Archivi tag: италия

ГРАДИНИТЕ НА РАВЕЛО

ra1Равело е перлата на Амалфийското крайбрежие

Да отидете на Амалфийското крайбрежие и да не видите Равело, е все едно да дойдете в Рим и да не видите Ватикана.

След като посетите Позитано, Соренто и Амалфи, ето че идва ред и на Равело, който се намира в най-южния край на прочутото с красотата си крайбрежие.ra6

За разлика от другите средиземноморски бижута обаче Равело не се намира на морето, а е провесен на своеобразна тераса над него. Гледано от балконите на Равело, синьото море отдолу е и прелестно, и страховито заради вертикалния склон от 350 м., който се спуска под краката ви.ra2

Равело омагьосва всеки, който го види. Навремето прави това и с известни хора на изкуството, които попадат в плен на красотата му – Вагнер, Тосканини, Бърнстейн, Търнър, Миро, Вирджиния Улф. Неслучайно и до днес всяко лято  в градините на Равело се провеждат серия от симфонични концерти в рамките на Ravello Festival.ra7

Как се стига до Равело

За да отидете в Равело, който не е на морето, е необходимо да се отклоните от държавното шосе SS 163 между Амалфи и Минори и да се изкачите няколко километра.

До Равело може да се стигне и с автобус от Амалфи.ra8

Историята

Предполага се, че първите заселници са древни римляни, избягали от варварските нашествия. Според историците в Равело  през IX в. се заселват и знатни фамилии от Амалфи, разбунтували се срещу местния дож.ra11

Равело процъфтява благодарение на дейността си, свързана с тъкане на вълна. През XI в. се опитва да се откъсне от властта и влиянието на Амалфийската република, към която се числи и номинира собствен граф.ra10

Упадъкът му започва след завладяването на норманите. През 1200 г. в него живеят близо 36 000 жители, които обаче с течение на вековете намаляват все повече.

Това обаче не поразява по никакъв начин красотата и блясъка му, даже напротив. Равело става притегателен център за интелектуалци и ценители на естетиката.

В Равело се влюбват и Грета Гарбо, Уинстън Чърчил и Ричард Вагнер.

Какво да видим в Равелоra9

Ил Дуомо (Il Duomo) доминира площада на града, на който през XI в. се намира и седалището на местното епископство.

Диамантът в короната на Равело безспорно е Вила Руфоло с градините си.ra4

Кулата, която се вижда и откъм площада на града, навремето служела на Вила Руфоло като наблюдателница.

Прелестната вила е издигната през XIII в.от разполагащата с много власт по онова време фамилия Руфоло. Във вилата се преплитат няколко стила, чувства се нещо и от арабската архитектура.ra3

Вилата е разположена на три нива. Кулминацията на красотата си достига най-вече в градините си, разположени върху терасите, надвиснали над морето. Всяко лято на тях се провежда Вагнеровият фестивал.r2

Вагнер гостува във вилата през 1880 г., докато композира “Парсифал”. Той остава дълбоко поразен от красотата, която се открива пред очите му.

Вила Чимбронеr1

Това е друга вила, в която ще се влюбите веднага заради изключителния природен пейзаж. r3Лорд Уилям Бекет купува през 1904 г. терена, на който по онова време се издига древна вила в окаяно сътояние и я превръща във фантастично място. В него са омесени различни стилове и епохи. Древни останки се смесват с редки ботанически видове, с красиви статуи и фонтани, образувайки чаровен микс.ra5

Алеите, които пресичат парка на вилата, отвеждат до Терасата на безкрайността, Terrazza dell’infinito, откъдето гледката е умопомрачително красива.

Виж още

Лимоните на Амалфи

Градината на Нинфа

Градините на Вила д’Есте

КАСТЕЛ ГАНДОЛФО И ПАПСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ-II

ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано

 

 

ПЛОЩАДЪТ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

camp4

Площадът на Капитолийския хълм в Рим е проектиран от Микеланджело

Няма начин да не останете поразени от красотата на сградите и статуите, доминиращи Капитолийския хълм в Рим, където е седалището на кметството.

Възхита предизвиква обаче и площадът, в чийто център е статуята на Марк Аврелий, възседнал кон.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация.

Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти.

camp2

През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм.

Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози.

Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса).

По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.

camp3

Микеланджело премахнал предишната настилка от чакъл и предвидил павирането на площада. Проектирал наново и дизайна на Палацо дей Консерватори, за да бъде в хармония с Палацо Сенаторио, към който прибавил двойно стълбище. То трябвало да служи за  новия вход, обърнат вече не към Римския Форум, а към площада.

Микеланджело проектирал и широкото стълбище, водещо към подножието. Статуята от позлатен бронз на Марк Аврелий на кон също била поставена в центъра на площада от Микеланджело. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск.

Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където беше поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие.

Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър.

mik

 

Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио.

В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata, което води към подножието на хълма, е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер.

camp1

Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия.

camp5

ВИЖ ОЩЕ

Прелестта на Пиаца Навона

Президентският дворец “Куиринале”

От купола на “Сан Пиетро”

 

ТРАСТЕВЕРЕ, ЖИВОПИСНИЯТ КВАРТАЛ

tras2Ако идвате за пръв път в Рим, със сигурност кварталът “Трастевере”, на две крачки от центъра, трябва да бъде част от маршрута ви.

Trans Tiberim, или през Тибър,  откъдето произлиза името “Трастевере”,  е една от най-живописните зони, която изглежда като излязла от италиански филм. В действителност това е точно така – “Трастевере” е мястото, в което са снимали филми от Бернардо Бертолучи до Нани Морети.

tras10

Сигурно няма по-интернационален квартал в Рим от “Трастевере”. Той е най-предпочитаният за разходки и вечери и от туристите, и от онези чужденци, които избират да живеят в Рим за пръв път.

Като място за живеене обаче едва ли бихте издържали в квартала повече от година, колкото и да са чаровни къщите, улиците и площадите му.  Постоянната глъчка и потокът от веселящи се тълпи тук е ежедневие, така че да спиш спокойно е невъзможна мисия.

tras3

“Трастевере”  е един от най-старите, а в миналото – и един от най-бедните квартали на Рим. Тук е живеело простолюдието. Тук все още е възможно да видите много от едновремешните занаятчийски работилници и дюкяни, а между много от кооперациите- опънатото шарено пране на обитателите.

tras9Да, всичко изглежда както в едновремешния народен  квартал. Но не се заблуждавайте – днес това е една от най-скъпите зони в Рим. Изглеждащите стари и с олющени стени къщи отвътре са идеално реставрирани. Наемите им не са за всички джобове.

tras6

Разхождайки се и денем, и нощем, когато тук тупти от живот,  може да се опиете от колорит и красота буквално на всеки ъгъл. Ако искате да се веселите в кръчма или в бар пред чаша бира или вино, изборът е извънредно труден заради морето от заведения. Ако искате типична римска кухня – да, пак сте избрали правилния квартал, за да я опитате.

tras8

За да направите това по най-добрия начин обаче просто избегнете ресторантите с карирани покривки на най-оживените улички и площадчета, които фигурират във всички пътеводители.

Разходете се по на пръв поглед пусти и тесни улички – там ще откриете много ресторантчета, в които ще ви нагостят като римляни, а не като туристи. Изберете си от менюто нещо от типичната римска кухня – спагети качо е пепе, букатини ал’аматричана, ригатони кон ла паята, спагети ала карбонара, пенне ал’арабята. Разбира се, виното също трябва да бъде от Лацио – Фраскати, Албано, Велетри…

tras13

А какво да видите в квартала? Обходете го надлъж, нашир и на зиг-заг, разхождайки се без посока и без план.

Чаровни са площад “Санта Мария ин Трастевере” и базиликата “Санта Мария”, която е едно от средновековните бижута на Рим.  В центъра на площада пък се намира най-старият фонтан на Рим.

tras1Прекрасна е и Пиаца Трилуса – тук нощем е пълно и с римляни, и с туристи. Отсреща се намира и най-обичаният от киноманите мост – Понте Систо, от който се открива спираща дъха гледка.

tras12

Красиви в “Трастевере” са и Виколо дел Чинкуе, Виа дела Скала, Виколо дел Моро, Виколо дел Болоня – навсякъде се чувства ароматът на квартала.

 

tras11

 

 

 

tras7

ГРАДЪТ НА МЕДИЧИТЕ – I

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело

9 НЕПОЗНАТИ ФАКТА ЗА МАТЕРА

Пещерните жилища на Матера са под протекцията на ЮНЕСКО от 1993 г.

Матера е едно от най-античните селища в света. В нея природата и човекът моделират скали и територия от праисторически времена, издълбавайки в скалите пещери, които след това се превръщат в подслони, обори, кошари, маслобойни, домове, цистерни, църкви.

С изкопания материал след това се строят сгради на стъпаловидни нива и се свързват със стълбища.

Те минават над пещерите, създава се и система за събиране на дъждовната вода. Така се раждат двата пещерни квартала – Кавеозо ,на юг, и Баризано, на север. Заедно с централния квартал Чивита те заемат 36 хектара.

В тази пещерна реалност хората живеят до 1952 г. Тогава със специален закон правителството изнася 15 000 обитатели на пещерните жилища «саси» и ги пренася в нови квартали.

През 1986 г. с нов закон се започва тоталното реструктуриране на старите квартали. Раждат се уникални музеи, галерии, хотели, ресторанти. През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Саси ди Матера, Пещерните жилища на Матера, за световно културно наследство.

1.Матера не е град за селфи туристи, а за хора със задълбочени интереси в историята и културата.

До Матера не се прескача набързо, колкото да се щракне снимка и след това да се продължи към друга дестинация.

Това е така, защото идването до града е сложно и дълго, ако пътувате с кола, влак или автобус от който и да е град на Италия (от Рим например са близо 6 часа).

Затова тук пристигат наистина заинтересовани от Матера хора. Из града няма да видите тълпи от нискотарифни туристи.

Придвижването до Матера от София е много по-кратко – един час със самолет до летището на Бари, и един час с кола под наем до Матера, която е на 60 км.
2.Матера е най-сигурният град в Италия.

Тук престъпността е най-ниска, затова открай време Матера е в дъното на класацията по брой престъпления от общ характер, която се оглавява от Милано, Болоня, Римини, Торино и Рим.

Как се обяснява съществуването на подобен остров на спокойствието в Юга, пропит от мафия?

Някои казват, че е заради незаинтересоваността й от бедните градове, други пък твърдят, че престъпността е правопропорционална на масовия туризъм в тях.
3.Матера е един от най-бедните градове в Италия.

Средният БВП на глава от населението е 13 000 евро (в Милано например е 37 000 евро).

Въпреки това не виждате бедност из Матера – няма клошари, просяци или шляещи се имигранти, навсякъде е чисто, а сградите изглеждат като току-що реставрирани. Центърът е пълен със скъпи бутици.

Заведенията са изненадващо приятни, тъй като комбинират нови тенденции с исторически дадености. Перфектно реновирани каменни жилища са красиви места за музика и аперитиви.
4.Матера е сред общините с най-голяма повърхност в Италия.

Звучи парадоксално, но със своите 392 кв.км.територия Матера може да побере в периметъра си Торино и Милано.

Въпреки че има малко над 60 000 жители, улиците на града са оживени всеки ден от седмицата.

В историческия център, разположен вертикално, разстоянията се мерят не в километри, а в стъпала.

Ако попитате местен колко е разстоянието от едно място до друго, той може да ви отговори, че е 40 или 140 стъпала.
5.Матера е град на бавния туризъм, при който се харчат повече пари.

Тук е пълно с малки и изискани структури за богати туристи.

Катерейки се из града, се натъквате на пет и четиризвездни хотелчета, както и на много спа центрове, издълбани в пещерните жилища.

В идеално реставрирани масерии (местните ферми) отпреди няколко века двойната стая може да струва 600 евро на вечер, но предлага уникален лукс.

За периода 2010 -2017 г. броят нощувки в Матера е скочил със 176%, което е рекорд в Италия.

През последните 7 г.броят туристи е нарастнал със 152%.
6.Как да стигнем до Матера?
Матера не е свързана с Националните италиански железници, а Базиликата е единствената италианска област без летище. До края на 2018 г. трябваше да бъде готова гарата на Апуло-луканските железници.

Удвоява се и регионалната жп линия от Бари до Матера, чрез която разстоянието между двата града ще се взема за 58 мин.
От София до Матера може да се стигне със самолет София-Бари. След това с автобус, регионален влак или кола под наем до Матера (60 км).
От италианските градове – със самолет или влак до Бари, а оттам с регионалните жп линии, автобус или кола под наем до Матера.

С кола от северните градове – по магистралата А1 или А30 до Потенца, а след това – по държавния път Базентана.
7.Къде да отседнем?
В Матера хотелите не са много, но има 386 структури от типа „Bed and Breakfast” и 325 ваканционни къщи и апартаменти.

Има цени за всички джобове – общото при всички тях е високото качество на предлаганите услуги.

Заради архитектониката на града много от туристическите структури са в исторически сгради или пещери.
8.Как да видим Матера през 2019?
На 19.1.2019 е официалното откриване на годината, в която Матера ще бъде европейска столица на културата заедно с Пловдив.

На тази дата 2019 музиканти от Европа ще огласят италианската община.

Те ще бъдат част от 27 групи от ЕС и на 27 от област Базиликата. Стартът на всеки посетител ще бъде от Кава дел Соле, Скалната кариера на слънцето, която се намира на няколко км от града.

Там ще има сцени на открито и закрито, където ще се провеждат всички спектакли- всеки е предназначен за максимум 500 души. Оттам ще тръгват и автобуси, които ще извозват до сърцето на Матера.
„Матера 2019” няма да остави след себе си нови инфраструктури и сгради, както стана при предишни културни столици.

Тя ще ви даде единствено емоции и възможността да създавате култура „с ръцете си”.

Идеята на фондация „Матера-Базиликата 2019”, чийто директор е Паоло Вери, е да не бъдете зрител, а участник във всичко, което ще се случи в града.

Ако решите да посетите Матера през 2019, ще го направите, не за да се възхитите от красотата на Матера, а за да създадете и вие нещо в нея.

Веднъж пристигнали в града, няма да бъдете туристи, а ще станете временни граждани на общината.

Това ще стане с помощтта на временен паспорт от 19 евро. Той ви дава право да участвате в 5 събития дневно и задължението да оставите предмет, свързан с култура – например книга.

Ако не носите, ще трябва да я купите и да я подарите на града.
Над 300 събития са програмирани в рамките на 48 седмици. Всички спектакли и културни събития се въртят около пет теми – „Корени и пътища”, „Непрекъснатост и скъсване”, “Минало бъдеще», „Утопии и антиутопии”, „Размисли и връзки”. „Матера 2019” разполага за всичко това с бюджет от 48 млн.евро.
9.Какво е посланието на „Матера 2019”?
Един южен италиански град преобръща наопаки парадигмата на примирението и на вечно оплакващия се Юг. Отправя предизвикателство към бъдещето чрез младите и чрез културата като фактор за развитие. 2019 г.не е крайна цел, а начална точка за Матера.

ВИЖ ОЩЕ

Тратория, остерия или ресторант?

Сан Джиминяно – средновековният Манхатън

Всичко за гондолиерите на Венеция

10 неща за италианците

Прочида – слънчевият остров

 

 

 

 

ЧЕРКВИТЕ СА НОВИТЕ МУЗЕИ

Ето как можем да се наслаждаваме на шедьоври, когато музеите са затворени

Изкуство? История? Археология? В Италия не е необходимо да гледате документални филми или клипове в интернет, за да се насладите на шедьоври, когато музеите и галериите са затворени заради епидемията.

Достатъчно е да излезете навън и да се разходите из някои църкви, за да напълните очи и душа с красота.
Това е така, защото векове наред Църквата, наред с най-богатите знатни фамилии, е била най-големият спонсор на изкуството.

Гениите на Ренесанса, но не само, са развихряли фантазия и талант, за да красят с шедьоврите си религиозните храмове. Днес всички могат да им се насладят, за разлика от музеите и галериите, които са заключени.
Като оставим настрана световноизвестните с шедьоври на Микеланджело, Караваджо и Рафаело църкви, ето с какво изненадват други храмове в Рим, които са по-малко познати за масовия турист.
– „Санта Праседе”, в чийто манастир са живели светите братя Кирил и Методий при римския си престой, е истинска съкровищница на историята и културата.

Влизайки в нея, се оказвате в своеобразна художествена галерия. И всичко това – на стотина метри от базиликата „Санта Мария Маджоре”.
„Санта Праседе” е с древен произход и това, което виждаме сега, е възстановената от папа Паскал базилика върху античен храм от V век.

Той пък бил свързан с историята на сенатора Пуденте, който се смята за първият човек, приел християнството от апостол Павел. С Пуденте направили това и дъщерите му Пуденциана и Праседе.

Пуденте притежавал вила – нейните останки се намират на 9 метра под базиликата. В нея укривал преследваните християни, а според мнозина – и самия апостол Павел. Именно на това място е изграден храм за покръстване на новите християни.

По-късно Праседе използвала богатството на семейството си, за да изгради храм отгоре, в който укривала телата на преследвани и убити християни.

През 817 г.папа Паскал изгражда нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Още влизайки в храма, човек остава поразен от мозайките, покриващи стените. По цветове, символика и разнообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие.

Прелестна е капелата на Свети Зенон, изградена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена „Градината на Рая”. Тя е рядък пример за римска капела от IX век, покрита изцяло с мозайки във византийски стил.
В друга капела пък е изложена изключително важна реликва – 63-сантиметрова колона, на която се смята, че е бичуван Исус Христос.

Тя е донесена от Йерусалим през 1223 г. от кардинал Джовани Колона.
В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се смята за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
– „Сан Марчело ал Корсо” се намира на централната Виа дел Корсо в Рим, но едва ли разхождащият се из най-известните базилики турист би прекрачил прага й, ако не знае какво има зад него.
Тук се намира античното и смятано за чудотворно дървено разпятие от XV век. Чудесата, които му приписват, са цяла серия.

Тя започва през нощта на 23 май 1519 г., когато пожар срива църквата до основи. На сутринта, когато стотици римляни се притичват пред нея и плачат отчаяни, всички остават поразени, когато виждат как дървеното разпятие стърчи непокътнато сред отломките на главния олтар.

Изумените от случилото се вярващи започват да се събират всяка вечер до него, за да се молят. С течение на времето се създава и Компанията на Светото разпятие. На 8 октомври 1519 г.папа Лъв X заповядва възстановяването на разрушената църква. Три години след пожара Рим е поразен от епидемия, станала известна като Голямата чума.

Хората се чудят какво да правят и се отнасят до Светото разпятие на „Сан Марчело”. Разнасят го на процесия из улиците на Рим, противопоставяйки се на забраната на властите за струпване на хора, с цел да не се разнася заразата. Процесията продължава 16 дни, като крайната цел е базиликата „Свети Петър”.

Всеки квартал, през който минавало разпятието, се опитвал да го задържи за по-дълго, защото чумата спирала. Когато разпятието се върнало в „Сан Марчело”, заразата била спряна напълно.

От 1600 г. процесията с разнасянето на разпятието до Ватикана става традиция по време на Светата година. На 12 март 2000 г.папа Йоан Павел II отбеляза Деня на прошката, с която от името на цялата Църква поиска публично опрощение за вината и прегрешенията й от миналото. По този повод папата прегърна чудотворното разпятие, изложено в „Свети Петър”.
Милиони по света още помнят незабравимите телевизионни кадри от 27 март 2020 г., или в кулминацията на пандемията от коронавирус. Тогава папа Франциск се моли сам на дъжда пред чудотворното разпятие на площад „Свети Петър”.
– „Сант Иняцио ди Лойола”, която се намира на централния римски площад „Сант Иняцио”, е култово място за всички любители на изкуството с оптически измами.

В бароковата църква на йезуитите (Свети Игнаций Лойола е основател на Йезуитския орден през 1534 г.) смайват геометриите и илюзиите, сътворени в гигантските фрески на Андреа Поцо.

Той се смята за царят на оптическите илюзии. Достатъчно е да застанете в кръга, очертан в мраморния под, и да погледнете нагоре към свода.

Изглежда така, сякаш реализираната през 1600 г фреска от йезуита Поцо „продънва” тавана и го прави двойно по-вдлъбнат.

Това е заради изключителната оптическа измама, създаваща илюзията за триизмерен таван.

На гигантската фреска е изобразено ”Величието на Свети Игнаций”. Всичко това може да се наблюдава и с помощта на огромното наклонено огледало за обратно виждане, поставено на пода.

Малко по-навътре в църквата ви очаква и друга оптическа измама – става въпрос за изобразен чрез перспектива купол, който иначе не съществува.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Древноримските поети

 

ДЖЕЛАТО ИЛИ АЙСКРИЙМ?

Не бъркайте джелато с айскрийм
Само профанът в сладоледената сфера може да смеси двете понятия.

Да, става въпрос за две различни неща, разликите между които са като тези между топка за голф и футболна топка.

С първата не можете да ритате на терена.
Италианското джелато е занаятчийски продукт, за който се използват единствено свежи продукти. За направата му са необходими само прясно мляко, пресни яйца и прясна сметана.

Фазата на „интегрирането“ на въздуха при този тип сладолед е доста бавна и той достига 25-40% от сместа. За получаването на качествен продукт се използват понякога и натурални добавки като например брашно от семената на цератония (рожкови дървета), което е естествен сгъстител.

Джелатото не се консервира за дълго време, то се продава на дребно и се консумира бързо, така че не се нуждае от консерванти.
Айскриймът пък съдържа мляко на прах, растителни масла и най-различни добавки, оцветители, ароми и т.н. Обикновено той е по-мек и обемен, защото съдържа повече въздух – той достига и 100%.

Така се създава нещо като термична възглавница за сладоледа, тъй като така той се топи много по-бавно. На практика 1000 мл индустриален сладолед могат да тежат и само 500 г.

Много често айскриймът трябва да издържи и месеци в хладилни камери – затова в него се използват консерванти. Различен е и начинът на охлаждане от този на джелатото.
Знае се, че през 1870 г. в Съединените щати произхождащият от Генуа Джовани Бозио, базирайки се на джелатото, започва производството му в индустриални количества и поставя по този начин началото на айскрийма.

Как да различим прясно джелато от замразен сладолед, който ви предлагат за такъв?
Първият начин е визуално – видите ли планина сладолед да се извисява над съдовете за него в сладоледчийницата, значи нещо не е наред. При всички случаи става въпрос за замразен сладолед с хидрогенирани растителни мазнини, които издържат на високи температури.

Истинското джелато, което се прави само от пресни продукти и без никакви консерванти, се топи, ако е извън линията за охлаждане на стоманения съд.
Ако видите ярки цветове сладолед, бягайте.

При всички случаи те са подсилени с колоранти. Италианското джелато има естествени цветове – при фруктовите вкусове например плодът се окислява при преработката и затова цветовете изглеждат като угаснали при ниските температури.
Истинското джелато не е много студено. Само замразеният сладолед е леден. Италианското джелато е гъсто и кремообразно – ако е твърде „леко”, значи се е пестило от млякото и сметаната в него.

Истинското джелато е без никакви кристали и гладко като крем. Лешниковият трябва да мирише на лешник, шамфъстъкът на шамфъстък. Ако това не е така, значи е направен от „база”, по подобие на супата от кубчета бульон.

След истинско джелато не трябва да чувствате жажда. В противен случай сте яли сладолед с хидрогенирани мазнини.

ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА СТРАННИТЕ ВКУСОВЕ
Ако държите да опитате от възможно най-странните вкусове сладолед, които човек може да си представи, елате в Италия.

Тук е възможно да вкусите от сладолед с вкус на хляб до такъв с вкус на песто дженовезе или на тосканска сланинка Лардо ди Колоната.
Ако нямате проблеми със стомаха, нищо не ви пречи да пробвате т.нар. гастрономски сладолед, който предлагат вече много магазини на Ботуша.

Той става за мезе и може да се сервира по различни начини. Доста популярен е и сладолед с японската подправка wasabi.

Има и такъв с вкус на пенливото вино просеко, на зряло сирене пармезан, на шунка Сан Даниеле, на шамфъстък и колбаса мортадела.

ВИЖ ОЩЕ

Сицилианските сладкиши

В Рим за 3 дни

Барокът на пиаца Навона