на яхтите, животът със сигурност ще ви се стори прекрасен.c19

Много често тази зона на тосканското крайбрежие се оглася от немски, швейцарски и шведски туристи. За разлика от тях, руските туристи предпочитат разположените на север Форте дей Марми и Виареджо, които гъмжат от представители на шоубизнеса, търсещи светлината на прожекторите.c20

ВИЖ ОЩЕ

Белите градове на Пулия

Заливът Барати – тосканските Кариби

Зеленият остров Елба

ОРВИЕТО – БИСЕРЪТ НА УМБРИЯ

Орвието се намира в Умбрия, или в центъра на Италия – през него минава всеки маршрут, който води от Рим към богатия Север. Той е вторият изход на магистралата, който срещате на стотина километра от Рим в посока Флоренция.

Това е и първото му предимство за всеки, който иска да види нещо красиво в близост до двете италиански прелести Рим и Флоренция.

Орвието е по средата между Вечния град и града на Медичите  и достигането до него е лесно и удобно.
Орвието е красив като тях, но много по-чист и подреден,  разполага със забележителности и кухня, които съперничат  достойно на римските и тосканските.

Разликата освен в чистия въздух е още и в това, че всичко в Орвието е много по-евтино – от наемите до хранителните продукти.

Ако искате да останете за по-дълъг период в Италия, а не само за една ваканция, Орвието е чудесен вариант.

Това не е скучна провинция, а пълен с живот и енергия красив град, който предлага накуп история, археология, прелестна природа и приятни заведения. Навсякъде е пълно с туристи, но не толкова, че да трябва да си пробивате път с лакти, както е в Рим и Флоренция.

Орвието е разделен на две – нов град, където е гарата, и стара част, до която може да се стигне пеша, с кола и с лифт.

Ако вземете Орвието като своя алтернатива за живот в Италия, то не е лошо да се знае, че в него апартамент под наем струва 350-500 евро на месец, или двойно по-малко от Рим и Флоренция.Ако ви се налага да ходите до Рим, пътуването до Централната гара “Термини” струва 7,80 евро и трае час и 20 минути. Има обаче и по-бързи влакове, които струват двойно повече. До Флоренция пътят с влак е 2 часа.

Животът в Орвието е приятен и по друга причина – тук местните хора са много дружелюбни и общуването е приятно както в бара, така и на улицата.

Има много забележителности в самия Орвието, но не само –  в околностите му също има безкрайни възможности за наслада, като се започне от Чивита ди Баньореджо, известен като Умиращия град.

Има и термални центрове наблизо – тези в Кианчано Терме  например са на 20 мин. с влак от Орвието

Наблизо е и Витербо, градът на папите. Пейзажите в Умбрия, където е Орвието, са великолепни.

Какво да видим в Орвието

Това е е един от най-античните градове в Италия, който дължи произхода си на Етруските – те се заселват по тези земи през IX в.пр.Хр., избирайки като свои жилища пещери, издълбани във вътрешността на скалите от туф.

Разбира се, началото на всеки тур в града започва от красивия Duomo di Orvieto –прекрасен пример за архитектура в романски и готически стил.

В т.нар. Капела дел Корпорале в катедралата се съхранява главната светиня на храма – покрова с капки кръв от Болсена. Тя се пази в специален реликварий, изработен през 1337-1338 г

Става въпрос за т.н. чудо от Болсена, случило се в близкото градче с това име през 1263 г. Тогава при служба, извършвана от чешки свещеник, по време на причастие от осветената хостия (просфора) избликва кръв, капки от която падат върху покрова на олтарния престол. Впечатлен от чудото, свещеникът отнася покрова с капките кръв в Орвието, където по онова време се намира резиденцията на папа Урбан IV.

Зад Duomo се намират Palazzi dei Papi, папските палати, или сгради от XIII в. ,които са служели за папски резиденции. В един от тях се намира и Музеят на Opera del Duomo.

Може да си направите обиколка и на подземния Орвието, който е издълбан от жителите на града в течение на вековете. Той е пълен с пещери и кладенци, като най-известен е т.нар.Pozzo di San Patrizio.

Той е отличен пример за инженерните умения от XVI в.- кладенецът бил издълбан тогава по искане на папа Климент VII, който се укрива в Орвието по време на разграбването на Рим през 1527 г.

Кладенецът се реализира  с цел да послужи в случай на нужда заради природни бедствия. Той е дълбок 62 м. и има диаметър 13,5 м.. Около него са разположени две елипсовидни стълбища, които не се пресичат никога. Те имат по 248 стъпала и се осветяват през 72 прозорчета, създавайки сюреална атмосфера. Проектирани са от Антонио да Сангало и Джовани Батиста да Кортона.

В Орвието не пропускайте да се изкачите и най-горе на Кулата, La Torre del Moro. Панорамата, която се открива под вас на 360 градуса, е зашеметяваща.

Прекрасна е и крепостта в подножието на стария град La Fortezza di Albornoz.

 

ВИЖ ОЩЕ

Питиляно, тосканският Ерусалим

Сан Пиетро, островът на щастието

Вила Памфили, римският Версай

КАМПИЛЯ МАРИТИМА – ТОСКАНСКО БИЖУ

Кампиля Маритима е изненадващо красива, въпреки че е извън традиционните маршрути в Тоскана

Едва ли бихте поставили непознатата за широката публика Кампиля Маритима в маршрутите си из Тоскана, ако някой не ви посъветва за това.

Веднъж озовали се в малкото градче, буквално ахвате.  Да оставим настрана факта, че панорамата от хълма на Кампиля към морето и към зеления растителен оазис в краката ви сама по себе си е спектакъл.

Вие сте само на десетина километра от Коста дели Етруски (Costa degli Etruschi), Крайбрежието на етруските, известно с карибско синьото си море и с белите си плажове.

Отдолу под хълма на Кампиля се намира заливът Барати, който наричат тосканските Кариби, а на няколко километра е и очарователното Суверето.

Изненадите за нищо очакващия турист стартират още пред античната порта на 13-хилядното градче.

Веднъж прекрачили я, влизате в една върволица от тесни лъкатушещи улички, които се разклоняват една в друга като клонките на елха.

В Кампиля непрекъснато се изкачвате по лабиринта от улици и стълбища, така че не забравяйте да обуете удобни обувки.

Разположената във Вал ди Корния (Val di Cornia) Кампиля е населена още от етруско време, така както и съседните селища.

Причина за присъствието на етруските по тези земи са най-вече находищата на минерали в зоната – наблизо е и археологическият парк с минерални руди Сан Силвестро. И днес могат да се видят кладенците и пещите, използвани от етруските за добиване на метали.

Кампиля се заселва най-вече през VIII-IX век. Средновековното борго обаче се оформя през XII в., когато Кампиля влиза във фокуса на местните знатни фамилии, воюващи за власт и надмощие.

Кампиля разполага и със средновековна крепост – Рока Сан Силвестро, разположена на върха на хълма Калви.

Историята на Кампиля през Средновековието е свързана най-вече с фамилията на граф Герардо дела Герардеска, която контролира мините за мед, олово и сребро, експлоатирани от етруско време.

Разхождайки се из Кампиля, се изправяте непрекъснато пред свидетелства от различни епохи.

Навремето Кампиля се разкъсва постоянно между контрола ту на Пиза, ту на Флоренция. През 1815 г.Кампиля става част от Великото херцогство на Тоскана.

Въпреки хилядолетната си история градчето е перфектно поддържано. Сградите с каменни фасади изглеждат като току-що реставрирани и окъпани.

Цветното пране, проснато  навсякъде пред накачулените една връз друга сгради, и саксиите с ярки цветя, придават весел и очарователен вид.  Това е като квинтесенция на най-добрата селска Тоскана.

Какво да видим?

Не забравяйте да разгледате Рока ди Кампиля (Rocca di Campiglia) , крепостта на Кампиля, както и Палацо Преторио. Обиколете каменната стена, която обгръща градчето отвсякъде , и най-вече – разходете се на воля из стръмните улички.

Навсякъде може да се насладите на колоритни и уютни заведения.

Опитайте местните гозби, които подобно и на тези в съседните села, са съчетание от морска и планинска кухня.

Как се стига до Кампиля Маритима?

Кампиля е на 240 км.северно от Рим и на 150 км.южно от Флоренция.

Ако ползвате влак, трябва да вземете линията Рим-Генуа и да слезете на гарите между Ливорно и Гросето.

С кола от Рим е най-добре да тръгнете по държавния път SS1 Рим-Чивитавекия, след което да продължите към Гросето и да излезете на изход Вентурина. Оттам ще намерите много пътни указания за Кампиля.

 

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на виното “Брунело”

Остров Фавиняна, сицилианската перла

Президентският дворец Куиринале в Рим

 

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

ВИЛА ПАМФИЛИ Е РИМСКИЯТ ВЕРСАЙ

 

 

pam1313

Villa Pamphilj е най-големият  и най-красивият парк в Рим

Разхождайки се из парка „Вила Памфили“ (Villa Pamphilj), имате чувството, че сте в зелен рай, който е много далече от римския хаос и трафик. Тук не се чуват клаксони, не мирише на смог, а напротив – навсякъде ухае на ароматна растителност и цветя.Може да се катерите по алеите и из хълмовете и цял ден – пак няма да обходите огромния парк, който заема 180 хектара. Той е не само най-прелестното зелено пространство в Рим.

VillaPaVatre1
“Вила Памфили“ е и най-големият парк, който ви предлага много алтернативи за прекарване на свободното време.
Тук може да дойдете на джогинг, на пикник, на разходка с велосипед, да играете футбол на игрището, да тренирате на спортните съоръжения на открито, да гледате спектакъл в театъра, да празнувате рождения ден на детето си на едно от пригодените за това пространства, да се наслаждавете на лебедите в езерото, да обядвате или вечеряте в заведението на парка, да разглеждате фонтаните и статуите.

VillaPamVatre2
Прелестта е в огромни количества и се сипе през всички сезони. Паркът сменя цветовете си от различни тоналности на зелено до цикламено и златисто жълто и кафяво.
Въпреки че в парка може да се влезе от няколко места, главният вход е откъм Via di Porta San Pancrazio (Виа ди Порта Сан Панкрацио). Той се намира на върха на хълма Джаниколо (Gianicolo) , близо до площад „Гарибалди“ (Piazza Garibaldi).
Входове има и откъм Via Aurelia Antica, Via Leone XIII, Via della Nocetta, Via Vitellia.

v1
През 1630 г. Панфило Памфили купува лозе и свързаното с него casino, или малка сграда. Когато през 1644 г. Джовани Батиста Памфили става папа с името Инoкентий III, към собствеността на фамилията се прибавят и нови части. Автори на вилата, наподобяваща малък дворец, са Алесандро Алгарди и художникът Джовани Франческо Грималди.

pam44
По същото време се изгражда и т.нар. Казино дел Бел Респиро (Casino del Bel Respiro), което е замислено като място за излагане отвън и във вътрешната му част на антични скулптури. Всяка от тях се намира в собствено архитектурно пространство.

v2
През 1849 г. „Вила Памфили“ става и театър на кървави битки за защитата на Римската република от частите на Наполеон III.
През 1960 г.паркът се пресича по средата от изградения в чест на Олимпиадата в Рим Олимпийски път. Паркът става собственост на римското кметство, което го отваря за публика през 1971 г.

pam2121
Най-красивата сграда в парка е тази на Casino del Bel Respiro, наричана и сградата на статуите. Бароковата сграда, в която изобилстват статуи, блести и с т.нар. си Тайни градини (Giardini segreti).
Пред нея се намират и два красиви фонтана, а продължавайки надолу, от лявата страна може да се види капелата „Дориа Памфили“.

Paraklis

v4

 

v6

 

v5