Archivi tag: италия

ЛЕВАНЦО, ОСТРОВЪТ НА ТИШИНАТА

Леванцо е най-малкият от Егадските острови до Сицилия

Той е като миниатюрна перла в архипелага и смайва с дивите си пейзажи с ярки цветове.

Достатъчно е да се разходите пеша из криволичещите му пътчета, за да се убедите, че асфалтът и трафикът тук са нещо съвсем чуждо и непознато.

Атмосферата на Леванцо е интимна и завладяваща.

Буйна зелена растителност с ярки петна от червени и цикламени цветя и храсти ви обгръща отвсякъде.

Кои са най-добрите плажове?

Още щом слезете от корабчето, ще видите до пристанището Cala Dogana, един от малките диви плажове, на който може да събирате тен.

Cala Minola  е друг плаж, до който се стига пеша.

Особено очарователен е обаче плажът Cala Faraglionе, откъдето се вижда островче джудже в прозрачните води на морето до вас

Как се стига до Леванцо?

С корабче от Трапани, докъдето има нискотарифни полети от Рим, или от остров Фавиняна. На Леванцо може да си направите еднодневна екскурзия, вкусвайки от дивите му пейзажи, от прозрачното тюркоазено море, от рибните гозби, които предлагат няколкото ресторантчета до пристанището.

В Леванцо живеят стотина души – белите им къщи се вписват идеално в синия калейдоскоп на водите.

Островчето е  богато на растителност – местната флора може да се похвали с над 400 редки ботанически видове.

Много известна е и La Grotta del Genovese, пещерата с праисторически графити, открита случайно от флорентински художник през 1949 г.

Най-добре може да разгледате Леванцо, тръгвайки пеша от пристанището на изток.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

Фавиняна, перлата на Сицилия

Сан Пиетро, островът на щастието

В Рим за 3 дни

 

ПЛОЩАДЪТ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

camp4

Площадът на Капитолийския хълм в Рим е проектиран от Микеланджело

Няма начин да не останете поразени от красотата на сградите и статуите, доминиращи Капитолийския хълм в Рим, където е седалището на кметството.

Възхита предизвиква обаче и площадът, в чийто център е статуята на Марк Аврелий, възседнал кон.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация.

Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти.

camp2

През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм.

Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози.

Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса).

По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.

camp3

Микеланджело премахнал предишната настилка от чакъл и предвидил павирането на площада. Проектирал наново и дизайна на Палацо дей Консерватори, за да бъде в хармония с Палацо Сенаторио, към който прибавил двойно стълбище. То трябвало да служи за  новия вход, обърнат вече не към Римския Форум, а към площада.

Микеланджело проектирал и широкото стълбище, водещо към подножието. Статуята от позлатен бронз на Марк Аврелий на кон също била поставена в центъра на площада от Микеланджело. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск.

Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където беше поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие.

Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър.

mik

 

Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио.

В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata, което води към подножието на хълма, е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер.

camp1

Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия.

camp5

ВИЖ ОЩЕ

Прелестта на Пиаца Навона

Президентският дворец “Куиринале”

От купола на “Сан Пиетро”

 

ЯЗОВИРИ КАТО МАЛДИВИТЕ

 

Вижте язовирите Турано и Салто, на 80 км от Рим, с цветове като Малдивите

Пътуването до язовирите Турано и Салто, на 80-ина километра северно от Рим, е изненадващо и очарователно по няколко причини.
През лятото водите им придобиват точно този син цвят, който е характерен и за този на Малдивските острови.

Изглежда невероятно как изкуствени езера с диги могат да съперничат по прелест и на най-красивите крайбрежия в света.
Изненадата обаче идва и заради друго – с комбинацията си с планински хълмове и зелена растителност, предлагаща разхлада, те изглеждат като оазис на фона на претъпканите плажове и замърсено море до Рим.

За любителите на ваканциите с каравани и палатки сред природата двата язовира са чудесна алтернатива за няколкодневен релакс.
Тук можете да събирате тен и да се къпете гратис където си поискате. Тишина и спокойствие ви съпътстват навсякъде. Турано и Салто са рай и за рибарите. Тукашните шарани обаче са гигантски, в сравнение с тези в българските язовири – много често достигат 7-10 кг.
Мнозина местни жители още помнят съдебния спор през 1962 г. на община Петрела Салто с Ага Хан, създателят на Изумруденото крайбрежие на остров Сардиния. Полемиката между тях се ражда, след като Салто оспорва името „Коста Смералда“, което милиардерът дава на изградената от него луксозна зона в Североизточна Сардиния.

Община Салто твърди, че първа е кръстила крайбрежието до река Салто „Коста Смералда“. В крайна сметка обаче наименованието остава в този си вид за петзвездния рай на Сардиния.

Трудно е да се оспори правото за него на онзи, който вече е инвестирал милиарди в изграждането на рая за богатите.
Въпреки това и днес мнозина смятат, че крайбрежието на Салто и Турано няма за какво да завижда на рая на милионерите.
ИСТОРИЯТА
В действителност римската Коста Смералда си е плод на фашистката инженерна мисъл.
Салто и днес е най-големият язовир в област Лацио с център Рим. Той се намира на 535 м.надморска височина и е създаден през 1940 г. след преграждането на река Салто и последвалото потапяне на едноименната долина. Салто обаче споделя водите си с тези на близкото изкуствено езеро Турано.
Това става чрез изкуствен канал, дълъг 9 км, който минава под хълма Навеня. Двата водни басейна днес захранват водноелектрическата централа Котилия, която е построена през 1942 г.

Те дават вода на близкия град Риети, където живее нашата лекоатлетка Ивет Лалова, но така също и на селищата от долината на града.

Погледнат от птичи поглед, язовир Салто наподобява огромен фиорд с набраздени и силно врязани в сушата брегове. На практика неговата издължена форма следва тази на съществувалата едно време на това място долина на река Салто.
Изграждането на язовира е довело до тоталното зачеркване на няколко жилищни центрове, съществували по-рано– те са били преместени и реконструирани на друго място.
Турано също е толкова красиво и приказно синьо езеро през лятото както и свързаното с него Салто. Почти няма римлянин, който да не помни периода си на бойскаут, прекаран по тези места.
Язовирът Турано е разположен на 536 м.надморска височина. И той е взел името на реката, преградена с дига през 1939 г.
Дългото 10 км езеро (обиколката му достига 36 км., а дълбочината му 68 м.) смайва не само с цвета на водите си, а и с планинските пейзажи наоколо. Те приканват към трекинг и разходки с велосипед дори да не сте любител на тези занимания.
На всичкото отгоре езерото предлага възможност за визити в няколко средновековни селца и замъци, разпръснати наоколо. Най-близо са селата Кастел ди Тора и Коле ди Тора. Те изглеждат като кацнали върху скалистите хълмове над езерото Турано.
Приятни за разглеждане са и близките Аскреа и Паганико Сабино.
Перлата на зоната си е обаче Кастел ди Тора – селцето с 300 жители, което носи сегашното си име в чест на древния град Thora, съществувал навремето на това място.

Изкачвайки се в селцето, ви очаква заря от прелестни гледки. На практика селото е обгърнато и прегърнато от продълговатите хълмове на планинското възвишение Навеня (1506 м.)

От която и точка в селото да погледнете, пред вас се откриват смайващи панорами към езерото Турано. През лятото цялото село ухае ароматно заради богатата растителност из него.
В центъра може да се види църквата в бароков стил „Сан Джовани Батиста“ с фрески от XVI в. Из селото има и доста фрагменти от древноримски колони. Най-чаровни са обаче детайлите – арките на портите, фонтаните, тесните улички между къщите, стълбищата…
В зоната на Турано и Салто е пълно с къщи за селски туризъм, в които е най-подходящо да се отседне, ако смятате да нощувате.

Това е обаче преди всичко любимата зона на отпускарите, които предпочитат пътешествия с каравани.
Из крайбрежието е пълно и с палатки на любителите на нощите под звездното небе.
Пясък на крайбрежието няма, но въпреки това бреговете са удобни за събиране на тен със собствени шезлонги и чадъри. Безплатна сянка предлагат и дърветата, които стигат до водите на езерата в много от частите им.
Регионът на Турано е изкушителен и за пристрастените по добрата храна и кухня.
Специалитет на зоната е фасулът от грахов тип – с подобен на неговия вкус и форма. На всяка цена трябва да опитате и местните пресни сирена – особено овчето и изварата, с които се приготвят и равиоли. Пастата равиоли се пълни обаче и с плънка от черен трюфел или гъби манатарки.
Турано и Салто са известни и като зоната на полентата (типично италианско ястие от царевично брашно, нещо средно между качамака и мамалигата). Той се приготвя в гигантски съд и на дървена пещ. След като се опече, разстелените пластове се режат и гарнират по желание със сос от аринга или риба тон.
КАК СЕ СТИГА
Турано или Салто са прекрасна идея за еднодневна екскурзия на езеро и сред природата, ако прекарвате ваканцията си в Рим и искате да избягате за един ден от хаоса.
До най-красивото селце Кастел ди Тора, разположено на язовира Турано, се стига за час – час и половина с кола от Рим.
За препоръчване е да хванете магистралата А24 Рим – Акуила и да излезете от нея на изход Карсоли. След това се тръгва по държавния път „Тураненсе“ в посока Риети и Лаго ди Турано.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

