Archivi tag: рим

ВИЛА ТОРЛОНИЯ

В красивия римски парк на “Вила Торлония” се намират едновремешната резиденция на Мусолини, Къщата на кукумявките, театър, бункер и галерии

Със сигурност,ако разполагате с малко дни в Рим, няма да стигнете до парка на “Вила Торлония” (Villa Torlonia) на Виа Номентана.

Обикновено той не е включен в традиционните туристически маршрути.

За римляните е обаче добре познат – това е един от най-красивите обществени паркове  във Вечния град.

С градините си в английски стил , с музеите си  и с алеите, осеяни с 6 вида палми, разположеният върху 132 000 кв.м.площ парк е наистина прелестен.

В парка на “Вила Торлония” има и изкуствено езеро, театър, обелиски, лимонова градина. Разбира се, очарователни са най-вече Казино Нобиле, Казино дей Принчипи и  Къщата на кукумявките, които функционират като галерии и музеи. В театъра на парка пък се представят често театрални постановки.

“Вила Торлония” се ражда през 1842 г.по искането на Алесандро Торлония. Едва в началото на XX в.обаче се сдобива със съвременния си облик.В цял свят “Вила Торлония” е известна най-вече като резиденцията на Бенито Мусолини – диктаторът наема срещу символичния наем от 1 лира основната сграда в парка – Казино Нобиле, от Джовани Торлония младши, син на принц Алесандро Торлония.

В нея Мусолини живее между 1925 и 1943 г. Много италианци я познават до болка от телевизията – именно сред декорите на тази резиденция, запечатани в черно-бели ленти от онзи период, Мусолини осъществява голяма част от срещите си с различни държавни глави.

От портите на “Вила Торлония” поздравява италианците на сватбата си и дъщерята на Мусолини – Еда.

Мусолини на кон, Мусолини, който играе тенис, Мусолини, който празнува – черно-белите кадри с него са все от тази вила.

С други думи, вилата е част от италианската история.Днес римляните, любители на спорта и джогинга, влизайки в парка, обикалят не само около бившата резиденция на Мусолини, а и около театъра, както и около изглеждащата като излязла от приказите Къща на кукумявките.

Казино дей Принчипи, къщата на принцовете, е днес и седалище на важна колекция италианско изкуство от XX в.

Палацо Нобиле, знатната сграда, която се вижда веднага щом влезете от централния вход на парка откъм Виа Номентана, е реализирана от принц Алесандро Торлония през 30-те години на XIX в.

Сградата е по проект на арх. Валадиер, по чиято идея е и Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Принц Торлония избира интериор и декорации, вдъхновявайки се от античността. Атмосферата, имитациите на антично, руините, които характеризират “Вила Торлония”, са на практика огледало на вкусовете и стиловете, господствали в Европа пo онова време.Всяка стая в сградата е различна от другата, всяка има свой стил и напомня различни атмосфери и исторически периоди – от Нерон и Александър Велики до Клеопатра. Доста чудновато изглежда и банята на Венера.

Неслучайно представителите на богатата фамилия Торлония през онзи период са били смятани за парвенютата на римската аристокрация.

В парка има и противоракетно скривалище и  бункер – той е бил изграден навремето от Мусолини и е на дълбочина 6, 5 м.под земята. Неговите стени от армиран бетон са дебели 4 м.

ВИЖ ОЩЕ

Къщата на кукумявките

Еур – белият град

Куполът на Брунелески

ФЕНЕРЪТ НА ФУКСАС

От стъкления фенер на Фуксас Рим изглежда като плаващ сред облаци

Ако погледнете Рим отвисоко, например от терасата “Пинчо” в парка “Вила Боргезе” (Villa Borghese) , или пък от покрива на някой хотел, няма начин да не забележите този стъклен похлупак с неправилна овална форма до Виа дел Корсо (Via del Corso).

На пръв поглед той изглежда не на място в пейзажа на историческия център. Футуристичният дизайн на приличащата на стъклен облак структура е повод за доста полемики и до днес – трябва ли или не модерна архитектура да се омесва с вековни сгради? В центъра на Рим е забранен открай време строежът на каквото и да било.

И въпреки това, когато се изкачите на четвъртия етаж на Виа Томачели 157 (Via Tomacelli 157) в сърцето на Рим и го погледнете през приказната призма от стъкло и стомана, ахвате.

Ла Лантерна (La Lanterna), Фенерът на Рим, е място за организиране на ексклузивни събития, конференции, концерти, фотосесии. От терасата около стъклената структура се вижда купола на базиликата “Дей Санти Амброджо е Карло”. Разбира се, центърът на Рим е в краката ви с цялото си великолепие.

Осветена отвътре, структурата на световноизвестния архитект Масимилиано Фуксас изглежда като огледална лампа с неправилна форма. Пречупващите се в различните й елементи светлина и облаци  създават игра от лъчи и отражения.

Лампата на Фуксас е създадена от 1000 стъклени триъгълници, които покриват площ от 1200 кв.м. Те са свързани помежду си чрез 1000 стоманени възли.

 

ВИЖ ОЩЕ

Колоритният квартал “Трастевере”

Гениалният Микеланджело

Имението на папата

Шопинг в Рим

МУЗАТА НА РАФАЕЛО

for1

La Fornarina, Фурнаджийката, е една от най-загадъчните картини на Рафаело, на която е изобразена музата му. Намира се в галерията на римския Палацо Барберини

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело Санцио La Fornarina не спира да буди въпроси и загадки. Почти нищо не се знае за нея, с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Palazzo Barberini? Дъщеря на фурнаджия или скъпо платена куртизанка?

Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата си. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява.

for2

Малко обаче са сигурните неща, които се знаят за нея. Едно от тях, е че по тъмните и дълбоки очи на тази жена художникът буквално губи ума си. Много книги и научни изследвания около това, коя точно е жената в картината, са изписани през вековете, и въпреки това мистериите остават.

Рафаело я изобразява в творбата си около 1518 г. Мнозина смятат, че това е Маргерита Лути, дъщеря на фурнаджията Франческо, живял в народния квартал “Трастевере” на Виа Санта Доротея 19.

Един ден Рафаело, който минава оттам, вижда надвесилото се от прозореца момиче и остава като поразен. Влюбва се до полуда в младата жена.

Казват, че тя му остава вярна и след смъртта му. От мъка по него отива в манастира “Сант’Аполония”, където остава до края си.

Според изследователя на изкуството Джорджо Вазари обаче Рафаело вижда любимата си за пръв път по поречието на Тибър. Там Фурнаджийката среща за пръв път погледа на художника, къпейки се гола в реката.

Други изследователи обаче смятат, че Ла Форнарина не е дъщеря на фурнаджия, а куртизанка, избрала за свой псевдоним, както било модно да се прави по онова време,  въпросното име, с което картината става известна.

Според изследователи Рафаело я вижда, докато се оглежда за клиенти от прозореца на дома си, а не с романтично зареян поглед, както мислят други от изследователите на художника.

Според мнозина именно въпросната млада жена стои и зад други женски персонажи, изобразени от Рафаело в картини като La Velata (на снимката), Trionfo di Galatea и Madonna Sistina.

velata

Картината La Fornarina е купена от знатната фамилия Барберини и за пръв път е регистрирана в имуществото й през 1642 г.

Намиращата се в Палацо Барберини картина на Рафаело е като скъпоценно бижу, което може да се види на първия етаж в галерията.

Музата на Ботичели – Симонета Катанео

Как да видим безплатно Караваджо в Рим

 

ТРАСТЕВЕРЕ, ЖИВОПИСНИЯТ КВАРТАЛ

tras2Ако идвате за пръв път в Рим, със сигурност кварталът “Трастевере”, на две крачки от центъра, трябва да бъде част от маршрута ви.

Trans Tiberim, или през Тибър,  откъдето произлиза името “Трастевере”,  е една от най-живописните зони, която изглежда като излязла от италиански филм. В действителност това е точно така – “Трастевере” е мястото, в което са снимали филми от Бернардо Бертолучи до Нани Морети.

tras10

Сигурно няма по-интернационален квартал в Рим от “Трастевере”. Той е най-предпочитаният за разходки и вечери и от туристите, и от онези чужденци, които избират да живеят в Рим за пръв път.

Като място за живеене обаче едва ли бихте издържали в квартала повече от година, колкото и да са чаровни къщите, улиците и площадите му.  Постоянната глъчка и потокът от веселящи се тълпи тук е ежедневие, така че да спиш спокойно е невъзможна мисия.

tras3

“Трастевере”  е един от най-старите, а в миналото – и един от най-бедните квартали на Рим. Тук е живеело простолюдието. Тук все още е възможно да видите много от едновремешните занаятчийски работилници и дюкяни, а между много от кооперациите- опънатото шарено пране на обитателите.

tras9Да, всичко изглежда както в едновремешния народен  квартал. Но не се заблуждавайте – днес това е една от най-скъпите зони в Рим. Изглеждащите стари и с олющени стени къщи отвътре са идеално реставрирани. Наемите им не са за всички джобове.

tras6

Разхождайки се и денем, и нощем, когато тук тупти от живот,  може да се опиете от колорит и красота буквално на всеки ъгъл. Ако искате да се веселите в кръчма или в бар пред чаша бира или вино, изборът е извънредно труден заради морето от заведения. Ако искате типична римска кухня – да, пак сте избрали правилния квартал, за да я опитате.

tras8

За да направите това по най-добрия начин обаче просто избегнете ресторантите с карирани покривки на най-оживените улички и площадчета, които фигурират във всички пътеводители.

Разходете се по на пръв поглед пусти и тесни улички – там ще откриете много ресторантчета, в които ще ви нагостят като римляни, а не като туристи. Изберете си от менюто нещо от типичната римска кухня – спагети качо е пепе, букатини ал’аматричана, ригатони кон ла паята, спагети ала карбонара, пенне ал’арабята. Разбира се, виното също трябва да бъде от Лацио – Фраскати, Албано, Велетри…

tras13

А какво да видите в квартала? Обходете го надлъж, нашир и на зиг-заг, разхождайки се без посока и без план.

Чаровни са площад “Санта Мария ин Трастевере” и базиликата “Санта Мария”, която е едно от средновековните бижута на Рим.  В центъра на площада пък се намира най-старият фонтан на Рим.

tras1Прекрасна е и Пиаца Трилуса – тук нощем е пълно и с римляни, и с туристи. Отсреща се намира и най-обичаният от киноманите мост – Понте Систо, от който се открива спираща дъха гледка.

tras12

Красиви в “Трастевере” са и Виколо дел Чинкуе, Виа дела Скала, Виколо дел Моро, Виколо дел Болоня – навсякъде се чувства ароматът на квартала.

 

tras11

 

 

 

tras7

10 НЕЩА ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ

%d0%bf%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be1Кои са нещата, които най-много впечатляват чужденеца в Италия?

1. Шумът

%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc1Това е може би първото нещо, което впечатлява всеки, който дойде за пръв път в Италия. В италианските градове е шумно и хаотично – италианците бърборят безспирно навсякъде и по всяко време. Ако дадено нещо може да се каже с 3 думи, те ще ви го кажат с 300. Много често аргументите в разговорите се налагат не с доводи, а с висок тон. В същото време чувате наоколо непрестанно свирещи  сирени на линейки и полицейски коли, клаксони на автомобилисти. С една дума – хаос.

2. Кафето на крак

%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5%d0%b5%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%beВ Италия хората се срещат на кафе, но то се пие на крак на бара. Ако видите хора да го пият релаксирани на маса (там то струва поне с 30% повече), най-вероятно става въпрос за туристи. Запомнете – в Италия никога не се поръчва “еспресо”, или “кафе еспресо” – това го прави само чуждестранният турист.  Италианецът казва само “едно кафе”, защото се подразбира, че е еспресо.

3. Безкрайният обяд%d0%bf%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b01

Типичният обяд или вечеря в Италия включва предястие (мезета), първо (паста), второ (месо или риба – с или без гарнитура). Второто и третото не се ядат заедно! Следва салата по желание, десерт. Разбира се, всичко това се полива с вино, а накрая се пие кафе. Не правете като германските туристи, не поръчвайте капучино!

4. Сладката закуска%d1%84%d0%bb%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f1

На закуска италианецът винаги консумира кафе или капучино, към които прибавя кроасанова кифла или хрупкав сладкиш.  Капучиното се пие до 11 часа сутрин. След това го пият само чужденците в Италия.

5. Ядосаните автомобилисти%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5

Няма значение дали около вас има 2 или 20 коли. Техните шофьори винаги са нервни и бързат и са готови да надуят моментално клаксона, дори да закъснеете да тръгнете с половин секунда на зелен светофар. Ако не познавате италианските градове, по-добре е да ползвате такси, а не кола под наем. Таксиджиите също са италианци, така че знаят как да се справят с шофьорите по пътя.

6. Жестикулирането%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1

Жестикулирането е едно от нещата, които отличават италианеца в родината му и в чужбина. Вие разпознавате италианеца отдалече по начина, по който жестикулира, говорейки. Италианците са най-добрите разказвачи с жестове в света, затова може да ги разберете винаги и навсякъде, дори и да не знаете италиански.

7. Прегръдки и целувки %d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b81

В Италия се прегръщат и целуват за поздрав и хора, които никога преди това не са се виждали. За хората, които не са свикнали на подобна фамилиарност, може да се стори и странно, но в Италия се прави така. Нищо, че  следващият път, когато срещнете човека, който ви е целунал за поздрав, може и да не ви разпознае.

8. Семейството%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0

Фамилните обеди в неделя са класика в Италия – много повече на юг, отколкото на север. Те са много шумни и много горещи. Италианските родители обикновено са много либерални с малките деца – позволяват им да правят всичко навсякъде. Много често  дадено поведение може да се сметне за липса на възпитание в чужбина, но за италианските деца то е напълно нормално и се толерира от родителите им.

9. Разтегливото време%d1%80%d0%b8%d0%bc

Неслучайно Италия е родината на slow food. Италианците пият кафе бързо и на крак, но всичко останало се прави с много условни и разтегливи темпове. В Италия е нещо нормално всяко нещо да се отлага за после или за утре. Напълно в реда на нещата е и ако закъснявате за вечеря, за събитие, за среща. Винаги има уважителна причина за закъсненията – за нея дори  не се пита понякога.

10. Италианците правят всичко по-добре от останалите в ежедневието%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b5%d1%83%d0%bc

Те умеят да се обличат по-добре от всяка друга нация, защото носят вкуса и стила в кръвта си. Умеят да съчетаят дрехи, обувки и аксесоари най-добре. Готвят най-добре. Италианците са царе на дизайна. Имат чувство към естетиката така, както никоя друга нация по света, защото са израснали сред красота, лееща се навсякъде  (природа, изкуство, история, мода, дизайн, кухня, архитектура).

Човек, който е закърмен сред творби на Микеланджело, Рафаело, Бернини, Ботичели и сред антични руини на Древен Рим, има различно отношение към красотата от всеки останал по света.

 

ВИЖ ОЩЕ

Защо всички пътища водят до Рим?

Какво значи “чао”?

Италианският детайл

 

 

КЪЩАТА НА КУКУМЯВКИТЕ

mus2

Къщата на кукумявките в парка “Вила Торлония” е един от най-чудноватите музеи в Рим

Къщата на кукумявките (Casina delle Civette) е странно и чудновато място с приказна атмосфера, в което навремето е живяла знатната фамилия Торлония.

Името на къщата идва от изрисуваните отвън и отвътре кукумявки – веднага става ясно, че те са основният мотив в интериора и архитектониката й.

mus8

Паркът “Вила Торлония”, където се намира къщата, е разположен в началото на Виа Номентана, близо до центъра на Рим. За мнозина паркът е известен най-вече заради резиденцията, в която е живял Бенито Мусолини. В парка има няколко сгради.

Но каква всъщност е любопитната история на Къщата на кукумявките?

Сградата, в която изобилстват кули и кулички, е построена през 1840 г.от Джузепе Япели по поръчка на Алесандро Торлония. Първоначално тя наподобява рурална постройка с покритие от туф.

mus5

Отвътре е покрита с дървен материал и с мазилка, имитираща скалиста повърхност. Мнозина я наричат по онова време Швейцарската колиба.

През 1908 г. тя е превърната в нещо като средновековна вила по искане на Джовани Торлония младши, внук на Алесандро. Така къщата се обогатява с прозорци, порти, арки, кули и какви ли не още елементи с чудновати и цветни декорации.

mus6

Първите прозорци с изрисувани кукумявки се поставят в началото на  XX в. След тях кукумявки “заселват” и интериора на вилата под формата на декорации. Прибавят се и различни други елементи в стил liberty. Къщата започва да се нарича Villino delle Civette, Виличка на кукумявките.

Джовани Торлония превръща бившата швейцарска колиба в свое жилище, по чиято фасада е пълно с имитации на листа, цветя и плодове. Принцът е известен и със страстта си по езотеричните символи.

През  1944 г. къщата е полуразрушена от окупационните агло-американски части, настанили се в нея. Когато през 1978 г. римската община купува вилата и парка около нея, те са в плачевно състояние.

На всичкото отгоре през 1991 г. пожар изпепелява къщата, жертва  няколко пъти и на грабежи и вандалски действия. След петгодишна реставрация, завършила през 1997 г., Къщата на кукумявките е приведена в настоящия й вид.

Casino dei Principi – резиденцията на Мусолини

И докато Джовани Торлония обитава Къщата на кукумявките, той предоставя срещу символичния наем от 1 лира съседната си резиденция  Casino dei Principi на Мусолини.

musТой живее със семейството си в нея от 1925 г. до 25 юли 1943 г. Мусолини запазва оригиналното обзавеждане. Той спи в Стаята на Принца на първия етаж, а жена му Ракеле Гуиди – в стаята отсреща. Децата им пък спят на третия етаж.

mus3

Когато избухва войната, Мусолини решава да изгради бункер с цилиндрична форма и от армиран цимент в самия парк. Стените на бункера са дебели 4 м. Мусолини иска да построи и втори бункер, но той не е завършен, защото диктаторът е принуден да избяга от резиденцията с идването на власт на правителството на Бадолио. Първият бункер обаче е използван и за нуждите на живеeщите наблизо римляни по време на немската окупация.

Мусолини използва за сина си Виторио и част от Средновековната вила след смъртта на Джовани Торлония младши.

Т.нар. Casino dei Nobili в парка също се поставя в услуга на Мусолини, тъй като там той праща да живее вдовицата на сина си Бруно.

В парка на вилата има дори и театър, изграден през 1871 г.

mus0След окупацията по време на войната обаче той е почти разрушен. През 2013 г.  е напълно реставриран от римското кметство, така че сега в него е възможно да се видят и различни постановки.

mus4

 

ВИЖ ОЩЕ

Виното на диктаторите

Как да пътуваме изгодно в Италия

Грозни панелки се разкрасяват

КЪДЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО КАФЕ

Вижте къде може да се опита най-хубавото кафе в Рим

Кафето е хубаво почти навсякъде в Рим, но все пак има барове, които са известни открай време с традициите си в приготвянето му. Ето няколко исторически кафенета, където то винаги е изключително.
1. CAFFE’ SANT’EUSTACHIO

Eustacchio
Това е малко кафене, което се намира в историческия център, на две крачки от Пантеона, на piazza Sant’Eustachio 82. Използваната рецепта за смесване на различни видове кафени зърна е тайна, но като го опитате, наистина си давате сметка, че е качествено различно от всичко останало.
2. LA CASA DEL CAFFE’ TAZZA D’ORO

Tazza
И това кафене се намира близо до Пантеона, но на Via degli Orfani 84. Много често попада в топ класациите за най-добро кафе в Рим и Италия. Тук може да намерите от най-добрите смесици кафе, от които може да си купите и за вкъщи.
3. CAFFE’ GRECO

Greco1
Това е елегантно кафене в едновремешен стил, разположено на луксозната Via dei Condotti 86 и съвсем близо до Piazza di Spagna (Испанския площад). Кафето е безупречно, така както и самият локал, където си струва да влезете, когато се разхождате в центъра. Може да консумирате кафето на бара, за да не плащате отделно обслужване на маса.
4. ANTICO CAFFE’ DELLA PACE
И това е от серията исторически кафенета с традиции, които си струва да се видят и опитат. Още повече, че Via della Pace 3/7 e съвсем до Piazza Navona (Пиаца Навона), която е задължителен етап във всеки туристически маршрут.
5. CASTRONI

castroni
Това е верига за хранителни продукти от цял свят, но най-вече магазин за кафе. Тук може да си купите току-що смелено кафе от всякакъв вид, както и да го консумирате на бара. Винаги е направено по всички правила. Има много магазини из Рим – на Via Nazionale, Via Cola di Rienzo, Via Catania, Via Ottaviano 55 (до Ватикана) и др.

BULGARI – ОТ БАЛКАНИТЕ ДО ИТАЛИЯ

Как “Булгари” завладя Италия и света

Със сигурност “Булгари” е най-престижната бижутерска марка в света днес. За да стигне до върховете на лукса, тя тръгва от Балканите.

Как става така, че се превръща в символ на Made in Italy по света онова малко магазинче, което гръкът Сотириус отваря в центъра на Рим през 80-те години на XIX век?

И днес, когато вече не е фамилна фирма, а е част от империята за лукс LVMH, “Булгари” остава вярна на традициите си да бъде в крак с всички новости в своята сфера, запазвайки историята си.

Чар и елегантност, и най-вече типичният италиански стил, са нещата, които я отличават от всички останали бижутерски марки по света.

Кой е Сотирио, както се нарича на италиански Сотириус? Това е млад бижутер, който емигрира в Италия от Епир, Гърция, в търсене на късмета си.  Това става през 1880 г., когато Сотирио е едва 23-годишен.

Той е роден в Парамития, Северозападна Гърция и произлиза от семейство с влашки корени. Това са овчари номади, но и умели търговци и занаятчии, специализирани най-вече в обработването на металите.

Другите им умения се простират във владеенето на няколко езика, благодарение на което общуват с останалите търговци в Европа.

През 1877 г., по време на Руско-турската война, Сотирио и много други власи напускат Парамития и се приютяват на остров Корфу. Оттам Сотирио се отправя с кораб към Италия.

Първият етап е Неапол. След неуспешен опит да започне нов живот младият Сотирио заедно с македонския златар Деметрио Кремос отваря през 1884 г. първото си дюкянче в Рим на Виа Систина – по онова време това е една от най-оживените улици в центъра на града, посещавана най-вече от чужденци.

Именно те са и хората, които му носят успех. Сребърните предмети и бижута, изработени от Сотирио, се харесват много на английските туристи, както и на прииждащите от Северна Европа чужденци.

Сотирио отваря и нови магазини в Рим, но след това и в Неапол, Соренто, Сан Ремо,  Сен Мориц в Швейцария, където гъмжи от богати туристи. Това са все градове, свързани с жп линии.

Сотирио забогатява. Отваря магазин на Виа Кондоти 10 в Рим, в който продава и антикварни предмети, както и ценни предмети от старо сребро и бижута. По този начин се опитва да отговори на търсенето на изисканите си клиенти.

Синовете на Сотирио -Костантин и Джорджо, започват още от малки да заработват в семейната фирма.

През 1908 г. Джорджо отива за пръв път в Париж, до където баща му обикновено пътува, за да закупи стока за клиентите си. По онова време френската столица е център на висшата бижутерия.

Връщайки се в Италия, Джорджо се опитва да убеди баща си да се концентрира предимно в бижутерията.

Фамилията започва да се доверява за изработката на бижутата си на римската лаборатория на младия златар Убалдо Крешенци, с когото започва сътрудничество.

През 1934 г. братята Костантино и Джорджо Булгари поставят началото на съвсем обновения си магазин на Виа Кондоти 10 в Рим. Именно снимката на техния магазин илюстрира понятието “магазин” в италианската енциклопедия “Трекани”.

По онова време Рим се смята за града на трите “кралски двора” – на папата, на Савоите и на Мусолини.

Сред клиентите на “Булгари” са все богати търговци, индустриалци, политици , аристократи, международни знаменитости. Сред тях е и богатата американска наследница Дороти Тейлър, омъжена за граф Дентиче ди Фрасо. Тя проправя и пътя на “Булгари” в Холивуд.

През декември 1939 г., малко преди да напусне Рим, графинята купува скъпа огърлица.

Подобно на нея, и други богаташи се снабдяват със скъпи украшения като средство за инвестиране на спестяванията си. Предимството им е, че не губят от стойността си с течение на времето, а освен това са лесни за пренасяне при пътуванията, както и за укриване при турболентни събития от рода на войните.

През 60-те години на миналия век компанията “Булгари” успява да закупи едни от най-стойностните скъпоценни камъни и бижута, идващи от Индия.

По онова време извоювалата независимост от колониалния режим нова  Индийска република отваря съкровищниците на дворците си, където се намират ценности, идващи от международната търговия.

През 1972 г., или година след отварянето на първия си магазин в Ню Йорк, “Булгари” отдава чест на Съединените щати чрез създаването на колекция бижута, пресъздаваща цветовете на американското знаме.

Така славата на марката достига нови висоти. Клиентки на бижутерската марка стават младите, модерни и активни жени, които са способни да си  купуват сами нещата, които желаят. По този начин те “съобщават” на света за високия си социален и професионален статус.

Бижутата на “Булгари” красят американките не само на елегантни галавечери, а и с по-семпли модели и през работния им ден.

(Снимките са от изложбата на исторически бижута на “Булгари” в римските Кастел Сант’Анджело и Палацо Венеция, отворена до 3 ноември 2019 г.)

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Венеция нискотарифно

Популония – пристанището на етруските

Елба – зеленият остров