Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Къщата на кукумявките в парка “Вила Торлония” е един от най-чудноватите музеи в Рим

Къщата на кукумявките (Casina delle Civette) е странно и чудновато място с приказна атмосфера, в което навремето е живяла знатната фамилия Торлония.

Името на къщата идва от изрисуваните отвън и отвътре кукумявки – веднага става ясно, че те са основният мотив в интериора и архитектониката й.

Паркът “Вила Торлония”, където се намира къщата, е разположен в началото на Виа Номентана, близо до центъра на Рим. За мнозина паркът е известен най-вече заради резиденцията, в която е живял Бенито Мусолини. В парка има няколко сгради.

Но каква всъщност е любопитната история на Къщата на кукумявките?

Сградата, в която изобилстват кули и кулички, е построена през 1840 г.от Джузепе Япели по поръчка на Алесандро Торлония. Първоначално тя наподобява рурална постройка с покритие от туф.

Отвътре е покрита с дървен материал и с мазилка, имитираща скалиста повърхност. Мнозина я наричат по онова време Швейцарската колиба.

През 1908 г. тя е превърната в нещо като средновековна вила по искане на Джовани Торлония младши, внук на Алесандро. Така къщата се обогатява с прозорци, порти, арки, кули и какви ли не още елементи с чудновати и цветни декорации.

Първите прозорци с изрисувани кукумявки се поставят в началото на  XX в. След тях кукумявки “заселват” и интериора на вилата под формата на декорации. Прибавят се и различни други елементи в стил liberty. Къщата започва да се нарича Villino delle Civette, Виличка на кукумявките.

Джовани Торлония превръща бившата швейцарска колиба в свое жилище, по чиято фасада е пълно с имитации на листа, цветя и плодове. Принцът е известен и със страстта си по езотеричните символи.

През  1944 г. къщата е полуразрушена от окупационните агло-американски части, настанили се в нея. Когато през 1978 г. римската община купува вилата и парка около нея, те са в плачевно състояние.

На всичкото отгоре през 1991 г. пожар изпепелява къщата, жертва  няколко пъти и на грабежи и вандалски действия. След петгодишна реставрация, завършила през 1997 г., Къщата на кукумявките е приведена в настоящия й вид.

Casino dei Principi – резиденцията на Мусолини

И докато Джовани Торлония обитава Къщата на кукумявките, той предоставя срещу символичния наем от 1 лира съседната си резиденция  Casino dei Principi на Мусолини.

Той живее със семейството си в нея от 1925 г. до 25 юли 1943 г. Мусолини запазва оригиналното обзавеждане. Той спи в Стаята на Принца на първия етаж, а жена му Ракеле Гуиди – в стаята отсреща. Децата им пък спят на третия етаж.

Когато избухва войната, Мусолини решава да изгради бункер с цилиндрична форма и от армиран цимент в самия парк. Стените на бункера са дебели 4 м. Мусолини иска да построи и втори бункер, но той не е завършен, защото диктаторът е принуден да избяга от резиденцията с идването на власт на правителството на Бадолио. Първият бункер обаче е използван и за нуждите на живеeщите наблизо римляни по време на немската окупация.

Мусолини използва за сина си Виторио и част от Средновековната вила след смъртта на Джовани Торлония младши.

Т.нар. Casino dei Nobili в парка също се поставя в услуга на Мусолини, тъй като там той праща да живее вдовицата на сина си Бруно.

В парка на вилата има дори и театър, изграден през 1871 г.

След окупацията по време на войната обаче той е почти разрушен. През 2013 г.  е напълно реставриран от римското кметство, така че сега в него е възможно да се видят и различни постановки.

ВИЖ ОЩЕ

Виното на диктаторите

Как да пътуваме изгодно в Италия

Грозни панелки се разкрасяват

Ostia Antica е древното пристанище на Рим, до което се стига с метрото
Рим е пълен със забележителности, за които не би ви стигнал и цял живот, за да разгледате.
Пристанището на Древен Рим в Остия Антика (Ostia Antica) си заслужава със сигурност половин ден от ваканцията ви във Вечния град по няколко причини.
То е като пъстър и очарователен букет от информация за любознателните туристи. Освен това се намира до морето и позволява да почувствате полъха му, докато „дишате“ история.
Паркът на Остия Антика пленява с красота, археология и история, вплетени в едно, сред които може да се разходите на воля.

