Archivi tag: италия

ОСТРОВ ФАВИНЯНА – ПРЕЛЕСТ ДО СИЦИЛИЯ

Фавиняна е част от Егадския архипелаг до Сицилия

Няма смисъл да ходите до Малдивите. Остров Фавиняна е с цветове, които ви заслепяват с яркост и  красота и е само на един час полет от Рим.

На всичкото отгоре Трапани, най-близкият сицилиански град, е свързан с останалите летища на Ботуша чрез нискотарифни полети. Пътуването до него може да ви струва и 30-40 евро в едната посока.

Фавиняна е главният от Егадските острови, на запад от Сицилия. Дългият 9 и широкият 4 км.остров е с формата на пеперуда, която по средата е разделена от планинското възвишение Санта Катерина.

Ако обичате морето, морската фауна, зеленината, цветята, е, значи сте улучили точното място. Избегнете август, когато е пълно с туристи. През останалото време на годината може да се насладите с пълни шепи на прелестите на острова.

Дори май и септември  са подходящи за събиране на тен и за къпане в прозрачните води – тогава може да попаднете на изключително изгодни оферти за хотели. Фавиняна може да се види и през студените сезони – природните му хубости са толкова много, че дори и през зимата и есента може да им се насладите подобаващо. Кухнята, в която изобилстват рибните ястия, е превъзходна.

Как се стига

Основен пункт на пристигане на туристите е летището на Трапани. Друг вариант е това на Палермо, но то е по-далече. Оттам се взема автобус до пристанището на Трапани, след което се качвате на ферибот – има на всеки час.

Най-добрият начин на придвижване на самия остров Фавиняна е велосипедът. На всяка крачка има магазини и офиси, които предлагат велосипеди под наем по 5 евро за цял ден.

Ако пребивавате на Фавиняна през лятото и искате да обиколите острова с лодка или моторница, ще видите, че такива се наемат на пристанището. Най-изгодно е, ако се включите в група от 10-15 души. Много от собствениците предлагат и обед на борда.

За хотел, къмпинг или стаи под наем може да видите сайтовете на egadivacanze  и campingegad.В центъра на Фавиняна е пълно с ресторанти и заведения за хранене. Разбира се, задължително е да се опита от специалитетите с риба тон. Допреди години на Фавиняна се ловеше през всеки май риба тон.

До морето може да се стигне в много пунктове от острова. Обикаляйки с велосипеда си, може да спрете на един от платените плажове или пък на някой от свободните плажове, които са указани с табели из острова.Безпорно най-красивото крайбрежие на острова е това на Cala Rossa. Кристално чистите води, синият им цвят, който варира от небесен до тюрказен, са неповторима гледка.Другата прелест на Фавиняна е Cala Azzurra. Дъното на морето до брега е покрито с пясък и е плитко, но само малка част от брега е с пясък, останалата е скалиста.

Друг известен плаж е Cala Rotonda. Това е скалистият плаж, който е прочут като раят за любителите на гмурканията. Изключително диво и очарователно местенце.

Ако предпочитате комфорт на плажа, тогава изберете Lido Burrone. На плажа, който съчетава пясъчна със скалиста зона, може да се наемат легла и чадъри, има и бар-ресторант.

По време на престоя си на Фавиняна не може да не видите и едновремешната инсталация за лов и преработка на риба тон La Tonnara Florio.

Бившата фабрика е разположена на две крачки от пристанището. Днес е едно от най-предпочитаните места за организиране на сватбени церемонии или други събития.

ВИЖ ОЩЕ

Остров Сан Пиетро 

Еолийските острови

Егадските острови

КАСТИЛЬОНЕ ДЕЛА ПЕСКАЯ

c3Къде на море в Тоскана? Кастильоне дела Пеская (Castiglione della Pescaia) е перфектното място

Кастильоне дела Пеская е идеалното място в Тоскана, където може да загребете с пълни шепи чисто синьо море, бели плажове, гори от пинии, средновековни кварталчета, прекрасна кухня и вино. c10Това е крайбрежието, от което трябва задължително да вкусите, ако вече сте се наситили на културната си програма във Флоренция и Сиена.c7

За много българи името на тази община в Централна Италия сигурно е непознато. За италианските ценители на качествената ваканция на море обаче то е в топа на предпочитанията. Неслучайно в Кастильоне имат вили едни от най-богатите жители на Тоскана и на съседен Лацио.c1

Всяко лято го избират за почивката си на море и много известни личности от италианската политика и шоубизнес.c4

Кастильоне дела Пеская се намира на няколко километра северно от град Гросето и на около 200 км.северно от Рим. На практика то е част от известната с красивата си природа зона Маремма (Maremma).c8

Още приближавайки Кастильоне, се потапяте в зелен оазис от средиземноморски пинии.c22

Ароматните горички стигат до самите плажове, обгърнати с дюни. На фона на всичко това грее тюркоазено синьото море.c21

Погледната от високата част на градчето, където се извисява замъкът на Алфонсо д’Арагона, панорамата спира дъха.c13

Букетът от искрящите цветове на морето, пясъка, къщите и яхтите в пристанището са истинска наслада за окото.c11В Кастильоне има плажове за всеки вкус и джоб – тук може да намерите такива с най-модерните услуги и структури, но също и диви плажове, на които за сянката и хладината може да разчитате на зелените пинии, в случай че нямате чадър. c12Вече няколко години наред плажовете и морето на Кастильоне дела Пеская са сред най-чистите в Италия, според класацията на Лигата за опазване на околната среда.c14

Кастильоне предлага и хотелски структури по мярка – тук са едни от най-реномираните хотели в Тоскана, но е пълно и с къмпинги, снабдени с всякакви удобства.  c17Мнозина от курортистите предпочитат да се придвижват с велосипеди – алеи за велосипедисти има почти навсякъде из общината.c6

Вечер пък може да се катерите из улиците на морския средновековен квартал – ресторанти, заведения, барове предлагат всякакъв вид кухня. Подобно на Кастильоне, в който зелената природа и морето се прегръщат, и кухнята му е като микс от морски и планински специалитети.c5

Опитайте рибните ястия, но не забравяйте да вкусите и от типичните специалитети на тосканската зона Маремма, сред които преобладават гозбите с глиганско месо и пастата с рагу от глиган.c15

Близо до Кастильоне се намират едни от най-известните терми в Италия – тези на Сатурния.

За любителите на културата и историята на етруските също има развлечение – достатъчно е да пропътувате 15-ина километра, за да видите бившето етруско селище Ветулония, където има и етруски некропол.c9

В никакъв случай не пропускайте обаче и Пунта Ала. На разположения на няколко километра северно от Кастильоне нос се намират едни от най-луксозните хотели и вили на италианската буржоазия от Тоскана и Лацио. Туристическото пристанище на Пунта Ала пращи от прелестни яхти. Отпивайки коктейл или хапвайки риба в някое от луксозните заведения на фона на яхтите, животът със сигурност ще ви се стори прекрасен.c19

Много често тази зона на тосканското крайбрежие се оглася от немски, швейцарски и шведски туристи. За разлика от тях, руските туристи предпочитат разположените на север Форте дей Марми и Виареджо, които гъмжат от представители на шоубизнеса, търсещи светлината на прожекторите.c20

ВИЖ ОЩЕ

Белите градове на Пулия

Заливът Барати – тосканските Кариби

Зеленият остров Елба

ДЕСЕТ НЕПОЗНАТИ ФАКТА ЗА КОЛИЗЕЯ

Ето десет неща, които сигурно не знаете за Древния Рим и за Колизея

Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история.

Това е така, защото толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешната оригинална повърхност, по която ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу.

И в случая съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
1. Под Рим има подземен свят от сгради, фонтани и катакомби
Много често под виждащото се върху повърхността се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери.

Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на един император, се е събаряло.

Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането от коритото на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради.

Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Затова и много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар.фосори, или работниците, специализирани в копаене на катакомби.

Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите, и по техните стени били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на Свети Себастиан, до древния път  Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под повърхността на земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г.сл.Хр,и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – именно от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.

2. Колизеят е амфитеатър на династията на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от династията на Флавиите. Името Colosseo, Колизей, идва от Средновековието.

Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм – на латински collis, където навремето имало храм на Изиде, оттук – Collis Isei.
3. Колизеят бил покрит с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни Колизеят бил покрит с 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат.

На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор сядали сенаторите и весталките, над тях рицарите.

Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
4. Първият асансьор бил изграден в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система била тази в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор.

В подземието имало коридори, в които били наредени всички предмети за сценографията – чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите.

Благодарение на тази система от изкачващи устройства и асансьори се позволявало на сценография, гладиатори и животни да изскочат изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
5. Източник на строителен материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим.

Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра е бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради.

Красивият Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство, и който е бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея.

Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini, или това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради.

Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден Колизеят.

На всичкото отгоре той станал и жертва на незаконното строителство – във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.

И земетресенията не го пощадили. През 851 г.земетресение повалило два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
6. Колизеят като басейн
Освен за всичко останало, Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения.

Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
7. Амфитеатърът като място за жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава, и даже бил смятан за една от седемте порти на Ада, тъй като в него са загинали хиляди хора.

Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
8. Използвали го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си.

Вещиците и магьосниците също не го пощадили – през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
9. Ботаническа градина
Колизеят си бил специфична ботаническа градина – в един момент из неговите „джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
10. Снимачна площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм „Гладиаторът” на Ридли Скот обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и римския амфитеатър Ел Джем в Тунис.

 

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим в Рим за 3 дни

Пазарите на Траян

Монтериджони – тосканското село крепост

 

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ЛЕКАРИ

И в Древния Рим имало джипита

Как се лекували древните римляни? Как било организирано здравеопазването в Империята преди 2 хилядолетия?
Оказва се, че общопрактикуващият лекар от рода на джипито съвсем не е модерна измислица. С подобен вид лечители разполагали и в Древния Рим – през 142 г.сл.Хр.император Антонин Пий, осиновеният син на Адриан, поставил началото на т.нар. architecter, или общински лекари.

Те практикували в града и лекували населението безплатно. Частните лекари, известни като medicus, пък лекували срещу заплащане.
Всички римляни в Империята – от Изток на Запад, имали правото да ходят на джипи. От неговите услуги не можели да се възползват обаче нито робите, нито чужденците. Древноримското джипи поставял диагнози, предписвал билки и треви, оперирал с хирургически инструменти, лекувал зъби. По онова време вирусите били непознато явление. Въпреки че не стерилизирали, лекарите поддържали основна хигиена и държали превързочните си материали в специални сандъчета. Железните инструменти пък били смазвани със зехтин.
Въпреки всичко това за медицинските нужди вкъщи на древните римляни се грижели най-вече жените. Те били нещо като домашни лекари, които лекували близките си с компреси, извари, билки.

В домовете си много римляни държали дървени сандъчета или теракотени вази с всичко необходимо за «бърза помощ» . В древноримските фамилии се използвали широко и терапиите с вино, зехтин и вълна.

От всички средства за лекуване обаче като най-добро било известно зелето, както пише и Марк Порций Катон. То се ползвало заради различните му терапевтични ефекти, вкл. и против простуди. Дори урината на ялия зеле човек била използвана като лекарство.
Много популярни били и гръцките лекари – Юлий Цезар и Октавиан Август дори им дали правото на почетно гражданство в Древния Рим. Аристократите обаче ги смятали за занаятчии – много от гръцките лечители били държани в римските домове като персонални лекари.
В Древния Рим не съществувала «Академия» за лекари. Всеки можел да се обяви за такъв и без никаква практика и теория зад гърба си да си отвори «амбулатория». Мнозина трупали опит на гърба на пациентите си.

Не били редки случаите обаче, когато подобни знахари били съдени за невежество.
Днешният частен лекарски кабинет също има предшественик в Древния Рим – медицинската taberna.

Тя наподобявала работилниците на другите занаятчии, с тази разлика, че в нея имало и хирургически инструменти. В таберните били приемани и болните, които били подлагани на хирургически операции с анестезия.

За упойка се използвали опиум, беладона, буника (тревисто растение). Упоените пациенти били придържани с ръце от асистентите на хирурга, докато той «реже и гори», както пише Луций Аней Сенека, който ги сравнява с истински палачи, когато оперирали кости или пък си пъхали ръцете в червата.
Най-добрите и най-търсените лекари успявали да натрупат истинско богатство от възнагражденията, давани им от богатите пациенти.
В големите градове имало, макар и рядко, и лекари специалисти.

В периода след I в.сл.Хр. започнали да се обособяват няколко вида специалисти – хирурзи, очни лекари, УНГ-лекари. Особено разпространена специалност била тази на очния лекар. Що се отнася до гинекологията – там било царството на акушерките. Лекар мъж се намесвал само при нужда от силна ръка.
«Бърза помощ» също не липсвала – на практика амбулаториите на някои лекари директно на улиците служели като място за неотложна помощ в случаи на пътни или домашни инциденти.

На пострадалите били давани упойки, успокоителни, били спирани кръвоизливи или превързвани рани.
Робите били изключени от безплатната здравна система, за тях не се грижели и господарите им, които не плащали за частни лекари. Въпреки това съществували земеделски имения, където можело да бъдат изпращани и лекувани нискотарифно с билки, вместо да се залежават в богаташката къща domus.
Специална роля играели т.нар. военни лекари, или лекарите на войската. Те лекували раните и счупените кости на войните по време на битките.

Юлий Цезар поставил началото и на първите медицински школи – той бил първият, който водел с войската си лекари специалисти. Те били обучавани от етруски, гръцки, либийски, египетски и римски преподаватели.

Благодарение на тях се родили военните болници, в които били лекувани раните, получени при войните. В тях лекарите се учели не само на теория, а и на практика. Като се има предвид, че войните на Юлий Цезар траели с години, развитието на военните болници било изключително важно.

В противен случай той рискувал да остане само с осакатени и болни бойци.

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала Апия Антика

Трастевере, живописният римски квартал

Венеция low cost

 

АСКОЛИ ПИЧЕНО – ПЕРЛАТА НА МАРКЕ

7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

 

 

СЕРМОНЕТА – ПО СЛЕДИТЕ НА ТАМПЛИЕРИТЕ

serV0

Ето къде е било укреплението на Рицарите Тамплиери в Лацио

Сермонета (Sermoneta) е от онези места, в които човек се отпуска веднага с мисълта, че нищо друго в момента не го вълнува.
Селото ви обсебва тотално и се чудите къде да гледате по-напред – към лъкатушещите улици с павета, от които се откриват чудни гледки; към колоритните сгради, които омайват със средовековния си чар, или пък към мистериозния замък, който се извисява над главата ви.

serV1
До Сермонета се стига, пътувайки около час южно от Рим в посока Латина и пресичайки Понтинската долина (Pontina Pianura). След кратко лъкатушене по живописен път със завои, на който се редуват приказни природни панорами с кактуси, се изправяте пред табелата на Сермонета.
В този момент си давате сметка, че ви чакат прелестни мигове. Замъкът на селото, заобиколен от високи стени, както и цялата панорама от средновековни сгради сред декори от маслинени горички наоколо само подсилват убеждението, че красотата тук се лее на талази.
Сермонета се ражда като ранносредновековно село (borgo), за да приюти населението, бягащо от маларията в долината. Сермонета става феод на знатната фамилия Каетани (Caetani), която е една от най-известните в Лацио и до днес.

SerV2
Издигнатият през XI в.неин замък е идеално запазен. Неговите салони с чаровни фрески и обзавеждане са перфектната сценография за много филми, които са снимани тук.
Вълнуващо е и изкачването в него по стръмния пасаж от коридори, който не е за хора със слаби сърца и с проблеми с равновесието. Преодолявайки го обаче се стига до покрива, от който се откриват неустоими панорами.
Сермонета е пълна със забележителности, които могат да се разглеждат и половин ден.
Приятно е обаче и да се загубиш из тесните й улици, завършващи с панорамни тераси. Магазинчетата, в които продават занаятчийски продукти или пък храна и вино, също не трябва да се пропускат.

serV3
И околностите на Сермонета преливат и от чар, и от загадъчност.
На километър от селото се намира манастирчето на свети Франциск, до което е прилепено гробището. То обаче изниква на това място през XII в. първоначално като укрепление на Рицарите тамплиери (Templari). Те остават в него до 1312 г. След потискането на ордена им мястото става убежище за еремитите на Францисканския орден, които следват източноправославна интерпретация на доктрината на Свети Франциск и които се укриват по-късно в пещерата на Селваскура, в Басиано.
В последвалите векове на това място се редуват още няколко ордена, включително и Малтийският.
Мистериозният чар на Сермонета се дължи най-вече на факта, че в зоната на селото са запазени най-много следи от присъствието в Лацио на Тамплиерите, както и на цялостната им загадъчна доктрина.
Различни техни символи и знаци могат да се видят и днес по сгради, най-вече църкви.
Казват, че в подземието на абатството се намира дори прословутото съкровище на Тамплиерите, скрито тук в края на 1308 г., когато започват гоненията срещу тях във Франция.
С други думи, за запалените по разказите за Рицарите тамплиери мястото е повече от магическо.

serV4

НАЙ-ДЪЛГАТА ПАНЕЛКА

pan0Вижте най-дългия панелен блок в Италия и Европа  – той се простира на 1 км.

Съзерцавайки отдалече най-дългата жилищна сграда в Европа, кацнала върху хълма над улица “Портуенсе” в Рим, човек изпитва смесица от любопитство и учудване.

Изправяйки се обаче лице в лице с достигащия 1 км. дължина блок на 9 етажа, чувството е само едно – ужас.pan1

Ефектът, който предизвиква хоризонталният небостъргач от армиран бетон, е като удар ниско в стомаха дори за човек, обръгнал на отблъскващи панелни блокове като тези в софийските “Люлин” и “Дружба” например. Даже напротив, те могат да ви се сторят и като малки архитектурни бижута на фона на римския “Корвиале”.

Всъщност така се нарича колосът от бетон – той носи името на югозападното предградие, в което се намира.pan2

Мнозина от 8000-те обитатели на блока обаче го наричат гальовно Змията.

Казано образно – това е все едно да вкарате в една сграда населението на един български град от рода на Пирдоп или Крумовград.

Няма разумно обяснение как подобно бетонно чудовище може да се роди именно в града, в който са оставили навсякъде следите си в архитектурата гении като Микеланджело, Бернини и Боромини.pan3

Грозотията на най-дългата панелка в Европа обаче достига такива висоти, че си струва да се види отблизо точно така, както се прави и със забележителностите, изваяни от артистите на Ренесанса.

В действителност много екскурзоводи организират турове до “Корвиале”. Така туристите могат да опознаят и двете лица на града. Със сигурност римският “Корвиале” е в топлистата от бетонни зверове, изградени в следвоенна Италия.pan4

Той се ражда през 1972 г. по идея на група архитекти, водени от Марио Фиорентино, които искат да експериментират ново измерение на местоживеенето. Собственик на блока е Автономният институт за народни жилища.

Първоначалният замисъл е сградата да се превърне в модел за жилищно строителство, което да се отличава коренно от урбанистиката на 60-те години на миналия век.

През онова време строителният бум води до раждането на десетки жилищни квартали, станали известни като “общежития” заради липсата на каквито и да е услуги за населението в тях.pan6

Идеята на създателите на “Корвиале” е той да предложи накуп в една сграда не само жилища на хилядите си обитатели, а и всичко необходимо за живота им – от магазини и банки до училище и спортни центрове. С други думи, панелният блок трябва да бъде нещо като самозадоволяващо се градче.

Строителството на “иновативната” сграда е поверено обаче само на една-единствена фирма, която по-късно фалира. Така жилищата се изграждат, но за друго пари не остават.pan10

През 1982 г. почива от инфаркт архитектът на сградата Фиорентино. Според слуховете обаче той се самоубива заради фалита на проекта си. В действителност първите апартаменти излизат от конвейера през 1982 г. Малко по-късно в блока чудовище започват да се нанасят незаконно 700 семейства, останали без дом по една или друга причина.

Масовото нанасяне на бездомници в над 1200-те апартамента продължава и през 90-те години.

“Корвиале” е съставен от две успоредни еднокилометрови части, които са свързани помежду им с “топли връзки”. Едната сграда е с 9 етажа, а другата постройка е с по-раздвижена, но не по-малко грозна архитектура и има 2 или 3 етажа.pan5

Въпреки че бетонната змия на Рим е отвратителна още при раждането си, с течение на годините тя се превръща в още по-отблъскваща заради липсата на каквато и да било поддръжка.

Пълна разруха и мизерия зеят отвсякъде в нея, въпреки че в някои от частите ѝ се намират офиси на местната община, на общинската полиция и на здравните служби.

Има дори и културен център, както и занаятчийски работилници, прогонени от центъра на столицата. До блока пътува и специален автобус, който има три спирки, докато се придвижи от единия до другия му край. Всъщност обикаляйки го бегом сутрин, всеки от обитателите му може да си прави джогинг от 2 км.pan22

Въпреки противоречивите чувства, които чудовището предизвиква у политици, журналисти и социолози, много от обитателите му са привързани към него и дори изпитват гордост, че живеят там. В крайна сметка това е най-известната панелка не само в Рим, а и в Италия.

Змията “Корвиале” присъства и в много творби на италианското кино, които документират упадъка на съвремието. Не са малко обаче и социолозите, които през годините проучват живота и нравите в блока град. Според някои изследователи обитателите му се отличават с особен вид солидарност и липса на каквато и да е дискриминация – неща, с които не могат да се похвалят много от останалите квартали на Рим.

 

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Най-тънкият блок

Римското гето – букет от цветове

Бурано – шареният остров

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино