ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Понтийските острови – това е Лацио, който не си очаквал

Мечтаеш за кристално чисти води и за изумрудено море с всички оттенъци на синьо и зелено? За живописно пристанище с лодки, което радва окото като детска мозайка?

Не е необходимо да пътуваш до Малдивите или Карибите. Твоят остров е Понца и той е на две крачки от Рим.

Намиращото се само на 23 мили от южното крайбрежие на Лацио островче зарежда с  радост в очите, със светлина в душата и с газирано настроение за седмици наред. То е като букет от свежи цветове и море – най-мощното лекарство в света.

Остров Понца е най-големият остров в Понтийския архипелаг, който включва още Палмарола, Дзаноне и Гави – на северозапад, и Вентотене и Санто Стефано – на югоизток.

Със сигурност обливането с красота започва още щом наближите крайбрежието с лодка или корабче. Отдалече сред сините води на Тиренско море  се виждат очертанията на Палмарола и Дзаноне, и Понца, който се извисява между тях.

Пристанището е очарователен микс от средиземноморска архитектура и пейзажи – то е изградено още по времето на Бурбоните (XVIII-XIX в). На юг пък може да се насладите на свидетелства от римско време – това са пещерите на Пилат, датиращи от над 2000 години.

Възможно е да ги обиколите с лодка – промушвайки се в коридора, оформен сред тях, имате чувството, че наблюдавате през калейдоскоп от бързо сменящи се цветове.

Пред очите ви сe редят един след друг т.нар. Фаральони дела Мадона – малките скалички, разпръснати напосоки из морето като бучки кафява захар. Пред вас дефилират като на ревю плажове, плажчета и фаральони, до които се стига само по море.

Скали с всички тоналности на жълто, кафяво и червено контрастират перфектно със синьозеленото море.

Остров Понца се разглежда предимно по море и от морето. На него трафикът и животът е в морето. До всичко възможно се стига по море – придвижвайки се от едно място на друго, от един плаж на друг, се разминавате с десетки лодки и яхти около вас.

Това e все едно, че се движите по водна магистрала, по която минават дори и лодки, които продават само сладолед.

Повечето плажове са свързани с останалата част на острова с водна, а не със сухоземна връзка. Водни таксита осигуряват придвижването на любителите на слънчевия загар на всеки час.

Ако решите да останете на плажа и след края на работното време на корабчетата, ще трябва сами да мислите след това как да се приберете, катерейки се по надвесените отгоре стълбища. Само така след това може да стигнете по суша до което и да е място на острова.

Понца е прекрасна дестинация близо до Рим. Ако имате свободен уикенд, той със сигурност  ще се окаже вашето прекрасно морско приключение.

Какво да правим на Понца?

1. Наемете си лодка от пристанището. Не е необходимо да е голяма и модерна, достатъчно е да бъде просто средство, което да ви позволи да се придвижвате сами из морските “магистрали” на Понца и близкия остров Палмарола. Друг вариант е да си купите билет за някой от многобройните турове с корабчета на местния морски кооператив – Cooperativa Barcaioli Ponzesi. Те тръгват от пристанището и предлагат обиколки от 3 или 5 часа с малък обед на борда. Качвайки се на подобно корабче, имате възможност срещу 28 евро на ден и с помощта на гид да разгледате цялото крайбрежие на Понца и Палмарола, а освен това и да се къпете на воля насред синьозелените води. Корабчетата предлагат многобройни спирки из морето, както и на някои от плажовете, до които се стига само по вода. Насладата е пълна!
2.  Идете до остров Палмарола. До него се стига, след като поемете от Понца в посока към Фара. По маршрута си към дивия остров Палмарола ще напълните очите си с прелест.
3. Разходете се без посока и цел из пристанището с форма на конска окова и из близките улици- те са пълни с чаровни магазинчета и заведения. Пристанището е било част от проекта за урбанизация на Понтийския архипелаг от Фердинанд IV Бурбонски. Структурата се интегрира идеално в древното гръцко пристанище и е обърната към Запада. Изграждането на пристанището стартира през 1772 г. и продължава 7 г. Днес се смята за един от най-добрите примери на архитектура от бурбонски тип.
4.  Разгледайте пещерите на Пилат – те са издълбани в скалите по протежение на бреговете. До тях се стига след 10 мин.с лодка от пристанището. На практика това е нещо като система от тунели, свързани помежду си с централен басейн, наподобяващ рибарник. Смята се, че структурата със стълбички, мрамори и колони е била частен басейн, свързан с вилата на Октавиан Август. Нейните руини се намират на по-горния земен пласт.
5. Вижте жилищата в пещерите на Понца – това е типичен само за Понца феномен. Става въпрос за праисторически жилища, издълбани вътре в пещерите. В местността Ле Форна има много подобни жилища, до които може да се стигне от пристанището или с автобус. По време на Бурбоните, когато се обмисляло населването на острова, в тези жилища се заселила колония работници от Торе дел Греко, до Неапол. Така било поставено началото на истинско скално кварталче с варосани в бяло жилища. Те били оборудвани и със система за събиране на дъждовната вода, която се използвала за домашни нужди.
6. Яжте риба, риба, риба. Кухнята на Понца предлага най-доброто от морските специалитети на Италия.