ГРАДИНАТА НА НИНФА

ninfa000

IL GIARDINO DI NINFA е оазис от цветове и аромати

Някои наричат Градината на Нинфа (Il Giardino di Ninfa) най-романтичната градина в света, други я сравняват със средновековен Помпей, трети пък казват, че е триумфът на парка в английски стил.
Разхождайки се из намиращата се на 60 км южно от Рим до град Латина градина, човек се пита непрекъснато докъде стига естествената прелест и къде точно започва човешката намеса. В осемте хектара на Нинфа природата е надминала себе си, но и човекът не ѝ е останал длъжен. Тук няма нищо случайно. Всеки цвят, тоналност, цвете, храст, дърво или ручей, колкото и да изглеждат хаотични и разпръснати, са много точно изчислени и комбинирани на местата си.
Тук става въпрос за контролиран безпорядък, в който природа и човек вървят непрекъснато ръка за ръка, без ни най-малко да предположите за това.
В уникалната градина има и извори, и ручеи, и средновековни руини, останали от съществуващото навремето селище Нинфа. Тук изкуство и природа съжителстват буквално във всеки стрък и дори бурен – те са съчетани помежду си от човешката ръка по такъв начин, че да бъдат в хармония през всеки сезон и при всяка смяна на цветовете.

ninfa44
Една от особеностите на градината в английски стил, спазена и тук, е, че в нея не се следват геометрични правила и симетрии. Растителността следва единствено естествения си ход и модел, рисувайки собствени фигури и създавайки игра от светлини и сенки, в които фантазията и въображението се леят на воля.
Култивираните от човека растения се вписват сред тези, родени спонтанно в природата. Всичко това е част от хармонията от извори и рекички, под които също прозират зелени градини.
Цветовете им са нереално ярки – на моменти обработените с фотошоп снимки от списания изглеждат само като евтини реклами.
Открай време Градината на Нинфа е вдъхновение за поети и художници. Намиращият се в подножието на Монти Лепини (Лепинските възвишения- Monti Lepini) парк е бил извор на вдъхновение за Вирджиния Улф, Труман Капоти и Алберто Моравия.

ninfa0
Как точно се ражда този райски кът?
Античното градче Нинфа, сред чиито руини днес се намира градината, е било като ябълка на раздора между различни знатни фамилии. Няколко пъти разрушаван, а после реконструиран, градът е купен през 1298 г. от фамилията Каетани. В продължение на 100 г. след това обаче тя води непрекъснати битки за него с фамилията Борджия. В края на XIV в. Нинфа запада и заради маларията, поразила населението. Едва в края на XIX в. фамилията Каетани се заема с облагородяване на терена и с пресушаване на блатата. Успоредно с това започва и да реставрира руините, да засажда кипариси, букове и какви ли не още дървесни видове. Най-различни видове рози разкрасяват пейзажа, който придобива все по-романтичен вид. Джелазио Каетани е човекът, който през 1920 г. се превръща в мотора на операцията по реставрирането на терена. Негова помощничка е майка му – англичанката Ада Уилбрахам, смятана за главен градинар на Нинфа.

ninfa66
След това пък с красотата на градината се заема снаха ѝ, американката Маргерит Шапин, а после и дъщеря ѝ Лелиа Каетани. Именно благодарение на тях градината придобива настоящия си чар, в който властват спонтанността, неформалността и липсата на геометрия. След смъртта на Лелиа през 1977 г. градината преминава в ръцете на фондация, която и в момента се грижи за нея.
Днес Градината на Нинфа е колоритен оазис, в който можете да се насладите и на замък, и на руини, и на мостчета, и на реки, и на камбанарии. Към всичко това се прибавят и над 1300 ботанически вида.
Посещенията са най-приятни през април и май, когато градината омайва със заря от цветове.
Градината е отворена за туристи само в определени дни от всеки месец, които могат да се видят на сайта на фондацията, грижеща се за нея –fondazionecaetani.org.
Визитите са възможни само в групи под ръководството на екскурзовод. След едночасовата разходка из парка посетителите са длъжни да го напуснат веднага.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“24 ЧАСА“.

 

Топ панорами на Древен Рим

Как да видим Милано за 2 дни

Какво да не правим в Италия

ФЕРАРА – ГРАДЪТ НА ТИШИНАТА

f7Насладете се на тишина, култура, история и шествековен замък във Ферара

Първото нещо, което ви впечатлява във Ферара, е тишината. Изглежда почти нереална за съвременен град с развита индустрия и със 133 000 жители.f17

Тук трафикът и задръстванията ви се струват далечен  феномен, присъщ на другите градове в Италия, но не и на Ферара, където мнозина се движат с велосипеди.f20

Ако попаднете в града в четвъртък, учудването ви от властващата наоколо тишина ще бъде още по-голямо – това е денят, в който по традиция са затворени повечето магазини и офиси, подобно на Парма и на други общини в област Емилия Романя.f1

Ако сте свикнали с шума на големия град, във Ферара в четвъртък може да ви се стори, че ушите ви свистят от тишина.

Безуспешно ще се ослушвате наоколо, за да доловите някой клаксон или сирена , с които сте свикнали – във Ферара изглежда, че няма такива.f12

Второто нещо, което несъмнено ще ви впечатли, е урбанистичният план на града. Той е дело на херцог Ерколе I д’Есте и е реализиран в края на XV в. от архитект Биаджо Росети.  Общият урбанистичен вид на Ферара е толкова хармоничен, че през 1995 г.  ЮНЕСКО обявява целия град за световно културно наследство.f2

Ферара може без проблем да бъде обходен пеша или пък с велосипед, ако обичате да карате. Тук средновековната атмосфера на сградите влиза в перфектен микс с елегантността на съвременните постройки.f8

Дълги 9 км.стени обгръщат центъра на града. Облечените в червени тухли стени, наподобяващи драперия, контрастират красиво със зеления цвят на растителността и парковете.

През Средновековието и Ренесанса тази тухлена завеса трябвало да защитава града. Днес тази функция е излишна, но въпреки това червената “завеса” служи, за да щрихира пътя на пешеходеца или велосипедиста из историческия център.

Дворецът на Ферара се издига величествено в историческия център, наподобявайки замък от приказките.f3

Изграденият през 1385 г. замък Естенсе (Castello Estense) по волята на маркиз Николо д’Есте не бил реализиран, за да защитава града от враговете му. Неговата функция била доста по-различна – да защитава властващите от народния гняв.f13

Изплашеният от народното негодувание заради високите данъци маркиз решил да се скрие в замък, обграден от вода и защитни стени. Вдигащ се мост бил връзката на маркиза със света в моментите, в които решавал да си покаже носа навън.f10

С течение на времето замъкът се превърнал в луксозна резиденция с елегантни апартаменти с фрески по стените.

Днес замъкът е отворен за посещения. Може да се разгледа и Залата на отровите, в която навремето местният фармацевт забърквал не само лекарства, а и отрови, използвани при нужда срещу политическите врагове.f4

Любопитна е и Залата на географиите – в нея има географски карти на цялата територия около Ферара.

Тръпки на ужас може да ви обземат и днес, когато разглеждате подножието на двореца, където са затворническите килии.f11

Друга прелест на Ферара е т.нар. Палат на диамантите, Palazzo dei Diamanti, проектиран от Биаджо Росети.f5

Това е сграда, чиято фасада е покрита с 8500 мраморни плочки, изрязани с формата на диамант. Те оформят ефектна структура, създаваща зрелищни перспективи и игра на светлини. В изградения през 1492 г. палат днес са изложени важни творби на изкуството.f6

Катедралата “Сан Джорджо”, която се намира до замъка в историческия център, също очарова с белия  мрамор на фасадата си. Той контрастира ярко с теракотения цвят на останалите сгради наоколо. Катедралата е в романски и в готически стил.f19

Очарователна е и улицата на сводовете, Via delle Volte. За запалените по фотографията тя е като манна небесна, тъй като предлага всякакви възможности за ефектни снимки с разположените си по двукилометровото протежение на улицата сводове, ъгли и арки.f15

В Средновековието на тази улица живеели търговците, които търгували с останалата част от Италия посредством река По.f14

Минавайки под сводовете, товарите пристигали максимално бързо и лесно до складовете, разположени на реката. Освен това не можели да бъдат нападнати от крадци. Днес повечето от тези помещения служат за жилища.f16

Във Ферара не може да пропуснете и Palazzo Schifanoia, Палацо Скифаноя. Както показва и в превод името му, палатът служел за убиване на скуката. През 1835 г. Алберто V д’Есте го изгражда, за да се развлича и за да се наслаждава, мързелувайки, на фреските, с които е декориран салонът му. f21Т.нар. Салон на месеците представя най-големия цикъл от ренесансови фрески, с които се възхвалява властването на херцог Д’Есте, обърквайки митология и астрология.f22

ПОПУЛОНИЯ – ГРАДЪТ НА ЕТРУСКИТЕ

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

 

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

ИТАЛИАНЕЦ НА ЗЕЛЕНО – ЩО Е ТО?

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

 

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

 

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино