Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Когато сте в Рим, вижте безплатно Караваджо
Рим предлага много възможности за любителите на лукса във всички сфери по подобие и на много други столици. Няма обаче друго място в света, което да е концентрирало толкова история и изкуство пет звезди.

В Италия се намират 70 на сто от всички културни ценности в света.

Ако при първата си визита в Рим сте посетили задължителните за един тур музеи, а безплатно – и  всички площади, то при втора визита може да се насладите безплатно на творбите на Микеланджело Меризи, по-известен като Караваджо. Съзерцаването на драматичния начин, по който Караваджо анализира чрез светлината физическото и емоциалното състояние на героите си, е неповторима емоция.

За да разгледате гратис творенията на Караваджо, ви е необходим час – час половина, тъй като те се намират в близостоящи сгради в сърцето на Рим.

С Караваджо може да се опиете, влизайки в няколко църкви.

На две крачки от площад „Навона“, до Сената се намира църквата „Сан Луиджи дей Франчези“ (San Luigi dei Francesi).

Влизайки в нея, се насочете към лявата й част – там се озовавате пред цикъл от три фрески, посветени на Свети Матей, които геният рисува през 1599-1600 г.
Четвърти шедьовър на Караваджо – „Мадона дей пелегрини“ (Madonna dei Pellegrini), също може да се види наблизо.

Само на няколко минути пеша се намира площадчето „Сант Агостино“  (Sant’Agostino) с едноименната църква, в чиято капела е въпросната творба.

В безплатната изложба на Караваджо влизат още два шедьовъра.

Те ви чакат в църквата „Санта Мария дел Пополо“ (Santa Maria del Popolo) на Пиаца дел Пополо.

Пиаца Навона е първата задължителна спирка в Рим за всеки турист

Някои определят Пиаца Навона за най-красивия площад не само в Рим, а и в света.

Със сигурност тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнете.

Няма начин да не видите площада още при първата си визита в Рим. В противен случай е все едно, че не сте били във Вечния град.

Веднага прави впечатление елипсовидната форма на площада, напомняща тази на стадион.

Да, това наистина е така – площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, реализиран през 86 г.сл.Хр. Става въпрос за огромна структура, направена от тухли и травертин.

Арената е била обградена от стръмно стълбище, подкрепяно от два реда арки, дълги 276 м. и широки 56 м. Тук в продължение на 4 века са се провеждали атлетически състезания.

След V в. стадионът започва да запада, но арената му, известна с името Campus Agonis (терен за игри) продължава да домакинства провеждането на игри и най-различни спектакли и събития. През 1477 г. тук се мести и пазарът, който дотогава се намира на Капитолийския хълм.

През XV в. по обиколката на площада започват да се издигат красиви знатни сгради като например Палацо Орсини и Палацо Де Купис. Прекрасна е и църквата “Сан Джакомо дели Спаньоли”, която днес е известна с името “Ностра синьора дел сакро Куоре” (Nostra Signora del Sacro Cuore).

Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII.

През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на Пиаца Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро (Fontana del Moro)  и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.)

През първата половина на XVI в.периметърът на площада се обогатява с още няколко красиви сгради – Палацо Милини и Палацо Памфили.

Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременната му сценография и вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди.

Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, довършена след това от Боромини.
За реализирането на Фонтана на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) той извиква известния с капризите си Бернини.

Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата “Сант Аниезе ин Агоне”. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата).

Любопитна история обаче се разказва за това как Бернини получава от Инокентий X поръчката за мастодонтския проект с красивия фонтан.

Твърди се, че Бернини подарява сребърен модел на творбата си, висок 1,5 м., на зълвата на папата донна Олимпия, която го убеждава да повери проекта именно на Бернини, а не на заклетия му конкурент Боромини. Първоначално моделът на Бернини на фонтана предвижда реализирането на статуите на реките от бронз. Накрая обаче той предпочита травертин.

Разноските около реализирането на фонтана са толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките.Всичко това води до вълна от гняв и възмущение сред населението, но не толкова срещу папата, колкото срещу зълвата, която се смята за главната “виновничка” за избрания с ходатайство Бернини.

Римската пирамида

Площадът на Микеланджело

Колизеят е като нов

Започнете визитата си във Ватикана от купола на “Свети Петър” 

Първа част

Базиликата “Свети Петър” е задължителното място, което всеки турист вижда още при първото си посещение в Рим и Ватикана.

Какво по-добро нещо от това, да видиш Рим от птичи поглед, изкачвайки  купола на катедралата?

Посещението на Вечния град може да започне именно от величествения купол, откъдето с поглед може да прегърнете града.

Как да стане това? Наредете се на опашка от дясната страна на базиликата.

Може да посетите купола отвътре и отвън всеки ден от 8 до 17 часа, а в периода 1 април – 30 септември – и до 18 часа. Билетът струва 10 евро, ако използвате асансьора (после обаче ще трябва да изкачите и други 320 стъпала).

Ако искате да изкачите всичките 551 стъпала пеша, то тогава ще платите само 8 евро за билет. За да стигнете до горе, ще минете по стълбището, известно като Охлюва на Свети Андреа.

Изкачването ще ви дари с уникално преживяване. Особено емоционално е, ако това стане по залез слънце – тогава цветовете на панорамата са неповторими.

Куполът на “Свети Петър” е проектиран от Микеланджело и е висок 136 м. От тази височина може без проблеми да разгледате Рим на 360 градуса. Погледът ви стига до близките селища Кастели Романи и до морето.

Над купола Микеланджело работи до смъртта си през  1564 г. В сравнение с оригиналния проект, куполът има по-извисен силует. Това е най-големият купол в Рим, който римляните наричат Куполоне (голям купол). Диаметърът му е 42 м.

Смята се,че Микеланджело е авторът на купола, въпреки че през 1546 г. той продължава вече започнатата работа по него от други архитекти – Браманте, Рафаело, Антонио да Сангало младши.

Именно Микеланджело обаче внася важни изменения в първоначалния проект, заради които куполът придобива настоящия си вид.

Куполът е окончателно завършен през 1590 г, след като на него е положен и последният камък – там е изписано името на папа Сикст V. Така е изграден и най-горният пръстен на купола, който поддържа фенера.

След смъртта на Микеланджело куполът е завършен от Джакомо дела Порта и от асистента му Доменико Фонтана. Те са натоварени със задачата за това от папата.

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Рим от птичи поглед

Бурано, шареният остров на Венеция

9 непознати факта за Матера

Ако мислите, че Рим е само град на руини, антики и музеи, значи не го познавате изобщо.
Много от монументалните сгради и площади извън историческия център са плод на урбанистичната мисъл на Мусолини.
Най-видното негово творение, до което може да се достигне с линия Б на метрото (спирка EUR Palasport), e кварталът ЕУР (EUR), известен като Монументалния град, Белия град и какво ли не още.
Той изненадва с широките си улици и булеварди, с просторните си площади и с високите си четвъртити сгради в монументален стил. Да, това е градчето на Мусолини, което днес приютява римското city.

Тук са седалищата на много от най-големите компании, банки и министерства.
Първите семена за изграждането на квартала се посяват през 1935 г., или през 13-тата година от фашистката ера.
Тогава римският губернатор предлага на Бенито Мусолини да представи кандидатурата на Вечния град за домакин на Световното изложение (Esposizione Universale) през 1942 г.
По този начин може да се представи пред света геният на италианската нация в пълния му блясък.

Мусолини прегръща ентусиазирано идеята. С тази цел основава автономната компания Esposizione Universale di Roma (оттук и съкращението EUR). В амбициозното предприятие се хвърлят с плам десетки архитекти, урбанисти, инженери и строители.
Решава се за място на EUR да бъде избрана зоната, която води от Terme di Caracalla, в центъра, към морето. Така EUR трябва да символизира връзката между новия Рим и Рим на Империята.

Стилът, в който се изгражда новият квартал, е модерен и монументален. Предвижда се дори построяването на гигантска Арка на водата и светлината – на мястото, където днес е Палатът на спорта (Palazzo dello Sport), издигнат през 1960 г. за Олимпиадата.
Арката не се реализира. Вместо нея символ на квартала става Дворецът на италианската цивилизация (Palazzo della Civiltà Italiana), който е известен като квадратния Колизей (Colosseo Quadrato).
На срещуположната му страна пък се издига Дворецът за приеми и конгреси (Palazzo dei Ricevimenti e Congressi).В проекта с кодовото наименование Е42 (като годината на изложението) влиза още и комплекс от огромни зелени пространства и паркове – те заемат общо 70 хектара.
В крайна сметка Е42 не е доизграден заради избухналата Втора световна война, която проваля и плановете за провеждането на Световното изложение през 1942 г.
Чак през 2015 г. Италия стана домакин на Световно изложение – този път в Милано.

Изоставеното през войната изграждане на EUR обаче се възобновява през 50-те години. Старият имперски път (Via Imperiale) се удължава и е кръстен на иметo на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo).
Това е пътят, по който днес много римляни стигат с колите си до най-близките плажове в Остия.
EUR се превръща отново в строителна площадка, като този път в проекта влиза и изграждането на жилищни комплекси. Той става квартал модел, в който намират пристанище седалищата на много министерства и големи групировки.
По-късно в него са изградени и серия от спортни съоръжения – басейни, езеро, велодрум, спортни зали по случай домакинстването на Олимпиадата в Рим през 1960 г.
EUR става сцена на монументални събития и любимо място на много режисьори и сценографи, включително и на Федерико Фелини. Той обича EUR, който му напомня на голяма киностудия. „Изглежда ми така, сякаш се намирам в една голяма картина“.
EUR става обект на обожание и за много архитекти от цял свят, тъй като в неговите огромни и отворени пространства могат да отприщят на воля фантазията си.
Един от последните проекти е Новият Конгресен Център (Nuovo Centro Congressi), известен като Облака (La Nuvola), на извeстния архитект Масимилиано Фуксас.

Орвието се намира в Умбрия, или в центъра на Италия – през него минава всеки маршрут, който води от Рим към богатия Север. Той е вторият изход на магистралата, който срещате на стотина километра от Рим в посока Флоренция.

Това е и първото му предимство за всеки, който иска да види нещо красиво в близост до двете италиански прелести Рим и Флоренция.

Орвието е по средата между Вечния град и града на Медичите  и достигането до него е лесно и удобно.
Орвието е красив като тях, но много по-чист и подреден,  разполага със забележителности и кухня, които съперничат  достойно на римските и тосканските.

Разликата освен в чистия въздух е още и в това, че всичко в Орвието е много по-евтино – от наемите до хранителните продукти.

Ако искате да останете за по-дълъг период в Италия, а не само за една ваканция, Орвието е чудесен вариант.

Това не е скучна провинция, а пълен с живот и енергия красив град, който предлага накуп история, археология, прелестна природа и приятни заведения. Навсякъде е пълно с туристи, но не толкова, че да трябва да си пробивате път с лакти, както е в Рим и Флоренция.

Орвието е разделен на две – нов град, където е гарата, и стара част, до която може да се стигне пеша, с кола и с лифт.

Ако вземете Орвието като своя алтернатива за живот в Италия, то не е лошо да се знае, че в него апартамент под наем струва 350-500 евро на месец, или двойно по-малко от Рим и Флоренция.Ако ви се налага да ходите до Рим, пътуването до Централната гара “Термини” струва 7,80 евро и трае час и 20 минути. Има обаче и по-бързи влакове, които струват двойно повече. До Флоренция пътят с влак е 2 часа.

Животът в Орвието е приятен и по друга причина – тук местните хора са много дружелюбни и общуването е приятно както в бара, така и на улицата.

Има много забележителности в самия Орвието, но не само –  в околностите му също има безкрайни възможности за наслада, като се започне от Чивита ди Баньореджо, известен като Умиращия град.

Има и термални центрове наблизо – тези в Кианчано Терме  например са на 20 мин. с влак от Орвието

Наблизо е и Витербо, градът на папите. Пейзажите в Умбрия, където е Орвието, са великолепни.

Какво да видим в Орвието

Това е е един от най-античните градове в Италия, който дължи произхода си на Етруските – те се заселват по тези земи през IX в.пр.Хр., избирайки като свои жилища пещери, издълбани във вътрешността на скалите от туф.

Разбира се, началото на всеки тур в града започва от красивия Duomo di Orvieto –прекрасен пример за архитектура в романски и готически стил.

В т.нар. Капела дел Корпорале в катедралата се съхранява главната светиня на храма – покрова с капки кръв от Болсена. Тя се пази в специален реликварий, изработен през 1337-1338 г

Става въпрос за т.н. чудо от Болсена, случило се в близкото градче с това име през 1263 г. Тогава при служба, извършвана от чешки свещеник, по време на причастие от осветената хостия (просфора) избликва кръв, капки от която падат върху покрова на олтарния престол. Впечатлен от чудото, свещеникът отнася покрова с капките кръв в Орвието, където по онова време се намира резиденцията на папа Урбан IV.

Зад Duomo се намират Palazzi dei Papi, папските палати, или сгради от XIII в. ,които са служели за папски резиденции. В един от тях се намира и Музеят на Opera del Duomo.

Може да си направите обиколка и на подземния Орвието, който е издълбан от жителите на града в течение на вековете. Той е пълен с пещери и кладенци, като най-известен е т.нар.Pozzo di San Patrizio.

Той е отличен пример за инженерните умения от XVI в.- кладенецът бил издълбан тогава по искане на папа Климент VII, който се укрива в Орвието по време на разграбването на Рим през 1527 г.

Кладенецът се реализира  с цел да послужи в случай на нужда заради природни бедствия. Той е дълбок 62 м. и има диаметър 13,5 м.. Около него са разположени две елипсовидни стълбища, които не се пресичат никога. Те имат по 248 стъпала и се осветяват през 72 прозорчета, създавайки сюреална атмосфера. Проектирани са от Антонио да Сангало и Джовани Батиста да Кортона.

В Орвието не пропускайте да се изкачите и най-горе на Кулата, La Torre del Moro. Панорамата, която се открива под вас на 360 градуса, е зашеметяваща.

Прекрасна е и крепостта в подножието на стария град La Fortezza di Albornoz.

ВИЖ ОЩЕ

Питиляно, тосканският Ерусалим

Сан Пиетро, островът на щастието

Вила Памфили, римският Версай