Как се стига до Понца?

От Рим с влак може да се стигне до Формиа или Анцио.

С кола – вземете магистралата А2 Рим-Неапол, излезте на изход Касино, а след това поемете по пътя за Формиа или Терачина.

За Анцио вземете провинциалния път Рим-Анцио.

До Анцио, Терачина и Сан Феличе Чирчео се стига и по държавния път Понтина от Рим. През уикендите е много натоварен.

Фериботи за Понца тръгват от Терачина и Формиа.

Корабчета тръгват от Анцио, Сан Феличе Чирчео, Терачина, Формиа и Неапол.

ВИЖ ОЩЕ

Сицилианският остров Фавиняна

Суверето, малко познатата Тоскана

Мурано, островът на стъклото

Белите градове на Пулия

Ето къде е било укреплението на Рицарите Тамплиери в Лацио

Сермонета (Sermoneta) е от онези места, в които човек се отпуска веднага с мисълта, че нищо друго в момента не го вълнува.
Селото ви обсебва тотално и се чудите къде да гледате по-напред – към лъкатушещите улици с павета, от които се откриват чудни гледки; към колоритните сгради, които омайват със средовековния си чар, или пък към мистериозния замък, който се извисява над главата ви.

До Сермонета се стига, пътувайки около час южно от Рим в посока Латина и пресичайки Понтинската долина (Pontina Pianura). След кратко лъкатушене по живописен път със завои, на който се редуват приказни природни панорами с кактуси, се изправяте пред табелата на Сермонета.
В този момент си давате сметка, че ви чакат прелестни мигове. Замъкът на селото, заобиколен от високи стени, както и цялата панорама от средновековни сгради сред декори от маслинени горички наоколо само подсилват убеждението, че красотата тук се лее на талази.
Сермонета се ражда като ранносредновековно село (borgo), за да приюти населението, бягащо от маларията в долината. Сермонета става феод на знатната фамилия Каетани (Caetani), която е една от най-известните в Лацио и до днес.

Издигнатият през XI в.неин замък е идеално запазен. Неговите салони с чаровни фрески и обзавеждане са перфектната сценография за много филми, които са снимани тук.
Вълнуващо е и изкачването в него по стръмния пасаж от коридори, който не е за хора със слаби сърца и с проблеми с равновесието. Преодолявайки го обаче се стига до покрива, от който се откриват неустоими панорами.
Сермонета е пълна със забележителности, които могат да се разглеждат и половин ден.
Приятно е обаче и да се загубиш из тесните й улици, завършващи с панорамни тераси. Магазинчетата, в които продават занаятчийски продукти или пък храна и вино, също не трябва да се пропускат.

И околностите на Сермонета преливат и от чар, и от загадъчност.
На километър от селото се намира манастирчето на свети Франциск, до което е прилепено гробището. То обаче изниква на това място през XII в. първоначално като укрепление на Рицарите тамплиери (Templari). Те остават в него до 1312 г. След потискането на ордена им мястото става убежище за еремитите на Францисканския орден, които следват източноправославна интерпретация на доктрината на Свети Франциск и които се укриват по-късно в пещерата на Селваскура, в Басиано.
В последвалите векове на това място се редуват още няколко ордена, включително и Малтийският.
Мистериозният чар на Сермонета се дължи най-вече на факта, че в зоната на селото са запазени най-много следи от присъствието в Лацио на Тамплиерите, както и на цялостната им загадъчна доктрина.
Различни техни символи и знаци могат да се видят и днес по сгради, най-вече църкви.
Казват, че в подземието на абатството се намира дори прословутото съкровище на Тамплиерите, скрито тук в края на 1308 г., когато започват гоненията срещу тях във Франция.
С други думи, за запалените по разказите за Рицарите тамплиери мястото е повече от магическо.

Къде да резервираме хотел или стая под наем в Рим? Кои са най-подходящите квартали?

Всеки, който идва за пръв път в Рим, е изправен пред проблема кой квартал да избере за резервацията си онлайн на хотел, Bed&Breakfast или апартамент под наем.

Изборът на един или друг квартал е изключително важен, особено ако идвате за малко дни и нямате време за губене.

И в Рим, както и във всеки друг град по света, може да попаднете на грешния хотел или хазяин, от което ваканцията да ви се вгорчи и Вечният град да остави неприятни спомени у вас завинаги.

Първото, което трябва да знаете, е какво точно искате да направите в Рим. Разбира се, ясно е, че всеки желае да плати минимално и да прекара максимално.

Ако идвате с цел шопинг и Долче Вита, то тогава при търсенето на място за отсядане, би трябвало да се концентрирате на хотели около Piazza di Spagna.  Улиците от т.нар. Триножник (Tridente) – Via del Corso, Via del Babuino и  Via Ripetta също са пълни с магазини от всякакъв вид. Те стигат до Piazza del Popolo. Освен това, тази зона е на две крачки от красивите Пиаца Навона, Пантеон, Кампо дей Фиори, Фонтана ди Треви, които на всяка цена ще влязат в програмата ви.

Ако идвате с цел туризъм и искате да посетите основните забележителности на Рим, но в същото време искате да подишате типично римска атмосфера с тесни павирани улички и симпатични заведения, то тогава изберете кварталите Монти (спирка Cavour на синята линия B на метрото) и  Трастевере.

Монти е близо до Колизея, до Римския Форум, до Пиаца Венеция, до Фонтана ди Треви, и въобще – до всичко красиво. Трастевере е изключително колоритен квартал с богат нощен живот и е близо до центъра.

Ако искате да сте на пъпа на Рим и на две крачки разстояние от всичко, може да изберете апартамент и в римското гето. Ако сте там, на практика може да се движите само пеша из града, защото всички забележителности са близо до вас. Това е стар еврейски квартал и много често апартаментите и сградите не са от най-добре поддържаните – имайте го предвид. Предимството му обаче е в перфектната локация.

Ако идвате в Рим с цел  Ватикана и Ватиканските музеи, то тогава може да се спрете на квартал Прати – той включва и зоната Отавиано (като спирката на метро А). Този квартал е пълен с магазини и заведения. Предимството му е, че през него минава метро (червената линия А) и е удобно свързан с останалите забележителности.

Ако искате да видите буржоазен Рим, то тогава изберете квартала Париоли – там са къщите на богаташите, там са и заведенията, които те посещават. Връзките с центъра и с основните забележителности обаче никак не са удобни и бързи, защото няма метро, а само автобусни линии.

Ако искате да сте близо до Централната гара Термини, където се пресичат всички възможни транспортни връзки, то тогава изберете  Via Cavour. Там е и базиликата “Санта Мария Маджоре”, на пешеходно разстояние е и Колизеят. Близо до гарата е и търговската Via Nazionale.

Ако избирате хотел или апартамент на много икономична цена, но далече от центъра, то тогава вижте на картата дали е близо до спирка на метро. По-удобна е червената линия А, която минава близо до Испанския площад, Фонтана ди Треви, Ватикана. Ако пък хотелът ви е до спирка на синята линия Б, то тогава може да стигате директно с нея до Колизея.

Много удобен е и кварталът San Giovanni, където се намират изгодни места за отсядане в близост до спирките на метрото.

ВИЖ ОЩЕ

Римското гето

Барокът на Пиаца Навона

Шопинг в Рим

Аутлети в Лацио

Три дни в Рим

Разходете се из остров Понца, близо до Рим. Подишайте от ухайните му аромати, насладете се на цветовете и на приказното му море

Вижте как се стига до Понца, на две крачки от Рим