Какво да видим в Тоскана извън традиционните маршрути? Монтепулчано предлага най-доброто от нея – пейзажи, изкуство и вино

Монтепулчано е Тоскана за напреднали. Въпреки че е известно като родния край на едно от най-продаваните тоскански вина по света, Монтепулчано не е място за масови туристи.

Тук идват пристрастените по красотата на Тоскана пътешественици, които ценят висококачественото вино и кухня, и които вече са минали по задължителни маршрути като Флоренция и Сиена.

Ако сте гледали тв сериала за Медичите с Дъстин Хофман, или пък “Новолуние”, романтичния фентъзи филм с Робърт Патенсън и Кристен Стюърт – да, те са снимани тук. В Монтепулчано са снимани и някои сцени от “Английският пациент”, но и куп други ленти.

Монтепулчано е чудесно предложение за потапяне в Тоскана, ако се намирате в Рим и имате един свободен ден.  След около два часа път виждате как пред вас се извисява очарователното градче. То е кацнало на висок 600 м хълм.

Ако се озовете пред тази гледка,  значи вече сте минали и по един от най-панорамните пътища в Тоскана, на който около вас се редуват маслинови горички, лозя и  кипариси.

Подобно на близките Пиенца и Сан Куирико д’Орча, и Монтепулчано се намира в прелестната Вал д’Орча.

Монтепулчано съществува още от етруски времена. Историята на селището обаче е здраво свързана и с разгарялата се векове наред война между Сиена и Флоренция. Вземайки надмощието над него, те можели да си гарантират контрола над Валдикиана и Вал д’Орча.

Жителите на Сиена и Флоренция спорели разпалено за Монтепулчано до 1232 г., когато в крайна сметка Сиена завладяла градчето. Това станало, след като сринала защитните му стени.

И след този момент обаче страстите не стихнали. Флорентинците не отстъпвали, така че войната продължила.

Същевременно в Монтепулчано се формирала и местна буржоазия от търговци, занаятчии и земеделци. Търговците обаче дръпнали доста напред, в сравнение с останалите, тъй като се облагодетелствали от близостта до най-важните пътни оси.

КАКВО ДА ВИДИМ

Влизайки от главната порта (Порта ди Грачано), се озовававате пред основната улица – Ил Корсо.

Тя се катери непрекъснато в посока към центъра – така стигате до Пиаца Гранде, големия площад. Преди да го достигнете, със сигурност ще минете през колоната на Марцоко – тя е на Пиаца Савонарола. До нея е и църквата “Сан Бернардо”.

От дясната страна на улицата се редуват най-различни ренесансови сгради.

Няма как Ил Корсо да не ви очарова  – представете си как през ренесансово време по него са се разхождали елегантни господа. Той концентрира и най-доброто в сферата на изкуството и кухнята.

Излишно е да казваме, че за любителите на виното и добрата храна градчето предлага рог на изобилието – в който и ресторант или енотека да влезете, няма да сгрешите.

Преобладават заведенията, предлагащи вино и “талиере” (дървена дъска) с местни шунки и сирена. Няма нищо по-приятно от това да си бъбрите на вино и тосканска шунка, седнали на дървена маса в някое от тези заведения.

И пристрастените по изкуството не могат да се оплачат – в църквата “Сан Агостино” от XV в. има творби на Антонио дел Полайо, Джовани ди Паоло и др. На малкото площадче “Микелоцо” обърнете поглед нагоре – ще видите Ла Торре ди Пулчинела с типичната глава с маска, която отброява часовете.

Така стъпка по стъпка, оглеждайки се непрекъснато наляво и надясно, за да не пропуснете някоя красота, стигате до Пиаца Гранде- това е центърът на града и на суматохата.

Ако попаднете тук около Коледа, ще изживеете незабравими моменти. Монтепулчано е идеалното място за коледно пътешествие, защото на главния му площад се организира коледен пазар.

Не става въпрос обаче за поредната комерсиална проява, каквато предлага всеки град в дните преди Коледа.

В Монтепулчано се продават автентични тоскански специалитети и произведения на местни занаятчии. Всичко това е обгърнато от вълшебна коледна атмосфера под формата на светлини, звуци и цветове. Наоколо минават облечени в местни костюми танцьори и музиканти за радост на туристите.

С други думи, това си е стопроцентова тосканска Коледа. На всичкото отгоре в Монтепулчано има и замък на Дядо Коледа, в който всичко изглежда като излязло от приказките. Той се намира на няколко крачки от Пиаца Гранде.

Монтепулчано и неговата Пиаца Гранде са идеално място и за летните туристи – през лятото на площада се развихрят спектаклите на най-различни театрални трупи. През последната неделя от август пък се конкурират помежду си осемте контради (райони) на градчето – те търкалят из селото огромни бъчви.

Да не забравим -малко преди да стигнете до Пиаца Гранде, минавате и покрай зоната на избите, която може да се разгледа свободно.

Пиаца Гранде се превръща в това, което е, благодарение на Микелоцо през XV в. Целият площад е обграден от знатни сгради като например Палацо Комунале – сградата на кметството.

Целият му външен вид, вкл. и кулата, напомнят за прочутия Палацо дела Синьория във Флоренция, който сигурно вече сте виждали, щом се намирате в Монтепулчано.

Прекрасен е и Палацо Контучи, започнат през 1519 г. от Антонио да Сангало старши и завършен от Балдасаре Перуци, както и Палацо Нобили-Таруджи. Палацо дел Капитано също е очарователен с типичния си за XIV век вид.

В южната част на площада се намира незавършената сграда на Ил Дуомо – той е реализиран между 1592 и 1630 г.

Не пропускайте да се изкачите на кулата на Палацо Комунале. Панорамата, която ви предлага най-горната й тераса с камбаната на нея, е неповторима!

Ако попаднете тук през зимата, може да случите и на изключително любопитна гледка – пластове мъгла се стелят над всичко наоколо от сутрин до вечер като захарни облаци. Изглежда така, сякаш природата и сградите плуват.

Извън древните стени на градчето се намира църквата “Сан Биаджо” – това е шедьовър на Антонио да Сангало, който трябва на всяка цена да се види. Смята се за най-големият връх на ренесансовата архитектура на сгради с формата на гръцки кръст.

След като се разходите на воля из Монтепулчано и вдишате с пълни гърди от красотата му, седнете в някое заведение. Сега идва моментът да се насладите и на чаша червено вино “Нобиле ди Монтепулчано”.

Заедно с “Кианти” и “Брунело ди Монталчино” това е едно от трите най-известни тоскански вина в света.

КАК СЕ СТИГА ДО МОНТЕПУЛЧАНО

То е на два часа път с кола от Рим и на един час от Сиена.

Ако отивате с кола от Рим, вземете магистралата Рим-Флоренция А1 и излезте на изход Бетоле-Вал ди Киана. Поемете в посока Торита ди Сиена, след което ще видите указания за Монтепулчано.

Ако идвате от Сиена, вземете пътя Сиена-Бетоле в посока Арецо. Излезте на изход Синалунга.

Ако пътувате с влак, най-близкото селище с жп гара е Кюзи. Оттам вземете автобус за Монтепулчано.

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на Брунело

Арецо – тосканската Пепеляшка

Градът на Медичите

Мурано – островът на стъклото

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело

Кампиля Маритима е изненадващо красива, въпреки че е извън традиционните маршрути в Тоскана

Едва ли бихте поставили непознатата за широката публика Кампиля Маритима в маршрутите си из Тоскана, ако някой не ви посъветва за това.

Веднъж озовали се в малкото градче, буквално ахвате.  Да оставим настрана факта, че панорамата от хълма на Кампиля към морето и към зеления растителен оазис в краката ви сама по себе си е спектакъл.

Вие сте само на десетина километра от Коста дели Етруски (Costa degli Etruschi), Крайбрежието на етруските, известно с карибско синьото си море и с белите си плажове.

Отдолу под хълма на Кампиля се намира заливът Барати, който наричат тосканските Кариби, а на няколко километра е и очарователното Суверето.

Изненадите за нищо очакващия турист стартират още пред античната порта на 13-хилядното градче.

Веднъж прекрачили я, влизате в една върволица от тесни лъкатушещи улички, които се разклоняват една в друга като клонките на елха.

В Кампиля непрекъснато се изкачвате по лабиринта от улици и стълбища, така че не забравяйте да обуете удобни обувки.

Разположената във Вал ди Корния (Val di Cornia) Кампиля е населена още от етруско време, така както и съседните селища.

Причина за присъствието на етруските по тези земи са най-вече находищата на минерали в зоната – наблизо е и археологическият парк с минерални руди Сан Силвестро. И днес могат да се видят кладенците и пещите, използвани от етруските за добиване на метали.

Кампиля се заселва най-вече през VIII-IX век. Средновековното борго обаче се оформя през XII в., когато Кампиля влиза във фокуса на местните знатни фамилии, воюващи за власт и надмощие.

Кампиля разполага и със средновековна крепост – Рока Сан Силвестро, разположена на върха на хълма Калви.

Историята на Кампиля през Средновековието е свързана най-вече с фамилията на граф Герардо дела Герардеска, която контролира мините за мед, олово и сребро, експлоатирани от етруско време.

Разхождайки се из Кампиля, се изправяте непрекъснато пред свидетелства от различни епохи.

Навремето Кампиля се разкъсва постоянно между контрола ту на Пиза, ту на Флоренция. През 1815 г.Кампиля става част от Великото херцогство на Тоскана.

Въпреки хилядолетната си история градчето е перфектно поддържано. Сградите с каменни фасади изглеждат като току-що реставрирани и окъпани.

Цветното пране, проснато  навсякъде пред накачулените една връз друга сгради, и саксиите с ярки цветя, придават весел и очарователен вид.  Това е като квинтесенция на най-добрата селска Тоскана.

Какво да видим?

Не забравяйте да разгледате Рока ди Кампиля (Rocca di Campiglia) , крепостта на Кампиля, както и Палацо Преторио. Обиколете каменната стена, която обгръща градчето отвсякъде , и най-вече – разходете се на воля из стръмните улички.

Навсякъде може да се насладите на колоритни и уютни заведения.

Опитайте местните гозби, които подобно и на тези в съседните села, са съчетание от морска и планинска кухня.

Как се стига до Кампиля Маритима?

Кампиля е на 240 км.северно от Рим и на 150 км.южно от Флоренция.

Ако ползвате влак, трябва да вземете линията Рим-Генуа и да слезете на гарите между Ливорно и Гросето.

С кола от Рим е най-добре да тръгнете по държавния път SS1 Рим-Чивитавекия, след което да продължите към Гросето и да излезете на изход Вентурина. Оттам ще намерите много пътни указания за Кампиля.

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на виното “Брунело”

Остров Фавиняна, сицилианската перла

Президентският дворец Куиринале в Рим

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕН

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

и копие на “Давид” на Микеланджело.

На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). Той е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost