Archivi tag: италия

КЪЩАТА НА КУКУМЯВКИТЕ

mus2

Къщата на кукумявките в парка “Вила Торлония” е един от най-чудноватите музеи в Рим

Къщата на кукумявките (Casina delle Civette) е странно и чудновато място с приказна атмосфера, в което навремето е живяла знатната фамилия Торлония.

Името на къщата идва от изрисуваните отвън и отвътре кукумявки – веднага става ясно, че те са основният мотив в интериора и архитектониката й.

mus8

Паркът “Вила Торлония”, където се намира къщата, е разположен в началото на Виа Номентана, близо до центъра на Рим. За мнозина паркът е известен най-вече заради резиденцията, в която е живял Бенито Мусолини. В парка има няколко сгради.

Но каква всъщност е любопитната история на Къщата на кукумявките?

Сградата, в която изобилстват кули и кулички, е построена през 1840 г.от Джузепе Япели по поръчка на Алесандро Торлония. Първоначално тя наподобява рурална постройка с покритие от туф.

mus5

Отвътре е покрита с дървен материал и с мазилка, имитираща скалиста повърхност. Мнозина я наричат по онова време Швейцарската колиба.

През 1908 г. тя е превърната в нещо като средновековна вила по искане на Джовани Торлония младши, внук на Алесандро. Така къщата се обогатява с прозорци, порти, арки, кули и какви ли не още елементи с чудновати и цветни декорации.

mus6

Първите прозорци с изрисувани кукумявки се поставят в началото на  XX в. След тях кукумявки “заселват” и интериора на вилата под формата на декорации. Прибавят се и различни други елементи в стил liberty. Къщата започва да се нарича Villino delle Civette, Виличка на кукумявките.

Джовани Торлония превръща бившата швейцарска колиба в свое жилище, по чиято фасада е пълно с имитации на листа, цветя и плодове. Принцът е известен и със страстта си по езотеричните символи.

През  1944 г. къщата е полуразрушена от окупационните агло-американски части, настанили се в нея. Когато през 1978 г. римската община купува вилата и парка около нея, те са в плачевно състояние.

На всичкото отгоре през 1991 г. пожар изпепелява къщата, жертва  няколко пъти и на грабежи и вандалски действия. След петгодишна реставрация, завършила през 1997 г., Къщата на кукумявките е приведена в настоящия й вид.

Casino dei Principi – резиденцията на Мусолини

И докато Джовани Торлония обитава Къщата на кукумявките, той предоставя срещу символичния наем от 1 лира съседната си резиденция  Casino dei Principi на Мусолини.

musТой живее със семейството си в нея от 1925 г. до 25 юли 1943 г. Мусолини запазва оригиналното обзавеждане. Той спи в Стаята на Принца на първия етаж, а жена му Ракеле Гуиди – в стаята отсреща. Децата им пък спят на третия етаж.

mus3

Когато избухва войната, Мусолини решава да изгради бункер с цилиндрична форма и от армиран цимент в самия парк. Стените на бункера са дебели 4 м. Мусолини иска да построи и втори бункер, но той не е завършен, защото диктаторът е принуден да избяга от резиденцията с идването на власт на правителството на Бадолио. Първият бункер обаче е използван и за нуждите на живеeщите наблизо римляни по време на немската окупация.

Мусолини използва за сина си Виторио и част от Средновековната вила след смъртта на Джовани Торлония младши.

Т.нар. Casino dei Nobili в парка също се поставя в услуга на Мусолини, тъй като там той праща да живее вдовицата на сина си Бруно.

В парка на вилата има дори и театър, изграден през 1871 г.

mus0След окупацията по време на войната обаче той е почти разрушен. През 2013 г.  е напълно реставриран от римското кметство, така че сега в него е възможно да се видят и различни постановки.

mus4

 

ВИЖ ОЩЕ

Виното на диктаторите

Как да пътуваме изгодно в Италия

Грозни панелки се разкрасяват

7 НЕПОЗНАТИ НЕЩА ЗА ИТАЛИАНСКИЯ

 

acquedottoVatИталианският произлиза от вулгарния латински език, говорен от плебеите

Италианският език е 21-ият в света, що се отнася до брой жители, които го говорят – 63 млн. Въпреки че е по-малко разпространен от урду и от тамилския обаче той се смята за един от най-важните в света, тъй като милиони хора на планетата (емигранти и наследниците им) го говорят като втори език.

Освен това италианският е важен и за световната търговия. Ето няколко непознати факти за италианския, за които пише списание “Фокус”.

1.  Вярно е, че италианският език произлиза от латинския, но не от класическия, който днес се учи в класическите лицеи,  а от вулгарния латински, който се е говорел от плебеите в Републиканската епоха. Този език са говорели войниците, селяните и жителите на древноримските провинции.

2. От омесването на вулгарния латински с езиците на нашествениците – лонгобарди, франки, готи, се създава вулгарният език, чиято дълга еволюция води до раждането на италианския.

Данте Алигиери е един от първите, които смятат, че вулгарният език трябва да смени латинския. Той му посвещава и творбата си De vulgari eloquenta.

3. Най-старото свидетелство на писмен италиански език е надпис в Катакомбите на Комодила на Виа деле Сетте киезе в Рим, който датира от VI-IX в.

4. В Италия се говорят толкова много диалекти, че дори енциклопедията “Трекани” не може да ги изброи. За удобство учените разделят Италия на три диалектни зони – северната между градовете Ла Специя и Римини, централната Рим – Анкона и зоната на юг от тях.

5. Освен тези диалектни зони в Италия има и местни езици, от които произлизат различните диалекти. Най-разпространен е неаполитанският, който се говори от  5,7 млн. жители. Следва го сицилианският с 4,7 млн. жители, венецианският с 3,8 млн, ломбардският с 3,6 млн, пиемонтският с 1.6 млн. В област Молизе пък 1000 жители говорят хърватски.

6. При основаването на Кралство Италия през 1861 г. 80 на сто от италианците са били неграмотни. 1оо г. по-късно неграмотните са намалели до 9 на сто. През 2001 г. неграмотните са изчислени на 2 на сто от Националния статистически институт.

7. Италианският, който се учи в училище, се смята за стандартния италиански език. По-разпространен от него е обаче неостандартният италиански, който се говори и в който не винаги се спазват правилата на граматиката.

 

ВИЖ ОЩЕ

Римската пирамида

Венеция low cost

Виното на папата

 

ПИТИЛЯНО Е ТОСКАНСКИЯТ ЕРУСАЛИМ

 

Ето къде можем да отидем в Тоскана, заобикаляйки претъпканите туристически дестинации

За онези, които следват класическия маршрут на туристите в Тоскана, включващ задължителните спирки Флоренция и Сиена, градът на туфа – Питиляно (Pitigliano), може да остане и встрани от пътя.

Древното градче, известно с прозвището „Малкия Ерусалим“ обаче е толкова внушително и приказно, че направо ви стряска с красотата си, която си струва специално пътешествие до него. Скалата от туф, в която е изваян Питиляно, се явява изневиделица иззад завоя на пътя, водещ към него от близката община Манчано.За идващите с кола от Рим или Флоренция Питиляно изглежда като магически спектакъл, „увиснал“ върху хълма от туф.Питиляно е на 170 км северно от Рим и на около 200 южно от Флоренция. Той се намира в тосканската зона Марема, в която живописни полета с лавандула се редуват с ароматни лозя и разноцветни хълмове. Смята се, че тосканското градче крепост е с етруски произход. Наричат го Малкия Ерусалим заради присъствието открай време на еврейска общност в него.
Питиляно е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават едновременно величествен и страховит вид. Серия от пещери зеят в дългата скална маса от туф.

През 1556 г. Николо Орсини IV, който подкрепя присъствието на евреите на територията си, дарява на личния си лекар евреина Давид де Помис терен, на който да бъде поместено еврейско гробище. През 1598 г. се изгражда и Синагога.

Няколко години по-късно графство Питиляно се слива с Великото херцогство на Тоскана, а през 1622 фамилията на Медичите дава началото на местното гето.През XIX век евреите съставляват една четвърт от населението на Питиляно, заради което то започва да бъде наричано Малкия Ерусалим.С Обединението на Италия преди 150 г. много от евреите напускат Питиляно, за да се заселят в Ливорно, Рим или Флоренция.
През 1938 г. еврейската общност в Питиляно наброява едва 70 души, които намаляват още повече заради расистките закони. 30-ината евреи, останали в Питиляно по време на преследванията през Втората световна война, биват подпомогнати и укрити с помощта на местни католически семейства. Днес в града живеят само няколко еврейски семейства.
Уникалността на Питиляно произтича най-вече от факта, че той е изцяло вграден и изграден в една единствена скална маса от туф.
Според легендата наименованието произлиза от имената на двама древни римляни – Петилио и Чилияно. Двамата, след като открадват златната корона от статуята на Юпитер на Капитолийския хълм, побягват към Етрурия и се скриват именно на мястото, където днес е Питиляно. Градът остава римско владение до идването на лонгобардите.
Заедно с намиращите се наблизо градчета Сована и Сорано Питиляно е бил навремето част от триъгълна крепост под контрола на знатната фамилия Алдобрандески. Истинската му прелест обаче блесва по-късно, когато става владение на фамилията Орсини, чийто дворец може да се види днес в града.
От XIV век нататък многобройни еврейски семейства, забегнали от Рим, намират подслон в Питиляно, давайки по този начин началото на еврейската общност. С върволицата си от тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и днес. Едно от бижутата му е Синагогата, реставрирана преди 15 г.
И много други сгради, изоставени след войната обаче са реставрирани след 80-те години на миналия век.
Дворецът Орсини е най-важната забележителност в Питиляно. Роденият през XIV век палат е бил реставриран от Николо III и от архитекта Антонио да Сагало по всички канони, валидни за Ренесанса. Това може да се види от гербовете, изработката на портите и от площадчето с колоните пред него, но така също и от вътрешните зали и салони.
В намиращия се отзад двор пък грее фонтан с пет арки, пред който има и акведукт от XVII век.
От площада пред двореца тръгват три живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, декорации и какво ли не още. Над тях висят украсените с декоративни елементи от дялан камък в рустикален стил балкончета и тераски на сградите.Магазинчета и дюканчета, продаващи от сувенири до колбаси и вино местно производство, преливат едно връз друго по протежение на трите улици.
Централната улица извежда до Катедралата в бароков стил, до която се извисява величествено камбанарията й.
В сърцето на плеядата от улички се кърши още една църква – „Свети Роко“. Това е най-старата църква в градчето, тъй като датира поне от XIII век. Въпреки сравнително семплата си ренесансова фасада вътрешността й е пищна и е осеяна с афрески и изрисувани гербове. На видно място е и гербът на Савоите.
За мнозина в Италия Питиляно е известен като градът на туфа, но и на доброто бяло вино.

„Питиляно ДОК“ (с деноминация за контролиран произход) е бяло вино, идеално за аперитиви. То се комбинира перфектно с рибни ястия, но най-вече с предястия. Бялото вино се отпива с удоволствие и успоредно със зеленчукови супи или пък с меки сирена, сервирано на температура 8-12 градуса.
Любопитен е обаче и начинът, по който виното се продава в Питиляно.
В действителност повечето магазинчета за вино са част от подземния Питиляно – това е верига от свързани помежду си пещери, гълъбарници, мазета и тунели, някои от които достигат 100 м. под земята.
Всички те са част от културното наследство на Питиляно и в тях се съхраняват планини от ценни бутилки вино. Всяка година между август и септември по случай традиционната инициатива „Винен септември“ подземният Питиляно се отваря в продължение на 4 дни за широката публика и за ценителите на качественото вино.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

 

Прочети още

Селфито на Ренесанса

Давид на Микеланджело

Какво да видим гратис в Рим

КЪДЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО КАФЕ

Вижте къде може да се опита най-хубавото кафе в Рим

Кафето е хубаво почти навсякъде в Рим, но все пак има барове, които са известни открай време с традициите си в приготвянето му. Ето няколко исторически кафенета, където то винаги е изключително.
1. CAFFE’ SANT’EUSTACHIO

Eustacchio
Това е малко кафене, което се намира в историческия център, на две крачки от Пантеона, на piazza Sant’Eustachio 82. Използваната рецепта за смесване на различни видове кафени зърна е тайна, но като го опитате, наистина си давате сметка, че е качествено различно от всичко останало.
2. LA CASA DEL CAFFE’ TAZZA D’ORO

Tazza
И това кафене се намира близо до Пантеона, но на Via degli Orfani 84. Много често попада в топ класациите за най-добро кафе в Рим и Италия. Тук може да намерите от най-добрите смесици кафе, от които може да си купите и за вкъщи.
3. CAFFE’ GRECO

Greco1
Това е елегантно кафене в едновремешен стил, разположено на луксозната Via dei Condotti 86 и съвсем близо до Piazza di Spagna (Испанския площад). Кафето е безупречно, така както и самият локал, където си струва да влезете, когато се разхождате в центъра. Може да консумирате кафето на бара, за да не плащате отделно обслужване на маса.
4. ANTICO CAFFE’ DELLA PACE
И това е от серията исторически кафенета с традиции, които си струва да се видят и опитат. Още повече, че Via della Pace 3/7 e съвсем до Piazza Navona (Пиаца Навона), която е задължителен етап във всеки туристически маршрут.
5. CASTRONI

castroni
Това е верига за хранителни продукти от цял свят, но най-вече магазин за кафе. Тук може да си купите току-що смелено кафе от всякакъв вид, както и да го консумирате на бара. Винаги е направено по всички правила. Има много магазини из Рим – на Via Nazionale, Via Cola di Rienzo, Via Catania, Via Ottaviano 55 (до Ватикана) и др.

БАРОКЪТ НА ПИАЦА НАВОНА

nav0Пиаца Навона е първата задължителна спирка в Рим за всеки турист

Някои определят Пиаца Навона за най-красивия площад не само в Рим, а и в света.

Със сигурност тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнете.3

Няма начин да не видите площада още при първата си визита в Рим. В противен случай е все едно, че не сте били във Вечния град.

nav1

Веднага прави впечатление елипсовидната форма на площада, напомняща тази на стадион.

Да, това наистина е така – площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, реализиран през 86 г.сл.Хр. Става въпрос за огромна структура, направена от тухли и травертин.

nav3

Арената е била обградена от стръмно стълбище, подкрепяно от два реда арки, дълги 276 м. и широки 56 м. Тук в продължение на 4 века са се провеждали атлетически състезания.

След V в. стадионът започва да запада, но арената му, известна с името Campus Agonis (терен за игри) продължава да домакинства провеждането на игри и най-различни спектакли и събития. През 1477 г. тук се мести и пазарът, който дотогава се намира на Капитолийския хълм.2

През XV в. по обиколката на площада започват да се издигат красиви знатни сгради като например Палацо Орсини и Палацо Де Купис. Прекрасна е и църквата “Сан Джакомо дели Спаньоли”, която днес е известна с името “Ностра синьора дел сакро Куоре” (Nostra Signora del Sacro Cuore).1

Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII.

През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на Пиаца Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро (Fontana del Moro)  и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.)

fon6

През първата половина на XVI в.периметърът на площада се обогатява с още няколко красиви сгради – Палацо Милини и Палацо Памфили.

Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременната му сценография и вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди.

Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, довършена след това от Боромини.
За реализирането на Фонтана на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) той извиква известния с капризите си Бернини.

fon4

Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата “Сант Аниезе ин Агоне”. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата).

obel

Любопитна история обаче се разказва за това как Бернини получава от Инокентий X поръчката за мастодонтския проект с красивия фонтан.

Твърди се, че Бернини подарява сребърен модел на творбата си, висок 1,5 м., на зълвата на папата донна Олимпия, която го убеждава да повери проекта именно на Бернини, а не на заклетия му конкурент Боромини. Първоначално моделът на Бернини на фонтана предвижда реализирането на статуите на реките от бронз. Накрая обаче той предпочита травертин.

fon1

Разноските около реализирането на фонтана са толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките.Всичко това води до вълна от гняв и възмущение сред населението, но не толкова срещу папата, колкото срещу зълвата, която се смята за главната “виновничка” за избрания с ходатайство Бернини.

fon7

 

Римската пирамида

Площадът на Микеланджело

Колизеят е като нов

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

florenzia2Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕНduomoflorenzia4

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),duomoflorenzia2

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

duomoflorenzia3

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.duomoflorenzia1

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).florenzia6

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

palazzovecchio2

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

piazzasignoria1

и копие на “Давид” на Микеланджело.

palazzovecchio1На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). pontevecchioТой е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.pontevecchio2

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

florenzia1Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.caffeitaliano

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.sanlorenzoflorenzia

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.florenzia8

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.pazarflorenzia

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).santacroce2

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.santacroce1

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.dantealighieri

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.florenzia7

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost

 

7 СУЕВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА В ИТАЛИЯ

%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%beКакво се прави за късмет в Италия на Нова година?

В новогодишната нощ изпращаме старата и посрещаме новата година с надежда тя да бъде по-добра.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc3

Ето кои са нещата за късмет, които правят на Нова година много от италианците, известни със суеверието си. Ако искате още повече здраве, любов, пари и щастие, пробвайте и вие.%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b3%d1%83%d1%82%d0%b01. Яжте леща за повече пари

Това е антична традиция, датира още от времето на древните римляни. Те си пълнели раниците с леща – тя символизирала монетите, които искали да спечелят през Новата година.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc4

2. Яжте сушени плодове и ядки

В Италия се ядат сушени плодове и ядки по време на новогодишната томбола, но вие може да ги ядете по всяко време – те са символ на просперитет. Италианците ядат 7 различни вида – лешници, орехи, фъстъци, бадеми, фурми, сушени смокини, стафиди.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d1%8f2

3. Вдигнете новогодишен тост

В никакъв случай не може да го пропуснете. В полунощ тостът се вдига с шампанско или друго пенливо вино – изхвърчането на тапата при отварянето на бутилката ще отнесе надалече лошите неща, а с наздравицата ще дойдат само хубави неща.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%be%d0%bd%d0%b0

4. Изхвърлете навън стари чинии

Изхвърлянето в полунощ през прозореца на стари вещи, най-вече чинии, е символичен акт, с който неприятните неща се оставят в миналото.%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bc

5. Яжте грозде

Помнете, че точно в полунощ, още преди да е свършило отброяването на 12 часа, трябва да изядете 12 гроздови зърна. Те са символ на плодородие и богатство. Докато ги ядете, трябва да си намислите три желания.%d1%80%d0%b8%d0%bc1

6. Облечете нещо червено

Червеният цвят е за късмет, затова носете някакъв червен елемент в облеклото си. В англосаксонските страни хората дори носят червени гащи, за да се защитят от проклятията на вещиците, насочени към интимните човешки части.%d1%80%d0%b8%d0%bc3

7. Носете нещо ново по себе си

Сутринта на 1 януари трябва да сте облечени с нещо ново – по този начин ще прогоните лошия късмет от себе си.%d1%80%d0%b8%d0%bc2

 

Снимките са от коледен Рим

 

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Рим за 3 дни

Маргута, улицата на Фелини

Умиращият град

 

МОНТАЛЧИНО, ГРАДЪТ НА БРУНЕЛО

Вино “Брунело”, прелестна Тоскана и замъци ви очакват в Монталчино

Представете си Тоскана от картичките – вълнисти зелени хълмове, лозя, маслинови горички… Точно така изглежда пътят до  градчето Монталчино, на юг от Сиена.

Изграденото върху хълма насред долината Орча (Вал д’Орча) средновековно борго е обградено отвсякъде с каменни стени. Отгоре му се извисява древен замък – точно като в приказките.

Монталчино днес е прочуто в цял свят като родината на прекрасното червено вино “Брунело”. Но дори да не беше този факт, градчето пак щеше да ви смае с природни красоти, исторически прелести, чар и вкусна кухня.

То изглежда като перфектното място, в което се чувстват възнаградени и очите, и носът, и небцето ви. Тук всичко е прекрасно – от пейзажите до предлаганото в чинията и чашата ви.

Средновековното борго на Монталчино изглежда като непокътнато от XVI в.

Че това е така, може да се убедите, още щом достигнете хълма със селото.  В хълмистия пейзаж наоколо се редуват жълти, цикламени и зелени цветове, кипариси и маслинови дървета.

Монталчино забогатява най-вече покрай виното “Брунело ди Монталчино”, което днес се слави като един от най-добрите и най-скъпите италиански еликсири в света.

Селото обаче се прочува с качествените си вина още през  XV в. А иначе, рецептата за “Брунело” е измислена едва през 1888 г.

Неин баща е Феручо Бионди Санти – именно на него за пръв път му хрумва идеята да махне от рецептата за класическото вино “Кианти” сортовете канайоло и колорино и да остави единствено санджовезе. Така 100-процентното съдържание на този сорт превръща местното вино в червено “злато”.

“Брунело” може да се пие най-малко  5 г.след престояването на виното в бъчви, две години от които в дъбови. “Росо ди Монталчино” пък може да се пие и след година престояване в бъчви.

И днес фамилията Бионди Санти е сред най-добрите производители в района на “Брунело”. До нея се нарежда обаче и друг реномиран производител – избата “Банфи”. Замъкът Банфи, който е на две крачки от Монталчино, също ви грабва с прелестта си.

В него може да отидете на дегустации, да вечеряте или пък просто да разгледате избата му. Панорамата, която се открива оттам, е истинска наслада за окото.

До замъка може да стигнете и с ретро автобус – това е най-чаровният начин да обиколите околностите на Монталчино. С ретро автобус се разхождат много често и посетителите на “Ероика” – инициативата, която всяка пролет събира по тези места хиляди колекционери на ретро велосипеди от цял свят.

В Монталчино може да се разхождате без посока и маршрут – и така ще усетите чара му.  Историческият център се доминира от извисяващата се крепост, изградена през 1361 г., когато градчето минава под контрола на Сиена.

Изкачете се до замъка – когато обърнете поглед надолу, ще ахнете от гледката. Всеки юли в замъка се провежда фестивал на джазмузика и вино.

В замъка се намират един от най-реномираните ресторанти и енотека в зоната. Неслучайно през май 2017 г. негови гости бяха семейство Обама. Бившата президентска двойка избра пейзажите на Монталчино и на близкото Буонконвенто, за да прекара царски релакс сред красота, вино и голф.

В намиращия се на няколко километра луксозен курорт, собственост на бившия американски посланик в Рим Джон Филипс, Мишел и Барак Обама загребаха с пълни шепи от тосканските красоти.

Пак в тази зона се намира и един от най-престижните голф клубове в Тоскана, собственост на фамилията за мода Ферагамо. Там игра голф и Барак Обама.

Забележителност в Монталчино е и Палацо дей Приори, днешно седалище на кметството – намира се на Пиаца дел Пополо. Специална визита си заслужава и Палацо Весковиле.

И най-вече – не забравяйте да пиете вино, вино, вино! Всички заведения наоколо ви подканват да го сторите и със сигурност всеки ценител на качествената глътка и хапка няма да им устои. А и как иначе, след като тук се намира храмът на най-доброто вино.

За сирената, колбасите и другите специалитети на Монталчино също може много да се пише, но по-важно е да се опитат. И те играят в А-групата на шампионата на италианските кулинарни специалитети.

Прелестни са и магазинчетата и дюкянчетата, които предлагат всякакви продукти на местните занаяти.

Важното е да отделите време, за да вкусите бавно и приятно от всичко, което тук наистина е от най-добро качество.

Разходете се бавно по уличките, вглеждайки се във всеки детайл на архитектониката и пейзажа.

Изпийте бавно едно кафе в някое от местните барчета. След това седнете в някоя енотека, поръчайте чаша “Брунело” и сирена.

Вечерта опитайте местна гозба с глиганско месо в някой от местните ресторанти. Ще си дадете сметка, че животът е прекрасен и че красотата буквално ви пропива.

 

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето, непознатата Тоскана

Вила Памфили, римският “Версай”