На всичкото отгоре до него се стига лесно – достатъчно е да се отиде на спирка Porta San Paolo (Piramide) на линия Б на метрото и да се хване влакчето Roma – Lido.

Пътува се с билет за метрото. Слиза се на спирка Ostia Antica и се върви пет минути пеша до археологическия парк.
Името Остия идва от Ostium, или устие на река. Именно на това място навремето свършвала река Тибър, малко преди да се влее в Тиренско море.
През XVI в.след наводнения реката променя хода си и измества устието си на 2 км. на север.
Смята се, че Остия, първата римска колония и първото римско пристанище, е основана през IV в.пр.Хр. Първоначалната й функция е тази да служи за военно укрепление.

Много скоро тя се превръща в портата на река Тибър и за дълги векове е от първостепенно значение за комуникациите на Древен Рим по Тиренско море.

Остия е като стълб за търговската и военна политика на Рим.
Тя е и основният пункт, през който Рим се снабдява с жито по море.
Именно заради ролята си на важна връзка за Древен Рим по река и по море тя става космополитно градче, в което живеят хора от различни раси и култури.
По тази причина и жителите били групирани според езика и религията им. Затова и многото различни храмове в Остия Антика – те са посветени не само на местни, а и на персийски и египетски божества.
Наскоро бе открита дори синагога.
Заради факта, че става разпределителният пункт към Рим на търговските стоки, пристигащи по море, Остия се превръща в богат и престижен град.

Разцветът си градът достига при император Адриан, когато в него живеят 100 000 жители.

ВИЖ ОЩЕ

На море до Рим

Ферара – градът на тишината

Суверето – неочакваната Тоскана

7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

Пещерните жилища на Матера са под протекцията на ЮНЕСКО от 1993 г.

Матера е едно от най-античните селища в света. В нея природата и човекът моделират скали и територия от праисторически времена, издълбавайки в скалите пещери, които след това се превръщат в подслони, обори, кошари, маслобойни, домове, цистерни, църкви.

С изкопания материал след това се строят сгради на стъпаловидни нива и се свързват със стълбища.

Те минават над пещерите, създава се и система за събиране на дъждовната вода. Така се раждат двата пещерни квартала – Кавеозо ,на юг, и Баризано, на север. Заедно с централния квартал Чивита те заемат 36 хектара.

В тази пещерна реалност хората живеят до 1952 г. Тогава със специален закон правителството изнася 15 000 обитатели на пещерните жилища «саси» и ги пренася в нови квартали.

През 1986 г. с нов закон се започва тоталното реструктуриране на старите квартали. Раждат се уникални музеи, галерии, хотели, ресторанти. През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Саси ди Матера, Пещерните жилища на Матера, за световно културно наследство.

1.Матера не е град за селфи туристи, а за хора със задълбочени интереси в историята и културата.

До Матера не се прескача набързо, колкото да се щракне снимка и след това да се продължи към друга дестинация.

Това е така, защото идването до града е сложно и дълго, ако пътувате с кола, влак или автобус от който и да е град на Италия (от Рим например са близо 6 часа).

Затова тук пристигат наистина заинтересовани от Матера хора. Из града няма да видите тълпи от нискотарифни туристи.

Придвижването до Матера от София е много по-кратко – един час със самолет до летището на Бари, и един час с кола под наем до Матера, която е на 60 км.
2.Матера е най-сигурният град в Италия.

Тук престъпността е най-ниска, затова открай време Матера е в дъното на класацията по брой престъпления от общ характер, която се оглавява от Милано, Болоня, Римини, Торино и Рим.

Как се обяснява съществуването на подобен остров на спокойствието в Юга, пропит от мафия?

Някои казват, че е заради незаинтересоваността й от бедните градове, други пък твърдят, че престъпността е правопропорционална на масовия туризъм в тях.
3.Матера е един от най-бедните градове в Италия.

Средният БВП на глава от населението е 13 000 евро (в Милано например е 37 000 евро).

Въпреки това не виждате бедност из Матера – няма клошари, просяци или шляещи се имигранти, навсякъде е чисто, а сградите изглеждат като току-що реставрирани. Центърът е пълен със скъпи бутици.

Заведенията са изненадващо приятни, тъй като комбинират нови тенденции с исторически дадености. Перфектно реновирани каменни жилища са красиви места за музика и аперитиви.
4.Матера е сред общините с най-голяма повърхност в Италия.

Звучи парадоксално, но със своите 392 кв.км.територия Матера може да побере в периметъра си Торино и Милано.

Въпреки че има малко над 60 000 жители, улиците на града са оживени всеки ден от седмицата.

В историческия център, разположен вертикално, разстоянията се мерят не в километри, а в стъпала.

Ако попитате местен колко е разстоянието от едно място до друго, той може да ви отговори, че е 40 или 140 стъпала.
5.Матера е град на бавния туризъм, при който се харчат повече пари.

Тук е пълно с малки и изискани структури за богати туристи.

Катерейки се из града, се натъквате на пет и четиризвездни хотелчета, както и на много спа центрове, издълбани в пещерните жилища.

В идеално реставрирани масерии (местните ферми) отпреди няколко века двойната стая може да струва 600 евро на вечер, но предлага уникален лукс.

За периода 2010 -2017 г. броят нощувки в Матера е скочил със 176%, което е рекорд в Италия.

През последните 7 г.броят туристи е нарастнал със 152%.
6.Как да стигнем до Матера?
Матера не е свързана с Националните италиански железници, а Базиликата е единствената италианска област без летище. До края на 2018 г. трябваше да бъде готова гарата на Апуло-луканските железници.

Удвоява се и регионалната жп линия от Бари до Матера, чрез която разстоянието между двата града ще се взема за 58 мин.
От София до Матера може да се стигне със самолет София-Бари. След това с автобус, регионален влак или кола под наем до Матера (60 км).
От италианските градове – със самолет или влак до Бари, а оттам с регионалните жп линии, автобус или кола под наем до Матера.

С кола от северните градове – по магистралата А1 или А30 до Потенца, а след това – по държавния път Базентана.
7.Къде да отседнем?
В Матера хотелите не са много, но има 386 структури от типа „Bed and Breakfast” и 325 ваканционни къщи и апартаменти.

Има цени за всички джобове – общото при всички тях е високото качество на предлаганите услуги.

Заради архитектониката на града много от туристическите структури са в исторически сгради или пещери.
8.Как да видим Матера през 2019?
На 19.1.2019 е официалното откриване на годината, в която Матера ще бъде европейска столица на културата заедно с Пловдив.

На тази дата 2019 музиканти от Европа ще огласят италианската община.

Те ще бъдат част от 27 групи от ЕС и на 27 от област Базиликата. Стартът на всеки посетител ще бъде от Кава дел Соле, Скалната кариера на слънцето, която се намира на няколко км от града.

Там ще има сцени на открито и закрито, където ще се провеждат всички спектакли- всеки е предназначен за максимум 500 души. Оттам ще тръгват и автобуси, които ще извозват до сърцето на Матера.
„Матера 2019” няма да остави след себе си нови инфраструктури и сгради, както стана при предишни културни столици.

Тя ще ви даде единствено емоции и възможността да създавате култура „с ръцете си”.

Идеята на фондация „Матера-Базиликата 2019”, чийто директор е Паоло Вери, е да не бъдете зрител, а участник във всичко, което ще се случи в града.

Ако решите да посетите Матера през 2019, ще го направите, не за да се възхитите от красотата на Матера, а за да създадете и вие нещо в нея.

Веднъж пристигнали в града, няма да бъдете туристи, а ще станете временни граждани на общината.

Това ще стане с помощтта на временен паспорт от 19 евро. Той ви дава право да участвате в 5 събития дневно и задължението да оставите предмет, свързан с култура – например книга.

Ако не носите, ще трябва да я купите и да я подарите на града.
Над 300 събития са програмирани в рамките на 48 седмици. Всички спектакли и културни събития се въртят около пет теми – „Корени и пътища”, „Непрекъснатост и скъсване”, “Минало бъдеще», „Утопии и антиутопии”, „Размисли и връзки”. „Матера 2019” разполага за всичко това с бюджет от 48 млн.евро.
9.Какво е посланието на „Матера 2019”?
Един южен италиански град преобръща наопаки парадигмата на примирението и на вечно оплакващия се Юг. Отправя предизвикателство към бъдещето чрез младите и чрез културата като фактор за развитие. 2019 г.не е крайна цел, а начална точка за Матера.

ВИЖ ОЩЕ

Тратория, остерия или ресторант?

Сан Джиминяно – средновековният Манхатън

Всичко за гондолиерите на Венеция

10 неща за италианците

Прочида – слънчевият остров

Преди 1900 г.се възкачва император Адриан. Той бил пристрастен по естетиката, архитектурата, пътешествията, жените и красивите момчета

На 8 август преди 19 века на връщане от Сирия за Рим умира от инсулт император Траян. Още на следващия ден е обявено възкачването на трона на Публий Елий Траян Адриан, неговият осиновен син.

Въпреки че живее с роднината си Траян от 10-годишен, когато остава сирак, Адриан е осиновен от него дни преди смъртта му. Казват, че в скоростното осиновяване пръст има съпругата на Траян.

Въпреки липсата на интернет новината за възкачването на Адриан обикаля светкавично империята. По онова време тя е достигнала максималната си експанзия.
Адриан остава в историята като един от двамата римски императори с испански произход. И той като предшественика си Траян е роден в испанския град Италика, до Сивиля. Заради това и латинският му бил със силен испански акцент.
Няколко любопитни неща се набиват още на пръв поглед при Адриан. Той е първият император с брада в историята – по онова време това било характерно само за мъжете в Гърция, където учил Адриан.

Той лансира модата на брадите, която завладява бързо римляните от висшите прослойки. След него много от римските императори са брадати.
Адриан изпъква ярко в историята като един от най-образованите императори, но също и заради многото си страсти – естет, литератор, пътешественик, архитект, любител на културата и на гръцкия език.

Френско-белгийската писателка Маргьорит Юрсенар описва блестящо човека, а не само политика Адриан в книгата си „Мемоарите на Адриан”. Заради нея Адриан се превръща в истинска звезда в съвременния театър, тъй като творбата става любима на много драматурзи.
Адриан е бисексуален – освен съпругата му Вибия Сабина в живота му оставя дълбок белег младият му любовник Антиной.
Всъщност бисексуалността била нещо обичайно в Древен Рим – и Траян по време на война не се отказвал от свежата юношеска плът.
Адриан също се радвал и на женските, и на мъжките прелести. Той демонстрирал доста близки връзки с много от дамите, посещавали го във вилата му в Тиволи (НА СНИМКИТЕ), до Рим, вкл. и с Помпея Плотина, вдовицата на Траян.

Сред обектите му на обожание била дори тъща му Салонина Матидия. След като умира, Адриан й посветил и храм в изградения от него Пантеон в Рим , ставайки може би единственият мъж в историята, издигнал тъща си до ранг на богиня.
Със съпругата си Вибия Сабина Адриан бил в буреносни отношения.

Въпреки това обаче той държал на имиджа си в империята, затова в обществото се отнасял към нея винаги с почит. Нещо повече – след смъртта й я обявил за богиня.
Истинската страст на живота му обаче бил юношата Антиной, роден във Витиния, Мала Азия.

Когато той умира на 21 г. при загадъчни обстоятелства, потъвайки в река Нил, Адриан се раздира от плач като «женичка». Той издига любимия си в божество и дори му посвещава цял град – Антинопол, който изгражда до лобното му място до Нил. Образът на Антиной става обект на обожание в цялата империя – безбройни са статуите, портретите, монетите, в които е обезсмъртен като икона на идеалната красота.

Меките и правилни черти на лицето му са очертани нежно от къдриците на косите му, в които е вплетен ту венец, ту гроздов кълн. В Рим обаче Адриан ограничава култа към личността на покойния си любим само до частната сфера. Императорът не го погребва в грандиозния си мавзолей (днес Кастел Сант’Анджело), а във Вила Тиберина.
Историкът Аврелий Виктор определя през IV в.сл.Хр.Адриан като varius et multiplex, разнообразен и многостранен.
Въпреки че Адриан поема властта в период на максимална експанзия на Римската империя, на завоевателната политика, характерна за предшественика му Траян, Адриан противопоставя военна стратегия, целяща консолидиране на границите. Освен това е и дипломат – той пътешества непрекъснато из Гърция и източните провинции, което подклажда и пристрастеността на интелектуалеца Адриан към гръцката култура. Това се вижда и от сътвореното от него и при него в архитектурата и изкуството.
Величествена и до днес изглежда вилата на Адриан в Тиволи, до Рим, въпреки че от нея са останали само руини. През 1999 г. тя е обявена за част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.

В разположената върху 120 хектара лятна вила, по-голяма от целия Помпей, императорът обичал да размишлява и да съзерцава червените залези над намирaщия се разстелен в краката му Рим. Във вилата си Адриан възпроизвел много от местата, впечатлили го при пътешествията му.
Адриан умира на 62-годишна възраст след 20-годишно управление.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Залезите на Вила Адриана

Градините на Вила д’Есте

Ферара – градът на тишината