Archivi tag: италия

ОСТРОВ ФАВИНЯНА – ПРЕЛЕСТ ДО СИЦИЛИЯ

Фавиняна е част от Егадския архипелаг до Сицилия

Няма смисъл да ходите до Малдивите. Остров Фавиняна е с цветове, които ви заслепяват с яркост и  красота и е само на един час полет от Рим.

На всичкото отгоре Трапани, най-близкият сицилиански град, е свързан с останалите летища на Ботуша чрез нискотарифни полети. Пътуването до него може да ви струва и 30-40 евро в едната посока.

Фавиняна е главният от Егадските острови, на запад от Сицилия. Дългият 9 и широкият 4 км.остров е с формата на пеперуда, която по средата е разделена от планинското възвишение Санта Катерина.

Ако обичате морето, морската фауна, зеленината, цветята, е, значи сте улучили точното място. Избегнете август, когато е пълно с туристи. През останалото време на годината може да се насладите с пълни шепи на прелестите на острова.

Дори май и септември  са подходящи за събиране на тен и за къпане в прозрачните води – тогава може да попаднете на изключително изгодни оферти за хотели. Фавиняна може да се види и през студените сезони – природните му хубости са толкова много, че дори и през зимата и есента може да им се насладите подобаващо. Кухнята, в която изобилстват рибните ястия, е превъзходна.

Как се стига

Основен пункт на пристигане на туристите е летището на Трапани. Друг вариант е това на Палермо, но то е по-далече. Оттам се взема автобус до пристанището на Трапани, след което се качвате на ферибот – има на всеки час.

Най-добрият начин на придвижване на самия остров Фавиняна е велосипедът. На всяка крачка има магазини и офиси, които предлагат велосипеди под наем по 5 евро за цял ден.

Ако пребивавате на Фавиняна през лятото и искате да обиколите острова с лодка или моторница, ще видите, че такива се наемат на пристанището. Най-изгодно е, ако се включите в група от 10-15 души. Много от собствениците предлагат и обед на борда.

За хотел, къмпинг или стаи под наем може да видите сайтовете на egadivacanze  и campingegad.В центъра на Фавиняна е пълно с ресторанти и заведения за хранене. Разбира се, задължително е да се опита от специалитетите с риба тон. Допреди години на Фавиняна се ловеше през всеки май риба тон.

До морето може да се стигне в много пунктове от острова. Обикаляйки с велосипеда си, може да спрете на един от платените плажове или пък на някой от свободните плажове, които са указани с табели из острова.Безпорно най-красивото крайбрежие на острова е това на Cala Rossa. Кристално чистите води, синият им цвят, който варира от небесен до тюрказен, са неповторима гледка.Другата прелест на Фавиняна е Cala Azzurra. Дъното на морето до брега е покрито с пясък и е плитко, но само малка част от брега е с пясък, останалата е скалиста.

Друг известен плаж е Cala Rotonda. Това е скалистият плаж, който е прочут като раят за любителите на гмурканията. Изключително диво и очарователно местенце.

Ако предпочитате комфорт на плажа, тогава изберете Lido Burrone. На плажа, който съчетава пясъчна със скалиста зона, може да се наемат легла и чадъри, има и бар-ресторант.

По време на престоя си на Фавиняна не може да не видите и едновремешната инсталация за лов и преработка на риба тон La Tonnara Florio.

Бившата фабрика е разположена на две крачки от пристанището. Днес е едно от най-предпочитаните места за организиране на сватбени церемонии или други събития.

ВИЖ ОЩЕ

Остров Сан Пиетро 

Еолийските острови

Егадските острови

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ШПИОНИ

Юлий Цезар създал тайните служби в Древния Рим 
Първи усетил ползата от шпионски служби римският генерал Сципион Африкански през 200 г.пр.Хр.

Познатият с победата си над Ханибал генерал приложил срещу него метода „с твоите камъни в твоята градина”. Така след като разбрал, че Ханибал използва шпиони навсякъде, решил да го бие с неговото оръжие.
Юлий Цезар обаче е първият човек, прибегнал широко до древноримски шпионски служби – затова се смята, че те се раждат по неговото време.

Той си дал сметка, че в битките му с врага можели да му бъдат полезни шпионските уши и очи на всеки способен в тази сфера – затова наемал в римската войска и чужди бойци, произлизащи от варварите.
За разлика от римските легионери, които имали страхотен боен тренинг, тъй като го поддържали и извън войните, чуждите наемници не били толкова ловки войници. Те били използвани само за определени битки.

Въпреки това Юлий Цезар селекционирал най-добрите ездачи сред тях и ги обучавал за шпиони. Те били учени и как да правят карти на пътищата.

Всеки път били пускани в мисиите си все по-далече и по-далече. Учели се сами да си набавят храна, да се крият от врага и да оцеляват. С други думи – били нещо като древни рейнджъри.
За разлика от всички последвали го императори, Юлий Цезар използвал разузнавателните служби само с цел да печели войните. Той не впрягал шпионите в конспирации от личен характер, отказал се дори от лични охранители.

Затова и в крайна сметка бил убит без особени проблеми от заговорници през 44 г.пр.Хр.
За да се доберат до необходимите им информации, шпионите на Юлий Цезар се дегизирали във всевъзможни хора – от търговци и доставчици на стоки, до сводници на проститутки и продавачи на оръжие.

Шпионите трябвало да владеят перфектно езика на шпионираните племена, да бъдат умели ездачи, да се измъкват от всевъзможни опасности, и не трябвало да се набиват на очи.

Много от римските легионери били перфектни за занаята на шпионина. Чуждите наемници пък не били големи майстори с оръжието, но пък се справяли идеално с предизвикването на хаос и вълнения с помощта на прашки и стрели.
Шпионската система на Юлий Цезар била изключително добре организирана. Неговите агенти 007 били перфектни в създаването на карти на непознати територии, тъй като се добирали до информации за разположението на реки, планини и долини, до места, от където войската можела да си набавя храна и вода.
Осиновеният от Юлий Цезар Октавиан Август, който става първият император на Римската империя, организирал още по-добре създаденото в шпионската сфера дотогава.

Той се смята за създател на предшествениците на агент 007 в днешния му вариант. Октавиан Август прибегнал до услугите на млади, храбри, силни и интелигентни агенти.

За да вършат работата си, много често те действали под прикритие като «пощальони», т.е., омесвали се с разносвачите на новини. Октавиан Август си взел поука от случилото се с Юлий Цезар, убит от заговорници.

Затова се обградил с лични охранители -преторианци. Императорът поставил шпиони навсякъде, за да се пази от предатели. Казват, че носел броня дори под тогата си.
Как били организирани тайните служби?
В тях имало хора, специализирани във всевъзможни дейности. Имало информатори – те били в „цивилно” облекло и душели навсякъде за подготвяни предателства и заговори. Били избирани обикновено сред преторианците.
Друга част от тайните служби били разузнавачите – за такива били избирани хора от войската, които следвали императора по време на военни кампании.

Те служели и като лична охрана на императора и се грижели за вътрешната сигурност, т.е. за императора и семейството му.
Като шпиони в цивилно облекло действали и т.нар.exploratores. Те били ловки ездачи, които трябвало да контролират всяко действие на врага по цялата територия. Грижели се за външната сигурност на империята.
На работа в шпионските служби имало и провокатори – това били агенти в цивилно облекло, които се движели сред населението и с нарочните си приказки срещу императора предизвиквали хората да правят същото.
Императорът използвал в шпионските служби и опита на военните ветерани – те били опитни стратези и хора в състояние да чертаят тактики и стратегии срещу врага. Те били най-високо заплащаните.
Октавиан Август се ползвал и от услугите на доносниците – такива можело да бъдат и частни лица, които донасяли полезни за държавата информации в замяна на много добро заплащане.

ВИЖ ОЩЕ

Апия Антика – древноримската магистрала

Гениалният Микеланджело

Сан Пиетро – островът на щастието

ВИНОТО НА ПАПАTA

gregnolinoVatre
Портакомаро е малко селце близо до град Асти (Asti) в Северна Италия и доскоро малцина в Италия знаеха за съществуването му.
След като кардинал Берголио стана папа Франциск (papa Francesco) обаче то влезе в хрониките на всички световни медии. Причината за това е, че е родното място на бащата на папата, който е тръгнал за Аржентина именно от незврачното село с тухлени къщи.
В 2000-то Портакомаро д’Асти почти всички са далечни роднини на папата.
Дядото на Хорхе Марио Берголио навремето живее в една от най-отдалечените от селото къщи – тя се намира в малкото кварталче Брико Марморито, разположено на хълма до него. Именно от нея през 1929 г. излиза и бащата на папата – Анджело Джовани, за да се отправи за Аржентина.
Десетилетия наред жителите на Портакомаро се гордеят най-вече с факта, че са дали началото на виното „Гриньолино“ (Grignolino).
Днес обаче те са горди, че са дали начало на фамилията на папа Франциск. Берголио говори диалекта, който се използва в Асти и който е бил на практика първият език, научен от него в детството му.
Днес до Брико Марморито има и кварталче, наречено Брико Берголио, по подобие на фамилията на папата, чиито представители са живели по-късно там.
Папа Франциск е горд с пиемонтския си произход, за който често говори и в речите и обръщенията си.
Когато преди осем години в предишния конклав неговата кандидатура за папа отстъпва пред тази на кардинал Рацингер, той отива в Портакомаро, за да види роднините си. На изпроводяк братовчед му Делмо му подарява бутилка вино „Гриньолино“. Десетилетия преди това такова вино е правел и дядото на папата.
То толкова се харесва на Берголио, че той започва да поръчва редовно да му го пращат в Аржентина заедно с други местни хранителни продукти.
Така „Гриньолино“ става любимото вино на папата.

groz
Но какъв е произходът на този червен нектар?
Според една от легендите името на виното произлиза от глагола „гринье“, който на местен диалект означава „усмихвам се“. Жителите на Портакомаро са категорични, че това е в перфектен унисон с духа на папата днес, който при едно от обръщенията си към вярващите на площад „Свети Петър“ дори ги призова да не бъдат тъжни.
Днес консорциумът от винопроизводители в град Асти обмисля да посвети на папа Франциск един от етикетите си вина. Желанието е папата да даде името си на вино „Москато д’Асти”, което също се прави в земите, откъдето произхожда семейството му.
Тяхната слава на винопроизводители идва обаче най-вече от рубиненочервения нектар „Гриньолино“.
Това е типично пиемонтско вино, което се пие по време на основните ястия. Прави се от сорта гриньолино. Към него може да бъде прибавено до 10 % и грозде от сорта фрейза.
Днес „Гриньолино“ се произвежда в трийсетина общини до Асти, в област Пиемонт. Най-реномирано е обаче виното, което се прави в Портакомаро, Монкалво и Грацано Бадольо.

loze2
„Гриньолино“ е изискано и фино вино и може да се консумира по време на всички ястия, но най-добре се усеща в комбинация с типичните предястия и първи ястия за Асти. Сред тях са саламите, които се правят по тези места, постните супи и мазните бульони.
Прекрасен е и съюзът с ястията от ориз (ризото). Чудесен фон за „Гриньолино“ са и печеното пиле, както и пилешкото месо със сос, мешеното пържено, типично за региона и др.
Истинска симфония за небцето е и „Гриньолино“ в комбинация с риба на скара, подправена със зехтин и местни подправки. Някои пък го пият, замезвайки с печено бяло месо или със солени торти (по подобие на българската баница) с пълнеж от зеленчуци.
„Гриньолино“ е сухо червено вино с изключително приятен и деликатен, макар и леко нагарчащ вкус.
Ароматът му не е особено силен, напомня полски цветове и череши. Това е много „топло“ и меко вино Алкохолните му градуси са 11 и се сервира на температура 15-16 градуса. То се пие като младо вино, до година от събирането на реколтата от грозде.
За пръв път за „Гриньолино“ се заговаря през XVIII век. Твърди се обаче, че от този сорт още през XVI век са се правели светли на цвят вина.
Първоначално виното се прави в много по-обширна от днешната зона. Разпространяването на заболявания по лозите в миналото обаче свиват производството му само до региона, където се отглежда в момента.
Един от най-известните почитатели в миналото на „Гриньолино“ е Джовани Ланца, премиер на Италия от 1869 до 1873 г. Самият той е произвеждал от това вино.
Друг фен на виното бил крал Умберто I от Савойската династия, който го предпочитал пред всичко останали вина.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

 

КАК СЕ ЛОВИ БЯЛ ТРЮФЕЛ

За белия трюфел от Алба ви трябва подходящ нос и портфейл

Вглеждайки се в типовете, които продават всеки ноември скъпоценния бял трюфел на традиционния панаир в град Алба, си казвате само едно – че не бихте искали в никакъв случай да се озовете лице в лице с някого от тях през някоя мрачна нощ из пиемонтските горички на Ланге, когато бродят с кучетата си на „лов” за гъби.

Да, това са т.нар. трифулау,както се произнася на пиемонтски диалект, или „ловци” на трюфели, въпреки че в случая съвсем не става въпрос за ловене на животни. Никой и никога няма да ви разкрие къде са въпросните дъбове, липи, тополи и върби, до чиито корени под земята растат най-луксозните и най-грозните гъби в света само три месеца в годината – от октомври до декември. За да станете трифулау, първо трябва да се сдобиете с книжка от общината.
Ловът на бял трюфел е като сцена от филм в стил ноар. Загърнатият с мантия, обут в ботуши и скрит под шапка трифулау излиза с кучето си нощем, за да не го види никой. За трюфели се ходи само на лунна светлина и без никакво фенерче – и най-малката светлинка може да издаде на конкурента къде се намират подходящите места.

Ловецът помни наизуст къде са дърветата , под които може да има бял трюфел. Само когато той е готов, започва да ухае, кучето реагира на миризмата му и го изравя. Трюфел се „лови” из обществени горички, но така също и в частни терени, чиито собственици получават субсидии, за да не секат дърветата си. Ловецът на трюфели има и своя карта на „съкровищата” си – на нея отбелязва местата и датите. Нерядко преди да умрат, мнозина изгарят картите си.
Всичко свързано с най-скъпата бяла гъба в света, е обгърнато в загадъчност и в серия от ритуали. Те придружават белия трюфел от Алба от началото до самия край, когато се топи в устата ви под формата на силноухайна стърготина.
Може да се каже, че хората се делят на такива, които обожават бял трюфел от Алба, и на такива, които го ненавиждат. Средно положение няма.

Дори да се намирате на 10 метра от малко парченце бял трюфел, старателно завито в хартия и мушнато в буркан, чувствате мощното му ухание. Ако сте от първия тип хора, изражението ви ще бъде на наслада. Ако спадате към втория тип – то тогава гримасата ви ще бъде на погнусa. Няма обаче едно мнение по въпроса кой бял трюфел е най-добрият. Някои харесват остро ухаещият на чесън трюфел, други предпочитат аромата на гнило, трети смятат за превъзходен миришещият на есенна гора след дъжд трюфел.
Трудно е да се обясни на някого, който не обича бял трюфел, защо цената му е по-висока от тази на златото. Всяка година килото бял трюфел от Алба наближава няколко хиляди евро.

По подобие на картините на Пикасо или Климт, за които се наддава на търгове на най-известните аукционни къщи, и най-скъпоценните екземпляри бели трюфели, изровени под земята до Алба, се продават всяка година на световен търг. Това става винаги в замъка Гринцан-Кавур до Алба, който е част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.
Всъщност не само белият трюфел, а и всичко около него ухае силно – на богатство, ексклузивност, замъци и история. Ако отидете в земята на белия трюфел в Алба през октомври и ноември, със сигурност ще видите огромна концентрация на заможни хора.

Като оставим настрана богатите местни производители на вино, продукти от бял трюфел и други гурме изкушения, ще забележите и купища богати туристи от цял свят, които идват тук специално, за да си купят трюфел. Другите богаташи, които щъкат наоколо, са еногастрономи от най-високо ниво, които трябва да запасят с бял трюфел най-реномираните ресторанти в света.
Трудно е да се каже дали в зоната на Алба мирише повече на бял трюфел или на пари. На практика в миниатюрната зона Ланге (между Асти и Кунео), където расте най-луксозната гъба в света, се прави и скъпоценното вино „Бароло”, чиито най-добри бутилки също се разпродават на световен търг всяка година.

Но нали пари отивали при пари – може би затова именно в Алба е родена и най-богатата италианска индустрия „Фереро”, която освен че е майка на лешниковия крем „Нутела”, е и производител на печалби за милиарди евро всяка година. Разбира се, като се вземе предвид целогодишно мъгливия и влажен климат в зоната Ланге (около 100 кв.км) с дългите и студени зими, и като се прибавят и неплодородните почви, е ясно, че в случая става въпрос не за природни дадености, от които текат пари, а за умения да трансформираш нищото в машина за богатство.
А колкото по-неблагоприятни са условията, толкова по-оскъдна, и следователно по-скъпа за купувачите е годишната „реколта”.

Какво представлява  белият трюфел?

Tuber magnatum Pico, както  е името на белия трюфел,  е съставен от 80% вода и всъщност е бежово-сивкав на цвят. Наподобява грозна грудка с неправилна форма. Расте до Алба само през октомври, ноември и декември, за разлика от черния, който е целогодишен.

В миналото някои го смятали за храна на вещици, други – за минерал и дори за животински продукт. Разпространено било схващането, че белият трюфел се образувал там, където разгневеният Юпитер пращал мълниите си.

Белият трюфел много рядко се продава цял – освен че е много скъп, той е и труден за съхранение. Обикновено малки парчета трюфел се увиват в хартия или вълнен плат и се съхраняват в добре затворени бурканчета за максимум 10 дни. Трюфелът се настъргва върху ястията – най-голям специалитет са суровите яйца, прясна яйчна паста „таярин” или ризото с настърган суров трюфел.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Президентският дворец Куиринале

Кастел Гандолфо и папската резиденция

Римските замъци

 

 

 

 

ЛИМОНИТЕ НА АМАЛФИ

Ama1Лимоновите турове са хит на едно от най-красивите крайбрежия в Италия

Още с пристигането на Амалфийското крайбрежие лимоните ви обсебват тотално. Навсякъде ухае на лимони, навсякъде жълтее от лимони. Накъдето и да се обърнете, се стелят лимонови горички по стръмните склонове, стигащи до морския бряг.

ama7

Поръчайте нещо в ресторанта – ще ви донесат първо, второ и трето, приготвено с лимони. Поискайте чаша вода – в нея ще има резен ароматен лимон.
Изпийте чашка кафе сутрин – и в нея ще ви сложат лимон срещу махмурлук. За сладкишите и сладоледите с лимонов вкус дори не си струва да припомняме – те надничат от всяка витрина.ama3
И най-вече – прочутото в цял свят лимончело, или ликьорът, който се прави от корите на местните лимони, се лее така, както се лее розето по Лазурния бряг.
Лимонът е символът на Амалфийското крайбрежие, така както е лавандулата за Прованса и лозята за Тоскана.
Лимоните тук са главен герой и в козметиката, тъй като със стърготините от корите им се приготвят най-различни продукти за разкрасяване и подмладяване. Лимоновата диета също е на мода – изтискан лимонов сок, пит на гладно всяка сутрин, вталява идеално.

ama8
Амалфийското крайбрежие е единствената зона в света, където се предлагат лимонови турове. Със сигурност това е хитът в момента – много чуждестранни туристи идват специално на крайбрежието на Амалфи, за да се потопят в света на лимона. Тълпи от любопитни американци, японци и скандинавци изминават хиляди километри, за да разберат как се отглеждат амалфийските лимони за лимончело.ama2
Индивидуално или в малки групи с екскурзоводи, феновете на лимона се катерят из ароматните лимонови горички (лимонети), откъдето се откриват прелестни панорами към тюркоазеното море отдолу. Туровете включват и визити в малките фабрики, където лимоните се сортират и пакетират. Друг етап са дегустациите в лабораториите за лимончело. В лимоновото пътешествие е включено дори наблюдение на екипа от носачи на лимони – всеки ден по едно и също време яки мъже, натоварени с торби с току-що набрани лимони, преминават по стръмните стълбища.ama5
Селяните, коите се грижат за тях, са ловки и гъвкави като акробати. Катерят се из стръмните лимонети, огъват кестеновите клони, които служат за поддържане на лимоновите засаждения, вързват ги с върбови връзки. През зимата лимонетите са изцяло покрити с мрежи, които трябва да ги пазят от студ и мраз. Напролет стартира събирането на реколтата – пак на ръка. Чак в края на април започват да се свалят мрежите, предпазващи лимоните от замръзване и градушки. Евентуална градушка по узрелите лимони означава фалит за реколтата. Макар и дебели, корите им са изключително деликатни.
Лимоните са три вида – от Амалфи, Соренто и Сицилия
Само онзи, който не разбира нищо от лимони, може да обърка тези от Амалфи или Соренто с онези от Сицилия. На езика на виното – това е все едно да объркате шардоне с мерло.ama18
Най-разпространен е лимонът от Сицилия – на южния остров се отглеждат 90 на сто от италианските лимони. Най-известният сицилиански сорт е Сиракуза, който е кисел и на цвят варира от светложълт до цитрусово жълт.
Лимонът от Соренто пък е гигантски – може да достигне тегло и от 500-1000 г. На цвят е цитрусово жълт, има правилна закръглена форма, а кората му е средно дебела. На вкус е много кисел. Той се отглежда до Соренто, а също и на остров Капри.
Лимонът от Амалфи пък е истински деликатес, известен още и с името „сфузато амалфитано“. Той е с вретеновидна форма, тежи около 100-120 г., има светложълт цвят, дебела грапава кора и упойващо силен аромат. Не е много красив, защото кората му е набръчкана, а формата му – неправилна. Амалфийският лимон е почти сладък, спокойно може да се яде и без да се поръси със захар, а и почти няма семки.ama13
Много изследвания доказват, че именно лимонът от Амалфи е сортът, най-богат на аскорбинова киселина, или витамин C.
Разказват, че навремето арабите внасят лимоните в Испания, а след това в Сицилия и в Кампания с център Неапол.
Истинското нашествие с лимони в Амалфи обаче става след откритието за чудотворното им лечебно действие в борбата със скорбута – заболяването, дължащо се на липса на витамин C. Амалфийците, известни открай време като мореплаватели, носели винаги огромни количества лимони на корабите си по време на дългите си пътувания. През XI в. това дори било постановено с указ на Амалфийската република. С други думи – амалфийският лимон служел като хапче против скорбут.
Много северноевропейски страни също си поръчвали пратки от „лекарството“, което пътувало към тях с кораби от Амалфи. Малко по малко градинките с лимони се разраснали до лимонови гори, покриващи цялото крайбрежие.ama16
Лимонът от Амалфи е не само символ на градчето, откъдето произлиза, а и на Made in Italy. Отглеждането му обаче е свързано с тежък труд, който на всичкото отгоре днес не е особено доходоносен. Реколта се събира няколко пъти в годината, но най-хубавите лимони се берат между март и юли.
Много често лимоните от Амалфи се ядат на салата, нарязани на резенчета. Разбира се, местната кухня в Амалфи предлага букет от рецепти за паста, основни ястия с риба и десерти с лимони. Прочут е и сладкишът „баба ал лимончело“ – десерт, наподобяващ реване, потопен в ликьор от лимончело.
Амалфийският лимон се отглежда единствено в 13 общини, вкл. Амалфи, Равело и Позитано.ama4
Лимонът от Амалфи притежава марката IGP, т.е.той е със защитени географски указания. В момента амалфийският лимон се отглежда върху територия от 400 хектара и годишната му продукция достига 8000 тона.
Как да стигнем до царството на лимоните
От гарата на Неапол пътуват влакове на регионалните линии за Салерно (40 мин.). След това от Салерно може да продължите с автобус към Амалфи или пък с ферибот от морската гара, която е срещу жп гарата.
Ако тръгвате с кола от Неапол, е необходимо да поемете в посока към по-южния Салерно. Малко след това ще се озовете пред прелестния мозаечен купол на църквата „Сан Джовани Батиста“ в общината Виетри сул Маре.
Тя е прочута с две неща – с керамиките си и с това, че е портата на Амалфийското крайбрежие, едно от най-красивите в света. Тук буквално всеки ден може да срещнете известни личности от цял свят, сред които и много холивудски звезди. И неслучайно – спектакълът, който предлагат пейзажите му, е неустоим. Няма друго място в света, където да се преплитат в едно тюркоазено море, скалисти плажове, лимонови гори и заря от растителност с ярки цветове.ama9
Всички сетива тук са богато възнаградени – в Амалфи всичко ухае, вкусно е, прелестно е, приятно е за допир. Истински проблем обаче е трафикът – по тесните и виещи се улички и пътища покрай морето придвижването е кошмар по всяко време на годината. Колите са принудени непрекъснато да спират и да се изчакват, тъй като в много пунктове пътната лента е само една и за двете посоки. Много често изминаването на 20 км.може да ви отнеме и час. Катеренето по тесните пътчета обаче си струва – достатъчно е да се изправите пред панорамите на Амалфи или Равело, и забравяте всичко, през което сте минали.
Какъв е произходът на Амалфи
Според легендата основаването на Амалфи е в знак на любовта на Херкулес към любимата му. Момичето, в което бил влюбен, се наричало Амалфи и имало очи със същия цвят като на морето до днешното градче Амалфи. Починалата преждевременно девойка била погребана от любимия си в прелестно място, върху което по-късно е основаван Амалфи.
ama15Що се отнася до реалната история – античният произход на Амалфи е свързан с борбата между древните римляни и варварите. Географското разположение на градчето предполага и основното му препитание, свързано с мореплаването. Амалфи поддържал здрави връзки с Византия и Египет. Амалфийската република е първата от четирите морски републики в Италия, която извоюва независимостта си през 839 г. и се сдобива със собствена политическа система и юридически кодекс. Амалфи процъфтява по времето на бурната си мореплавателска и търговска дейност. Отслабена след серия от наводнения, Амалфийската република пада под властта на тази от Пиза през 1137 г. Векове по-късно обаче Амалфи преживява нов Ренесанс, след като е преоткрит от любителите на пътешествията, най-вече германци и англичани.
Днес Амалфи освен че е център на Амалфийското крайбрежие, е и град под протекцията на ЮНЕСКО.

Какво да видим

ama11
Амалфи се обикаля пеша. Първият етап от визитата ви трябва задължително да е в катедралата на Амалфи – Ил Дуомо . Тя е като обединение на разделените църкви. В архитектониката й има нещо и от католицизма, и от православието.

ama12Прочута в цял свят е и хартията, или по-скоро картонът, който се прави от векове в Амалфи – нарича се Charta Bambagina. Тя се използва само за ценни издания, писма, пликове и визитни картички. Датира още от времето на Амалфийската република. Особеното в нея е, че за направатв й освен целулоза се използват и лен, канап и памук. Изработването на страниците от тази смес става на ръка.
Истинска атракция са и историческите регати, при които се съревновават градовете от бившите морски републики – това става обикновено в периода между май и началото на юли. Всяка година на ротационен принцип Амалфи, Пиза, Генуа и Венеция домакинстват Историческата регата.
Точно до катедралата на Амалфи се намира прочутата сладкарница „Панса“. Основаната през 1830 г. сладкарница е като паметник – въпреки популярността и успеха си и до ден днешен тя си остава изключително амалфийски феномен, който отказва да се размножи под формата на верига. ama17Пето поколение сладкари на фамилията Панса предлагат и днес същите сладости като преди векове. Тук са вкусвали сладкиши всички известни личности, минали през Амалфи – от Ибсен до Вагнер. Разбира се, и тук всичко е под знака на лимона. На всяка цена трябва да опитате т.нар. скорцете ди лимоне ал чоколато (подсладени лимонови стърготини, полети с шоколад).ama14

 

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ПОЛУОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 53 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия само преди 157 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 65-то правителство в 71-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

СОРЕНТО – МОРЕ И ЛИМОНИ

Соренто е в началото на Амалфийското крайбрежие

Пътуването до Соренто е като потапяне в прелест и то започва още с приближаването ви към него. Терасовидно разположената красота и морето, което се пличка в нозете й, са истинска наслада за очите.

Пейзажи, море, природа, кухня, атмосфера – всичко е на висота, която може да ви гарантира само италиански курорт.

Соренто ви зарежда с красота по всяко време на годината. Ако решите да го посетите, много подходящ сезон е пролетта, когато е топло, но все още няма орди туристи. Това е идеалният град, в който може да се надишате на приятни неща.

Не го избирайте обаче, ако имате за цел лятна морска ваканция. Тълпите и трафикът могат да ви вгорчат ваканцията.

Тук няма удобни плажове, а достигането до понтоните над скалистите брегове не е най-лесното нещо. Почти всички хотели имат басейни, но все пак , нали през ваканцията си човек иска да се топи в море?

Лимоните на Соренто са другият коз на града, освен терасовидно разположената му красота.

Те са единият от трите италиански сорта – Амалфи, Соренто и Сицилия. Лимонът от Соренто е гигантски – може да достигне тегло от 500 г и 1 кг. Отглежда се и на остров Капри и е много кисел.

Соренто е родното място на известния италиански поет Торквато Тасо, творил през XVI в. Затова и главният площад в центъра на града е посветен на него.

Соренто е известен и като градът на сирените, градът на градините и какво ли не още.

Истината е, че тук може да подишате от всичко по малко – има и хилядолетна история, и остатъци от културата на древните гърци, римляни, нормани, и растителност, която може да конкурира всяка ботаническа градина по света, и кухня, концентрираща най-доброто от средиземноморската кулинария.

Освен това Соренто е и букет от цветове и светлини, които ви карат да се чувствате винаги в добро настроение.

От XIX век Соренто е известен като притегателен център на англосаксонския туризъм, тъй като по онова време процъфтява т.нар. Grand Tour, чрез който англоговорящите се втурват да опознават Средиземноморието.

Соренто е бил задължителна спирка за представителите на европейската аристокрация. Затова и в Соренто атмосферата е доста по-различна от тази в останалата част на област Кампания.

Тук фолклорът е в по-оскъдно количество, всичко изглежда  по-изискано и на ниво. Пълно е с исторически хотели от висока класа и с приказна панорама, през които е минал каймакът на аристокрацията и на интелектуалния елит на Европа.

Какво да видим в Соренто?

Ако искате да добиете обща представа на града, може като начало да се качите на влакчето, което прави панорамни турове и тръгва от площад “Тасо”.

Разбира се, най-добре един град се вижда пеша. В такъв случай може да започнете от централния площад, където има статуя на Торквато Тасо – там е пълно с красиви кафенета, оживено е по всяко време на годината.

Оттам тръгва и централната улица “Корсо Италия”, където прелива от магазини и заведения.

На всяка цена разгледайте “Вила комунале” – това е общинската градина с невероятен изглед към морето – намира се близо до площад “Тасо”. Тя е малка, но предлага незабравима панорама, която може да съзерцавате с часове.

Отсреща в морето се вижда Везувий, отдолу под вас са понтоните, където се препичат любители на морския загар, а отляво и отдясно са разположени луксозни исторически хотели, потънали сред невероятна природа.

От парка може да се качите и на асансьора за “Марина пикола” – пристанището, от което се стига до островите Капри, Иския и Прочида.

Точно до “Вила Комунале” се намира и киостро “Свети Франциск”, което е част от едноименната църква. Става въпрос за манастирски двор с архитектура от XIV век. и декорации от по-късни периоди.

Впечатлява и т.нар. Валоне дей Мулини- това е нещо като дълбока долина, която прилича по-скоро на бездна. В нея са останали житни мелници от XVII век, изградени навремето от фамилията Кореале.  Те  функционирали до началото на XX век, след което зоната обрасла в буйна растителност – и всичко това в центъра на Соренто, на две крачки от площад “Тасо”.

Красива е и катедралата “Санти Филипо е Джакомо” на Соренто – Ил Дуомо, която е била реставрирана през миналия век. Вътрешността е в бароков стил.

Как се стига до Соренто?

Соренто се намира на 50 км южно от Неапол.

Ако идвате от летището на Неапол “Каподикино”- оттам тръгва автобус, който за около час стига до градчето. Спирката е пред зоната за пристигания.

Ако идвате от Централната гара на Неапол, на долния етаж се намира спирката на влака Circumvesiana, с който от Неапол се стига до Соренто.

От Рим може да вземете автобус от гара Тибуртина до Соренто, където пристига за 4 часа.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол, а оттам -Неапол-Помпей-Соренто. Излезте на изхода за Кастеламаре ди Стабия и продължете в посока Соренто.

В Соренто всички паркинги са платени и струват около 25 евро на ден.

В Соренто може да се дойде и с корабче (алискафо) от Неапол. То тръгва от пункта “Моло Беверело” на пристанището и стига за 40 минути до Соренто. От пристанището на Соренто до центъра обаче трябва да се изкачи много стръмна улица със стълбища.

 

ВИЖ ОЩЕ

Лимоните на Амалфи

Елба – зеленият остров

Пиенца – идеалният град

 

 

 

КАСТЕЛ ГАНДОЛФО И ПАПСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ-I

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция