Какво да видим близо до Неапол? Малкият остров Прочида е на половин час от него и ще ви зареди с добро настроение за седмици занапред

Забравете хаотичните Капри, Иския, Позитано и Амалфи. Да, те са прекрасни, но са в клопката на туристическата индустрия – тя изсипва всеки ден в тях автобуси с  хора, от които изтисква пари.

Ако отивате до Неапол или Рим за няколко дни и искате да си напълните душата с море и колорит,  идете до Прочида.

Малкият остров, който е на половин час от Неапол,  не влиза в традиционните маршрути, защото е напълно непретенциозно място. В него всичко е много натурално и няма никакъв лукс.

За сметка на това има много цветове, настроение и неаполитанска атмосфера, непокварена от масовия туризъм . Местните хора са изключително сърдечни, защото все още не им е писнало от орди посетители.

За мнозина Прочида е просто междинната спирка на ферибота от Неапол за остров Иския, на която не слизат. Но както знаем, междинните спирки понякога се оказват доста по-приятни от крайната дестинация.

Достатъчна е една кратка обиколка из малкото островче, за да си дадете сметка за експлозията от слънце и колорит, която то представлява.

Катерейки се по неговите тесни улички, със сигурност ще попаднете в плен на чара им.

Всичко изглежда като част от една цветна мозайка, в която пред очите ви се редят бедни и пъстри къщички с шарено пране, а до тях наднича прелестна зеленина.

Прочида е рибарски остров, затова и тук няма да видите бляскави хотели и ресторанти.

Не забравяйте удобни обувки – от пристанището до горната част на острова, откъдето се откриват умопомрачително красиви панорами, е все едно да изкачите 23-етажна сграда.

За италианците Прочида е символ най-вече на две неща. Мнозина го наричат Островът на Артуро – като едноименния роман на Елза Моранте, бившата жена на Алберто Моравия. Действието в знаковата за италианската литература книга се развива изцяло в Прочида.

От друга страна, Прочида е островът, на който е сниман филмът “Пощальонът” на Майкъл Редфорд и Масимо Троизи. Той беше номиниран за 5 Оскара, въпреки че спечели само един за музиката на Луис Бакалов. Неаполитанският актьор Масимо Троизи почина 12 часа, след като приключи снимките на острова през 1994 г.

Не забравяйте да хапнете порция спагети с миди (8 евро) в Locanda del Postino на рибарското пристанище Marina di Corricella (Марина ди Коричела) – това е ресторантчето, в което Марио Руополо (Троизи) се влюбва в Беатриче (Мария Грация Кучинота). Филмът се вдъхновява от романа на Пабло Неруда “Пощальонът”.

И сцените на рояк други филми са снимани на острова – като се започне от “Франческа и Нунциата” със София Лорен и Джанкарло Джанини,  “Осъден в очакване на присъда” с Алберто Сорди, “Суперсвидетелката” с Моника Вити, и се стигне до “Клеопатра” с Елизабет Тейлър и “Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън и Джъд Лоу.

И ако след всичко това сте заинтересовани да посетите островчето, ето няколко съвета как се стига до него.

От Неапол до острова пътуват на всеки час фериботи или корабчета (aliscafi).  Фериботите тръгват от Calata di Massa на пристанището и пътуват час до Прочида (11 евро).

Корабчетата пък тръгват от Molo Beverello и пътуват 35 минути до острова (15 евро). Тук може да видите разписанието им.

Прочида е вулканичен остров, който спокойно може да обходите за ден и без да преспивате на него.  Той е най-малкият от островите в Неаполитанския залив – неговата повърхност е 4 кв.км.

Ако все пак решите да му се насладите както подобава, най-добре е да си потърсите хотелче или стая под наем в зоната на пристанището (Marina Grande) или до най-чаровната зона – рибарското пристанище Марина ди Коричела, където е пълно със заведения.

Ако обичате да вървите пеша, спокойно може да видите забележителностите и без транспорт. В противен случай може да си наемете на пристанището електрически велосипед (20 евро на ден) или моторче. На пристанището ще видите и спирка на градския транспорт, както и на таксита.

Със сигурност плажовете няма да ви харесат – те са малки и са с черен  пясък заради вулканичния произход на острова. Въпреки това имат своя чар, защото са диви и са обрасли с кактуси.

Най-лесно достъпният плаж пеша се намира недалече от Марина ди Коричела. За да слезете до него, трябва да минете по 186 стъпала.

Какво да видим?

Хубавото на Прочида е, че може да се шляете свободно и да дишате с пълни гърди от атмосферата му, без да се притеснявате, че ще пропуснете някой музей или шедьовър. Тук единствените шедьоври са природата, морето, простите и шарени постройки.

Единственото, което трябва на всяка цена да направите, е да стигнете до всички възможни belvedere, или места с панорамен изглед – те са указани навсякъде с табелки. Когато се озовете на тези пунктове, ще си дадете сметка за каква красота става въпрос – тя се стеле на талази в краката ви.

И ако все пак желаете списък с няколко забележителности, ето ги.

Марина ди Коричела – това е най-древното рибарско борго на острова. Изградено е като амфитеатър над морето с три реда къщички. Всяка от тях е боядисана в различен ярък цвят, за да се различава отдалече в морето от връщащия се от риболов рибар.

На същия цветен принцип са и пъстрите рибарски къщи на венецианското островче Бурано. Кварталчето на рибарите в Прочида е като плетеница от арки, куполи и стълбища.

До него човек може да стигне по море или ако се спусне  по едно от четирите стълбища от минаващата отгоре улица.

Терра Мурата (Укрепена със стени земя) – това борго се намира в най-високата част на острова, на височина 90 м.над морето и се вижда от Марина ди Коричела.

За да се изкатерите до него,  ще трябва да се поизпотите, но усилието си струва. През Средновековието тук са живели единствените жители на острова.

Около виещите се тесни улички са разположени цветни сгради от XVI в. Малко преди да навлезете в Терра Мурата, ще минете през мястото, от което се открива зашеметяваща панорама към морето и Марина ди Коричела. От другата страна на Терра Мурата има и друг пункт с прелестна гледка към морето.

Палацо д’Авалос е сградата, която доминира отвисоко кварталчето. Изградена е през XVI в.от кардинал Инико д’Авалос.

Впоследствие става палат на Бурбоните, а после военна школа и затвор.

Казале Вашело – това е едно изключително живописно борго с жилища, заключени около вътрешен двор. Изградено е през XVI в. – в него населението се криело от сарацинските нападения.

До този жилищен “комплекс” се стига само по две много тесни улички, които навремето били затваряни в случай на нападения.

Марина ди Киаиолела – тук се намира малкото туристическо пристанище, на което има доста ресторанти и хотелчета. Най-оживено е през лятото.

Островчето Вивара – то е свързано с тесен път с Прочида и въпреки миниатюрния си размер от 0,38 кв.км. и обиколка 3 км, е осеяно с пътеки и пътечки, има и богата растителност. Единствената сграда на островчето е ловджийска постройка от XVII в.

Какво да опитаме?

Разбира се, всякакви възможни ястия от прясна риба. Местен специалитет е салатата от лимони, която се яде като гарнитура към рибата или калмарите.

Типичен местен сладкиш е Езикът на свекървата.

ВИЖ ОЩЕ

Леванцо, островът на тишината

Бурано, шареният остров

Сан Пиетро, островът на щастието

Арецо – тосканската Пепеляшка

Лимоновите турове са хит на едно от най-красивите крайбрежия в Италия

Още с пристигането на Амалфийското крайбрежие лимоните ви обсебват тотално. Навсякъде ухае на лимони, навсякъде жълтее от лимони. Накъдето и да се обърнете, се стелят лимонови горички по стръмните склонове, стигащи до морския бряг.

Поръчайте нещо в ресторанта – ще ви донесат първо, второ и трето, приготвено с лимони. Поискайте чаша вода – в нея ще има резен ароматен лимон.
Изпийте чашка кафе сутрин – и в нея ще ви сложат лимон срещу махмурлук. За сладкишите и сладоледите с лимонов вкус дори не си струва да припомняме – те надничат от всяка витрина.
И най-вече – прочутото в цял свят лимончело, или ликьорът, който се прави от корите на местните лимони, се лее така, както се лее розето по Лазурния бряг.
Лимонът е символът на Амалфийското крайбрежие, така както е лавандулата за Прованса и лозята за Тоскана.
Лимоните тук са главен герой и в козметиката, тъй като със стърготините от корите им се приготвят най-различни продукти за разкрасяване и подмладяване. Лимоновата диета също е на мода – изтискан лимонов сок, пит на гладно всяка сутрин, вталява идеално.

Амалфийското крайбрежие е единствената зона в света, където се предлагат лимонови турове. Със сигурност това е хитът в момента – много чуждестранни туристи идват специално на крайбрежието на Амалфи, за да се потопят в света на лимона. Тълпи от любопитни американци, японци и скандинавци изминават хиляди километри, за да разберат как се отглеждат амалфийските лимони за лимончело.
Индивидуално или в малки групи с екскурзоводи, феновете на лимона се катерят из ароматните лимонови горички (лимонети), откъдето се откриват прелестни панорами към тюркоазеното море отдолу. Туровете включват и визити в малките фабрики, където лимоните се сортират и пакетират. Друг етап са дегустациите в лабораториите за лимончело. В лимоновото пътешествие е включено дори наблюдение на екипа от носачи на лимони – всеки ден по едно и също време яки мъже, натоварени с торби с току-що набрани лимони, преминават по стръмните стълбища.
Селяните, коите се грижат за тях, са ловки и гъвкави като акробати. Катерят се из стръмните лимонети, огъват кестеновите клони, които служат за поддържане на лимоновите засаждения, вързват ги с върбови връзки. През зимата лимонетите са изцяло покрити с мрежи, които трябва да ги пазят от студ и мраз. Напролет стартира събирането на реколтата – пак на ръка. Чак в края на април започват да се свалят мрежите, предпазващи лимоните от замръзване и градушки. Евентуална градушка по узрелите лимони означава фалит за реколтата. Макар и дебели, корите им са изключително деликатни.
Лимоните са три вида – от Амалфи, Соренто и Сицилия
Само онзи, който не разбира нищо от лимони, може да обърка тези от Амалфи или Соренто с онези от Сицилия. На езика на виното – това е все едно да объркате шардоне с мерло.
Най-разпространен е лимонът от Сицилия – на южния остров се отглеждат 90 на сто от италианските лимони. Най-известният сицилиански сорт е Сиракуза, който е кисел и на цвят варира от светложълт до цитрусово жълт.
Лимонът от Соренто пък е гигантски – може да достигне тегло и от 500-1000 г. На цвят е цитрусово жълт, има правилна закръглена форма, а кората му е средно дебела. На вкус е много кисел. Той се отглежда до Соренто, а също и на остров Капри.
Лимонът от Амалфи пък е истински деликатес, известен още и с името „сфузато амалфитано“. Той е с вретеновидна форма, тежи около 100-120 г., има светложълт цвят, дебела грапава кора и упойващо силен аромат. Не е много красив, защото кората му е набръчкана, а формата му – неправилна. Амалфийският лимон е почти сладък, спокойно може да се яде и без да се поръси със захар, а и почти няма семки.
Много изследвания доказват, че именно лимонът от Амалфи е сортът, най-богат на аскорбинова киселина, или витамин C.
Разказват, че навремето арабите внасят лимоните в Испания, а след това в Сицилия и в Кампания с център Неапол.
Истинското нашествие с лимони в Амалфи обаче става след откритието за чудотворното им лечебно действие в борбата със скорбута – заболяването, дължащо се на липса на витамин C. Амалфийците, известни открай време като мореплаватели, носели винаги огромни количества лимони на корабите си по време на дългите си пътувания. През XI в. това дори било постановено с указ на Амалфийската република. С други думи – амалфийският лимон служел като хапче против скорбут.
Много северноевропейски страни също си поръчвали пратки от „лекарството“, което пътувало към тях с кораби от Амалфи. Малко по малко градинките с лимони се разраснали до лимонови гори, покриващи цялото крайбрежие.
Лимонът от Амалфи е не само символ на градчето, откъдето произлиза, а и на Made in Italy. Отглеждането му обаче е свързано с тежък труд, който на всичкото отгоре днес не е особено доходоносен. Реколта се събира няколко пъти в годината, но най-хубавите лимони се берат между март и юли.
Много често лимоните от Амалфи се ядат на салата, нарязани на резенчета. Разбира се, местната кухня в Амалфи предлага букет от рецепти за паста, основни ястия с риба и десерти с лимони. Прочут е и сладкишът „баба ал лимончело“ – десерт, наподобяващ реване, потопен в ликьор от лимончело.
Амалфийският лимон се отглежда единствено в 13 общини, вкл. Амалфи, Равело и Позитано.
Лимонът от Амалфи притежава марката IGP, т.е.той е със защитени географски указания. В момента амалфийският лимон се отглежда върху територия от 400 хектара и годишната му продукция достига 8000 тона.
Как да стигнем до царството на лимоните
От гарата на Неапол пътуват влакове на регионалните линии за Салерно (40 мин.). След това от Салерно може да продължите с автобус към Амалфи или пък с ферибот от морската гара, която е срещу жп гарата.
Ако тръгвате с кола от Неапол, е необходимо да поемете в посока към по-южния Салерно. Малко след това ще се озовете пред прелестния мозаечен купол на църквата „Сан Джовани Батиста“ в общината Виетри сул Маре.
Тя е прочута с две неща – с керамиките си и с това, че е портата на Амалфийското крайбрежие, едно от най-красивите в света. Тук буквално всеки ден може да срещнете известни личности от цял свят, сред които и много холивудски звезди. И неслучайно – спектакълът, който предлагат пейзажите му, е неустоим. Няма друго място в света, където да се преплитат в едно тюркоазено море, скалисти плажове, лимонови гори и заря от растителност с ярки цветове.
Всички сетива тук са богато възнаградени – в Амалфи всичко ухае, вкусно е, прелестно е, приятно е за допир. Истински проблем обаче е трафикът – по тесните и виещи се улички и пътища покрай морето придвижването е кошмар по всяко време на годината. Колите са принудени непрекъснато да спират и да се изчакват, тъй като в много пунктове пътната лента е само една и за двете посоки. Много често изминаването на 20 км.може да ви отнеме и час. Катеренето по тесните пътчета обаче си струва – достатъчно е да се изправите пред панорамите на Амалфи или Равело, и забравяте всичко, през което сте минали.
Какъв е произходът на Амалфи
Според легендата основаването на Амалфи е в знак на любовта на Херкулес към любимата му. Момичето, в което бил влюбен, се наричало Амалфи и имало очи със същия цвят като на морето до днешното градче Амалфи. Починалата преждевременно девойка била погребана от любимия си в прелестно място, върху което по-късно е основаван Амалфи.
Що се отнася до реалната история – античният произход на Амалфи е свързан с борбата между древните римляни и варварите. Географското разположение на градчето предполага и основното му препитание, свързано с мореплаването. Амалфи поддържал здрави връзки с Византия и Египет. Амалфийската република е първата от четирите морски републики в Италия, която извоюва независимостта си през 839 г. и се сдобива със собствена политическа система и юридически кодекс. Амалфи процъфтява по времето на бурната си мореплавателска и търговска дейност. Отслабена след серия от наводнения, Амалфийската република пада под властта на тази от Пиза през 1137 г. Векове по-късно обаче Амалфи преживява нов Ренесанс, след като е преоткрит от любителите на пътешествията, най-вече германци и англичани.
Днес Амалфи освен че е център на Амалфийското крайбрежие, е и град под протекцията на ЮНЕСКО.

Какво да видим

Амалфи се обикаля пеша. Първият етап от визитата ви трябва задължително да е в катедралата на Амалфи – Ил Дуомо . Тя е като обединение на разделените църкви. В архитектониката й има нещо и от католицизма, и от православието.

Прочута в цял свят е и хартията, или по-скоро картонът, който се прави от векове в Амалфи – нарича се Charta Bambagina. Тя се използва само за ценни издания, писма, пликове и визитни картички. Датира още от времето на Амалфийската република. Особеното в нея е, че за направатв й освен целулоза се използват и лен, канап и памук. Изработването на страниците от тази смес става на ръка.
Истинска атракция са и историческите регати, при които се съревновават градовете от бившите морски републики – това става обикновено в периода между май и началото на юли. Всяка година на ротационен принцип Амалфи, Пиза, Генуа и Венеция домакинстват Историческата регата.
Точно до катедралата на Амалфи се намира прочутата сладкарница „Панса“. Основаната през 1830 г. сладкарница е като паметник – въпреки популярността и успеха си и до ден днешен тя си остава изключително амалфийски феномен, който отказва да се размножи под формата на верига. Пето поколение сладкари на фамилията Панса предлагат и днес същите сладости като преди векове. Тук са вкусвали сладкиши всички известни личности, минали през Амалфи – от Ибсен до Вагнер. Разбира се, и тук всичко е под знака на лимона. На всяка цена трябва да опитате т.нар. скорцете ди лимоне ал чоколато (подсладени лимонови стърготини, полети с шоколад).

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

Какво не трябва да очаквате от жителите на Ботуша
1. Италианците имат много повече положителни качества, отколкото дефекти, и със сигурност никога няма да ви е скучно да общувате с тях. Едно от първите правила обаче, което е полезно да знае всеки, който стъпи на Апенините, се състои в местната поговорка Qui lo dico e qui lo nego, или “Тук го казвам и тук го отричам”.

Никога и в никоя сфера не очаквайте съответствие между казано и сторено в Италия.

Ако приемете това като железен принцип, ще си спестите много време и разочарования във всички области. Само един от всеки трима италианци според проучване изпитва някакви угризения за неспазено обещание. На практика заедно с изневярата това е “грехът”, който кара най-рядко италианеца да се чувства виновен.

2.  В италианския език съществува думата “не”, но това е само на теория. Иначе в ежедневието никой никога няма да я употреби в общуването си с вас, защото жителят на Ботуша не тряска вратата театрално под носа ви. Той ще го направи само с кадифени ръкавици или мислено. Ако ви кажат “да”, това означава със сигурност “може би”. Ако чуете “може би”, това е равносилно 100% на “не”.

3. За разлика от всички останали езици в италианския има два израза, с които
може да се каже “обичам те”. По първия начин, който е повсеместно разпространен – Ti voglio bene (ти вольо бене), ще се обърне към вас интимният ви приятел или приятелка, ако не иска да се ангажира с връзката, защото не е влюбен. По същия начин ще се обърне към вас всеки, който иска да покаже отвореност и симпатия. Така може да ви засвидетелства добронамереност и обич дори портиерът на кооперацията, в която живеете, или барманьт, при когото си пиете редовно кафето.

Ако някой наистина ви обича или поне си мисли, че ви обича в момента (и тук важи правилото “Тук го казвам и тук го отричам”), ще употреби израза Тi amo. В тон със скъперническото отношение към този израз са и изневерите в семейството, които са един от националните спортове в Италия.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

(Виж втора част)

7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 58 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия едва през 1861 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 67-то правителство в 75-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

Вила Адриана била извънградската вила на император Адриан

Че император Адриан знаел как да се наслаждава на красотата и на живота, е повече от сигурно.

Достатъчно е човек да  види Вила Адриана ( Villa Adriana), за да си представи как навремето древноримският император всяка вечер се е изтягал удобно в имението си, наблюдавайки червените залези над намиращия се разстелен в краката му Рим.

Вила Адриана в Тиволи  е огромен и монументален жилищен комплекс на император Адриан, който смайва и до днес с демонстрацията на власт и престиж от страна на древноримските владетели.

Вилата и гигантският парк наоколо стават резиденция на Адриан през 117 г. Тя е изградена на мястото на съществувала преди това сграда, собственост на съпругата на императора Вибия Сабина.

Вила Адриана се намира на Тибуртинските възвишения (Monti Tiburtini) над Рим и отстои на 28 км от Вечния град.

Още от едно време до вилата се стигало както по земя чрез Виа Тибуртина и Виа Пренестина, така и по вода – чрез река Аниене.

Както и всичко останало в Древен Рим, и изборът на зоната за изграждането на вилата не бил случаен.

Районът бил пълен с водоизточници, оттук минавали и 4 от древните акведукти.

В близост до вилата и днес съществуват все още термалните извори Акуе Албуле (Acque Albule)  в намиращите се на няколко километра Bagni di Tivoli.

Всички пространства в римската вила били разделени строго и прецизно според функциите си, както било традиция да се прави и на други места, като например във Villa dei Misteri в Помпей.

И въпреки това Вила Адриана наложила и свой почерк в изграждането на този тип вили по схемата, използвана в Древен Рим.

Вилата включва серия от свързани помежду си сгради, всяка от които със собствена функция. В нея има дори рибарник, големи и малки терми.

В имота си Адриан възпроизвел дори места и пейзажи, които  го впечатлили по време на пътуванията му.

Прелестни са градината Il Pecile, обградена с колонада с басейн по средата, както и Il Canopo, дългият воден басейн, украсен с колони и статуи, кулминацията на който е храм с купол.

Смайват и Големите и Малките терми, снабдени дори с Frigidarium на открито, както и с кръгла зала с купол и с пет големи прозореца. Украсените с богати и ценни орнаменти сгради служели на семейството на императора и на гостите му.

Големите терми били предназначени за персонала на вилата и били снабдени с отоплителна система под пода, както и с голяма зала за “изпотяване”.

Много добре запазени във вилата са Академията, стадионът, Императорският палат, Философската зала, Гръцкият театър и Златният площад (Piazza d’Oro), който служел за представителни нужди.

Морският театър пък бил нещо като островче с колонада в йонийски стил, заобиколено от канал.

Това било мястото, където императорът се усамотявал, за да размишлява.

Вила Адриана от 1999 г. е паметник под протекцията на ЮНЕСКО.

ОЩЕ

Апия Антика, древноримската магистрала

Топ панорами на Рим